Покахонтас (рождено име Матока; по-късно известна като Ребека Ролф) е индианка от днешния щат Вирджиния, САЩ, свързана с американската колония Джеймстаун. Покахонтас е дъщеря на вожда Похатан, водач на племенен съюз от региона Тайдуотър във Вирджиния. Според широко известната легенда тя спасява живота на английския пленник Джон Смит през 1607 г., като слага главата си върху неговата, когато баща ѝ вдига бойната си тояга, за да го убие.
Покахонтас е пленена от англичаните по време на Англо-индианската война от 1613 г. и държана за откуп. Докато е в плен, приема християнството и се преименува Ребека. Когато се отваря възможност да се върне при племето си, избира да остане при англичаните. През април 1614 г. се омъжва за тютюневия плантатор Джон Ролф и през януари 1615 г. им се ражда син Томас Ролф.
През 1616 г. семейството отпътува за Лондон. Покахонтас е представена в английското общество като пример за „цивилизован дивак“ с цел повишаване инвестициите в колонията Джеймстаун. Става за кратко известна, облича се елегантно и присъства на пиеса в замъка Уайтхол. През 1617 г. семейство Ролф отплава обратно за Америка, но Покахонтас умира внезапно в Грейвсенд, графство Кент. Причината са смъртта ѝ е неизвестна. Погребана е в Англия, но точното място също не е известно.
Множество места, забележителности и продукти в САЩ са кръстени на Покахонтас. Нейният живот е обект на художествени произведения в областта на изобразителното изкуство, литературата и киното. Нейни наследници по линия на сина ѝ Томас са: членове на Първите семейства на Вирджиния, първите дами Идит Уилсън и Нанси Рейгън, астрономът Пърсивал Лоуъл и участникът в американско риалити шоу Бенджамин Уейд.
Детство и юношество Рождената година на Покахонтас не е известна, но според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния“ (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години“ при първата им среща през пролетта на 1608.Smith, True Relation , p. 93. В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините ѝ „на 12 или 13“.Smith.
Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния.Huber, Margaret Williamson (12 януари 2011). „Powhatan (d. 1618)“. Encyclopedia Virginia. Посетен на 18 февруари 2011. Майка ѝ, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.Rountree, Helen C. (25 януари 2011). Pocahontas (d. 1617). Encyclopedia Virginia. Посетен на 27 февруари 2011. Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.Rountree, Helen C. (3 ноември 2010). „Early Virginia Indian Education“ . Encyclopedia Virginia. Посетен на 27 февруари 2011. На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери. Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).Rountree, Helen C. (3 ноември 2010). „Cooking in Early Virginia Indian Society“. Encyclopedia Virginia. Посетен на 27 февруари 2011.
Имена По времето на Покахонтас е било обичайно за алгонкоезичните индианци от Вирджиния да имат по няколко имена. Получавани по различно време, имената са имали различни значения и са се използвали в различни ситуации. Нерядко се случвало индианците да имат по няколко имена едновременно, да използват тайни имена, познати само на отбран кръг от хора, както и да сменят имената си при важни събития.Rountree, Helen C. (3 ноември 2010). „Uses of Personal Names by Early Virginia Indians“. Encyclopedia Virginia. Посетен на 27 февруари 2011. Покахонтас не се е отличавала в това отношение. В ранното си детство ѝ е дадено тайното име Матока (Матоака), но по-късно и използвала и Амонути. Тези имена нямат преводи.Price, Love and Hate, p. 66; Rountree, Helen C. (25 януари 2011). Pocahontas (d. 1617). Encyclopedia Virginia. Посетен на 27 февруари 2011.
Името Покахонтас е прякор от детството ѝ и вероятно се е отнасял до игривия ѝ нрав; според колонизатора Уилям Страчи, думата означава „малка палавница“.Strachey, Historie, p. 111 Според Уилям Стит, историк от ХVІІІ в., „истинското ѝ име изглежда е било Матоакс, но индианците грижливо са го крили от англичаните и са го сменили с Покахонтас от суеверен страх, че, знаейки истинското ѝ име, англичаните ще могат да ѝ навредят“.Stith, History of the First Discovery and Settlement of Virginia. p. 136. Според антроположката Хелън Раунтри, Похахонтас издава истинското си име на англичаните едва след като получава християнското Ребека.Rountree, Helen C. (3 ноември 2010) „Uses of Personal Names by Early Virginia Indians“. Encyclopedia Virginia. Посетен на 18 февруари 2011. Изборът може би е бил символичен жест към Ребека от „Битие“, която, като майка на Ииаков и Исав, е майка на два народа. Покахонтас, като индианка, омъжена за англичанин, вероятно е била смятана също за майка на два народа.„Pocahontas“. Encyclopedia Virginia. Посетен на 18 февруари 2011.
