Анте Павелич () е основател и ръководител на хърватското националсоциалистическо/фашистко Енциклопедия Британика движение Усташи (Ustaše) през 1930-те, a по-късно държавен глава на Независимата хърватска държава (Nezavisna Država Hrvatska, NDH) по време на Втората световна война.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 596.

Биография Анте Павелич е роден на 14 юли 1889 година в Брадина.

Отношения с ВМРО Анте Павелич е близък приятел с Иван Михайлов и подкрепя българското националноосвободително движение във Вардарска Македония. През 1927 година, в студентския процес в Скопие, Анте Павелич е съдебен защитник на обвинени членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В 1929 година Анте Павелич пристига на посещение в София по покана на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации и е посрещнат тържествено от близо 10 000 души. На 20 април е подписана Софийската декларация за сътрудничество с Националния комитет. На 14 април 1933 година Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и Косовския комитет за съвместна дейност срещу ЮгославияМакедония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.196.. Ответната визита в Загреб се осъществява в 1942 г. В резултат започва да излиза списанието „Загреб — София“.

През 1934 г. Анте Павелич участва в подготовката на убийството на югославския крал Александър Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту при атентата в Марсилия. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в Италия и Мусолини отказва да го предаде на съда.

Независима хърватска държава През 1941 г. Загреб е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на Хърватия. Павелич напуска Италия и се завръща в страната си на 15 април 1941 г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от архиепископа на Хърватия и от папа Пий XII. След това религиозните католически лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич.

По време на усташкото управление в Хърватия са създадени концентрационни лагери в Ясеновац, Стара Градишка, Крапе, Брочице и други.

Аржентински период След поражението на армиите на Оста в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в Австрия. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във Ватикана, след което бяга в Аржентина. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента Хуан Перон.

През април 1957 година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на Тито УДБА, въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски четник. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в Испания, където умира в Мадрид в края на 1959 година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.

Бележки

Вижте също Споразумение Павелич-Стоядинович

Външни препратки Кирил Чуканов, „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929-1934“

Категория:Хърватски политици Категория:Югославски политици Категория:Хърватски адвокати Категория:Хърватски министри Категория:Хървати в Испания Категория:Държавни глави Категория:Политически лидери по време на Втората световна война Категория:Министри на външните работи на Хърватия Категория:Министри на отбраната Категория:Колаборационисти на Нацистка Германия Категория:Усташи Категория:Затворници Категория:Починали в Мадрид