Орхонската писменост е азбука, използвана от гьоктюрките през 8 век, след което е изместена от уйгурската азбука. Надписи на тази азбука са открити в долината на река Орхон в Североизточна Монголия. Предназначена е за старотюркския език, използван от гьоктюрките в онази епоха. Това е най-старата писменост, използвана от тюрките в Централна Азия.
Орхонската писменост има само 4 гласни букви, представящи 9 гласни звука, и 34 съгласни букви, представящи 21 съгласни звука.
Тя може би еволюира от некурсивна форма на согдийската азбука. Вариант на орхонската писменост е енисейската азбука, наричана още сибирски руни. Така наречените прабългарски руни също произлизат от орхонските, което се приема в науката поради сходството в типографията, въпреки че използваният език показва много различия. В модерната лингвистика се приема, че прабългарският език спада към подгрупата на огурските езици.
Източници
Външни препратки Страница за орхонската азбука на Omniglot Таблица с руническими знаками, транскрипцией и транслитерацией. Часть первая. Източник: www.kyrgyz.ru Таблица с руническими знаками, транскрипцией и транслитерацией. Часть вторая. Източник: www.kyrgyz.ru Гипертекстовая база данных „Древнетюркские рунические надписи“ Д.Д. Васильев. Източник: www.orientalistica.ru
Категория:Азбуки Категория:Тюркски каганат *