Титла и статус Векове наред след смъртта ѝ Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми“, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря“.Waldron, William Watson. Pocahontas, American Princess: and Other Poems (New York: Dean and Trevett, 1841), p. 8. Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал“ и дори „император“ от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас“, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните“.Woodward, Grace Steele. Pocahontas (Norman: University of Oklahoma Press, 1969) p. 3.
Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима“ по думите на колонизатора кап. Ралф ХамърHamor, True Discourse. p. 802. – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс“ (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска“ (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.Rountree, Helen C. (25 януари 2011). „Pocahontas (d. 1617)“. Encyclopedia Virginia. Посетен на 24 февруари 2011.
В „Карта на Вирджиния“ Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.“
В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния“ (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само ѝ се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.Spelman, Relation. 1609.
Отношения с англичаните Спасяването на Джон Смит
Покахонтас е най-известна с връзката си с английския колонизатор капитан Джон Смит, който пристига във Вирджиния със стотина други заселници през април 1607 г. След като построяват форт на блатист полуостров на р. Джеймс ривър, за няколко месеца англичаните имат няколко срещи и сблъсъка с индианците от Ценакомака. През декември 1607 г. по време на експедиция по р. Чикахомини Смит е пленен от ловна дружинка, ръководена от Опечанканог, по-малкия брат (или друг роднина) на вожда Похатан, и отведен в столицата Веровокомоко. В разказите си от 1608 г. Смит описва пищно угощение, следвано от дълъг разговор с Похатан. Не споменава Покахонтас във взъзка със залавянето си; даже според тези разкази, той я среща едва няколко месеца по-късно.Smith, A True Relation. През 1616 г. Смит пише писмо до кралица Анна Датска във връзка с предстоящото посещение на Покахонтас в Англия. В него описва залавянето си по различен начин, както и че е бил заплашен със смърт. „В момента на екзекуцията ми тя рискува главата ѝ да бъде размазана, за да спаси моята; и не само това, но и успя да надделее над баща си и да осигури безопасното ми отвеждане в Джеймстаун“.
Осем години по-късно в „Обща история“ (Generall Historie) Смит дава повече подробности. Пишейки за себе си в трето лице, той обяснява, че след залавянето си е отведен при великия вожд, където „два огромни камъка бяха донесени пред Похатан; и мнозина го грабнаха (Смит), завлякоха го до камъните и положиха главата му на тях, и готвейки се с тоягите си да разбият черепа му, Покахонтас, най-скъпата дъщеря на краля, след като молбите ѝ не бяха чути, взе главата му в ръцете си и сложи нейната отгоре да го спаси от смъртта.“Smith, Generall Historie, p. 49.
Историците отдавна поставят под съмнение този по-късен разказ. Антроположката Хелън Раунтри твърди, че първата версия на Смит (тази с вечерята и разговора с Похатан) е по-достоверна, тъй като индианците са били нетърпеливи да научат защо европейците са дошли във Вирджиния. Смит може да е преувеличил и поразкрасил следващите версии, за да подчертае статуса на Покахонтас при визитата ѝ в Англия. От друга страна, може да е казвал и истината. Според някои историци отсъствието на този епизод от ранните разкази не бива да се тълкува като по-късна измислица. Историкът Дж. А. Лио Лемей, например, отбелязва, че първите разкази на Смит са били предимно за география и етнография и следователно не е имало нужда да споменава Покахонтас.Stan Birchfield, „Did Pocahontas Save Captain John Smith?“ , PhD student, Stanford University, Updated 3 март 1998. Retrieve 17 септември 2009. Стан Бърчфийлд твърди, че „писанията на Смит са съвместими с истинността на случката“, но той не взима под внимание значението на разказаното в „Истинска история“, че двамата са се срещналичак през пролетта на 1608 г.Stan Birchfield, „Did Pocahontas Save Captain John Smith?“ , PhD student, Stanford University, Updated 23 март 1998. Посетен на 27 февруари 2011.