Маласпѝна () е благороднически италиански род от лангобардски произход, произхождащ от рода Обертенги – от линията на маркграфовете на Маса и графовете на Луни. Между XIII–XIV век управляват многобройните феодални владения в Луниджана, а в периода 1473–1553 г. са суверени на Маса и Карара. Те са наследени по женска линия от Чибо-Маласпина, чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминават към Австрия-Есте чрез Мария Беатриче д'Есте, дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, Мария Тереза. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през наполеоновия период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите владения на Есте до смъртта си през 1829 г.La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della Storia della Lunigiana feudale, di Eugenio Branchi Друго важно феодално владение е Маркграфство Фосдиново, управлявано от Маласпина и съществувало до 1797 г.
Някои членове на семейство Маласпина управляват части от Юдикат Торес през XIII–XIV век, а от XV до XVIII век клонът Чибо‑Маласпина управлява независимото Маркграфство Маса и княжество Карара (по‑късно Херцогство Маса и Княжество Карара). Сардинските владения на рода включват замъка Серавале (Боза) над Боза, с курациите Планарджа и Коста де Адес, и замъка Озило с курациите Монтес, Фигулинас и Корос .Soddu, I Malaspina e la Sardegna, p. 36
Членовете на семейството са носили титлата принцове на Сан Коломбано.Branchi, I, p. 161 История
Легенда Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на Анк Марций, както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на Фосдиново. Друга легенда разказва за убийството на франкския меровингски крал Теодеберт I (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода Марции, по време на повторното завладяване на Юстиниан и готско‑византийската война. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в Годиаско и на стенописа в замъка във Фосдиново.
Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен Маласпина (XII век), или на някои от неговите роднини.Guagnini, p. 27
Исторически произход и роля на семейството Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия Отбертини, основана от Оберто I, който през 945 г. е назначен за граф на Луни, през 951 г. – за маркграф на Генуа (от краля на Италия Беренгарий II, по време на управлението на Ото I), а през 953 г. – за пфалцграф. Той има двама сина, Оберто II, който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и Адалберт I, чиито потомци дават началото на семействата Палавичини и Кавалкабо.
Потомците на Оберто II включват: Берта, съпруга на Ардуин, крал на Италия; Уго, граф на Милано; Алберто Ацо I, граф на Луни, чието потомство дава началото на Есте, Брауншвайг и Хановер, и накрая Оберто Обицо I (X-XI век), прародител на рода Маласпина. През 1004 г. Оберто Обицо I се сражава заедно със своя девер, крал Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите на основания от Рим град. Негов наследник е синът му Алберто I.
Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на Алберто II († 1140) – първият член на рода, който носи името Маласпина и поради това се счита за негов действителен основател. Той разширява семейните владения от Апенините до покрайнините на Луниджана и влиза в конфликтни отношения с Генуа и епископите на Луни.
В мирния договор от Лука (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на Оберто (* X век; † 15 октомври 975), пфалцграф на Италия (953 – 960 и 962 – 975) и маркграф на Източна Лигурия, граф на Милано и Луни. Той е прародител на рода Отбертини, от който впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на маркизите на Маса и Корсика, както и родовете Брауншвайг и Хановер, Есте, Палавичини и Кавалкабо, и Маласпина (Алберто II Маласпина е негов праправнук).
Синът на Алберто II, маркиз Обицо I Маласпина (†1185/86), първоначално се сражава срещу Фридрих Барбароса в подкрепа на бунтовническите комуни, но след утвърждаването на императорската власт преминава на страната на Барбароса и му оказва помощ в похода срещу Милано (1157). В замяна императорът го възнаграждава с владения в Лигурия, Луниджана, Ломбардия и Емилия. През 1176 г. Обицо, след като ескортира Фридрих Барбароса до Павия, неочаквано се присъединява към Ломбардската лига и атакува императора. Тази двойна игра допринася за поражението на Барбароса в битката при Леняно. Въпреки това в мирния договор от Констанц Обицо е помилван и императорът потвърждава владенията му. Двете събития – битката при Леняно и мирът от Констанц, са изобразени на стенописите на Гаетано Бианки от края на XIX век в залата на замъка във Фосдиново.Guagnini, p. 49
Обицо I Маласпина има двама сина: Обицо II, наречен „Обицоне“, и Мороело I Маласпина (док. 1197). Потомците на първия син образуват линията Маласпина дело Спино Секо, а тези на втория – Маласпина дело Спино Фиорито (1221).
