Славиня () е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Град Пирот, Пиротски окръг. Има население от 49 души (2002).
География Селото се намира между планината Видлич и западните склонове на Стара планина. През него текат две реки - Височица и Росомашница (Росомачка река). Околностите на Славиня изобилстват от извори с хубава питейна вода, като най-известен от тях е така нареченият Евреина. В непосредствена близост до него се намира ждрелото на река Росомашница, където водите ѝ преливат живописно от един водопад в друг.
История В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Иславине има 15 домакинства, четирима неженени жители и една вдовица, а приходът от него възлиза на 2158 акчета.Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
Традиционни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. В средата и втората половина на ХІХ век славински майстори строят църкви и други сгради и съоръжения във Висок, Забърдието, Пирот и Кутловишко. Обикновено работят на бригади по 4-5 майстори и калфи, а работници набират от местното население.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 14, 18, 28 и др.
През 1848 година е изградена местната църква „Св. Георги Победоносец“.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 85-86, 154. Според някои данни години през ХІХ век църквата само е обновена, а запазените фрагменти от стенописи са от ХVІІІ век.Държавен архив -София, ф. 1453К (Църква "Св. Георги Победоносец"- с. Славиня, Сърбия), История на фондообразувателя
Селото е включено в състава на Княжество България по Санстефанския договор. Границата по Берлинския договор откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия.Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14, 46. През следващите години славинчани имат спорове със сръбските власти относно използването на горите, останали на сръбска територия.Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 46.Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 627, 648, 653, 713, 723.
По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През учебната 1920-1921 година учител в Славиня е Димитър Попеленков.Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 198.
От 1956 година селото е в община Пирот.Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 36.
Население Според преброяванията след 1948 година населението се разпределя по следния начин:
1948 г. – 403 д. 1953 г. – 358 д. 1961 г. – 285 д. 1971 г. – 188 д. 1981 г. – 123 д. 1991 г. – 81 д. 2002 г. – 49 д.
При преброяването от 2002 година 26 жители са записани като българи, а 23 – като сърби. Културни и природни забележителности
Църква „Св. Георги Победоносец“, строена от майстор Йован Сасьов през 1848 година на основите на по-ранен храм.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. с. 20, 85-87, 154. Ждрело на Росомачка река (Росомашница), намиращо се между Славиня и Росомач.
Личности Родени в Славиня майстор Лило (Лила, Лилча) Лазаров, строител, построил храмовете в Лопушанския манастир, „Успение Пресветия Богородици“ в Каменна Рикса и на други места, преселил се в края на живота си в Берковица.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 21-22, 90-91, 93, 154.Миланов, Милан. Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методи“, Берковица 1999, с. 69. Веселин Денков (1939) – художникБългари художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995 Славчо Петров (1918 - ?) – майстор-сладкар в кухнята на цар Борис III Йован Славков - строител, построил храмовете „Свето Вознесение“ в село Горно Церовене през 1867 г. и храма „Свети Архангел Михаил“ в село Копиловци, област Монтана, през 1869 г. Борис Яначков (1889 - 1923), български комунист
Бележки
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в Град Пирот