Ло́джия (, – скеле, платформа на театралната сцена) е част от сграда, която е частично отворена от една, по-рядко от две, страни (ъглова лоджия), но за разлика от балконите и терасите не излиза извън вертикалната проекция на основата на сградата, като е разположена от вътрешната страна на нейните фасади. Pevsner N., Honour H., Fleming J. – Lexikon der Weltarchitektur. – München: Prestel, 1966. – S. 383 – 384 Власов В. Г. Лоджия // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. V, 2006. – С. 126
В жилищната архитектура на XX–XXI век името „лоджия“ се доближава до концепцията за модифициран балкон, вдлъбнат в стената и отворен само от едната страна, понякога остъклен Самойлов В. С., Левадный В. С. – Мансарды, эркеры, балконы. – М.: Аделант, 2010. – С. 253 . Подобно идентифициране на лоджия и балкон е неточно от гледна точка на историята и теорията на архитектурата, тъй като исторически лоджиите възникват като галерии на първия етаж на италианските палацо, отворени към пространството на улица или градски площад. Михаловский И. Б. Теория классических архитектурных форм. – М.: Изд-во Вс. Академии архитектуры, 1937. – С. 225 – 237 Градостроительство России середины XIX – начала XX веков / Под ред. Е. И. Кириченко. – М.: Прогресс-Традиция, 2003. – Кн. 2. – С. 120
Вижте също
Тераса Веранда Балкон
Бележки
Категория:Архитектурни елементи