Маласпина дело Спино Секо Синът на Обицо II (Обицоне) е Корадо I Маласпина (* ок. 1180, † сл. 1254), наричан от Данте „Древния“, първият значим представител на линията Маласпина дело Спино Секо. Той получава всички владения отдясно на река Магра, както и територията на Вилафранка, разположена отляво на реката. Той има четирима сина:
Манфреди, баща на Мороело „Вапор ди Валдимагра“ (приятел на Данте); Мороело ди Мулацо (* ок. 1268, † 8 април 1315), приятел на Данте. Той има един син: Франческино Маласпина, участник във войните между гвелфи и гибелини, който неколкократно приютява Данте по време на изгнанието му в Луниджана и го назначава за свой пълномощник (и на други представители на рода) в преговорите с епископа на Луни Антонио Нуволоне да Камила, довели до мира в Кастелнуово (1306); Федерико ди Вила Франка. Той има двама сина: Oбицино, който, като член на гвелфската фракция, участва в борбите на ломбардците срещу Хоенщауфените. Заедно с Мороело I Маласпина ди Джовагало е сред водачите на тосканските гвелфи, които защитават Флоренция от Хайнрих VII. Корадо Маласпина Млади (* първи десетилетия на XIII век, † сл. септември 1294), към когото Данте се обръща в VIII песен на „Чистилище“ в знак на благодарност към рода. Алберто.
Маласпина дело Спино Фиорито Син на Мороело I Маласпина е Гулиелмо (док. 1220), който е баща на Обицино, считан за действителния основател на линията Маласпина дело Спино Фиорито, която получава всички територии отляво на река Магра. От съпругата си Катерина Катанео Обицино има трима сина:
Бернабо († 1265), женен за Мария, от която има трима сина; Иснардо, съпруг на Кубита д’Есте, от която има син Габриеле I. Габриеле I има трима сина: Спинета Маласпина (* 1282, † март 1352), наричан Велики, който през 1340 г. придобива феода Фосдиново, но не оставя законно потомство (има три дъщери от брака си с Беатриче Висконти, и пет извънбрачни сина). Той е начело на тосканските гибелини, подкрепящи императора.Fiori, p. 6 Спинета притежава и голямо, компактно владение северно от Генуа, в областта на Четирите провинции, разположено в долините на реките Требия и Стафора. И двете синории – тази в Луниджана и тази северно от Генуа (наричана „ломбардска“), постепенно се разпадат вследствие на ломбардския закон, който предвижда разделянето на имуществото, включително феодалните владения, между всички мъжки наследници. Иснардо Ацолино (* 1290), който има двама сина – Галеото, епископ на Луни (1351), и Галеото († 1367), маркграф на Фосдиново и съпруг на Арджентина Грималди, от когото произлизат и останалите представители на рода – маркграфове на Фосдиново. Алберто.
Линии Malaspina dello Spino Secco от 1266 г. се дели на 4 линии: Malaspina di Mulazzo Malaspina di Cariseto Malaspina di Santo Stefano Malaspina di Edifizi Malaspina di Casanova Malaspina di Fabbrica Malaspina di Ottone Malaspina di Orezzoli Malaspina di Frassi Malaspina di Giovagallo Malaspina di Villafranca Malaspina di Cremolino Malaspina di Lusuolo Malaspina di Tresana Malaspina di Licciana Malaspina di Bastia Malaspina di Terrarossa Malaspina di Ponte Bosio Malaspina di Monti Malaspina di Suvero Malaspina di Podenzana, (Поденцана) Malaspina di Pregòla Malaspina di Vezimo Malaspina di Pei e Isola Malaspina di Alpe e Artana Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba Malaspina dello Spino Fiorito през 1275 г. се дели на 4 линии: Malaspina di Varzi Malaspina di Fabbrica Malaspina di Varzi Malaspina di Santa Margherita Malaspina di Casanova Malaspina di Bagnaria Malaspina di Fivizzano Malaspina di Sannazzaro Malaspina di Fosdinovo Malaspina di Olivola Malaspina di Verona Malaspina di Gragnola Malaspina di Olivola Malaspina di Godiasco Malaspina di Godiasco Malaspina di Castiglione e Casalasco Malaspina di Bagnone e Valverde Malaspina di Treschietto e Piumesana Malaspina di Filattiera e Cella Malaspina di Malgrate e Oramala Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago Malaspina di Sagliano Malaspina di Ascoli Piceno Malaspina di Ascoli Piceno Malaspina di Grondona
Източници Giorgio Fiori, I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese. Piacenza 1995.
Бележки
Външни препратки
Genealogia Malaspina, sardimpex.com Malaspina family, genealogy.euweb.cz
Категория:Италианска аристокрация
Категория:Европейски кралски династии Категория:Италиански династии