Тирпиц () е вторият германски линеен кораб от типа „Бисмарк“. Практически не участва в бойните действия през Втората световна война, но със своето присъствие в Норвегия заплашва арктическите конвои към СССР и сковава значителни сили на британския флот.Заради пасивната си роля във войната норвежците наричат линкора „Самотната Кралица на Севера“ () Опитите да се унищожи „Тирпиц“ продължават повече от две и половина години. Британците успяват периодично да изваждат кораба от строя, но техните усилия се увенчават с пълен успех едва през ноември 1944 г. след атака по въздуха със свръхтежките бомби от типа Tallboy. Детайли от линкора и до днес се намират във военни музеи по света.
История на строителството, конструкция, съдба
Корабът е спуснат на вода на 1 април 1939 г. Своето име носи в чест на гросадмирала Алфред фон Тирпиц – основателят на съвременния германски флот. Първоначално се предполага, че „Тирпиц“ ще действа като рейдер, нападайки търговските кервани на съюзниците в Северния Атлантик. Обаче съдбата на линкора „Бисмарк“ кара и Хитлер, и гросадмирал Редер с голяма предпазливост да гледат на възможностите на големите надводни артилерийски кораби, без те да имат поддръжката на самолетоносачи (тяхното строителство в Германия като резултат от това временно е ускорено, но в строй нито един от тях, в края на краищата, така и не влиза), за това „Тирпиц“ се използва крайно предпазливо и, като следствие, рядко.
През януари 1942 г. „Тирпиц“ е изпратен в норвежки води за прихващане на арктическите конвои към СССР и противодействие на операцията „Archery“ на британските командоси на остров Вогсьой (). Там, във фиордите, той престоява практически през цялата Втора световна война. Обаче даже простото присъствие на „Тирпиц“ на Арктическия морски театър на военни действия свързва значителни сили на Кралския Флот, макар за цялото време на пребиваването му в Норвегия той да има само три настъпателни операции. Независимо от последното, британското Адмиралтейство отчита потенциалната опасност на линкора и не прекратява своите усилия по неговото унищожаване. След нееднократни атаки по въздух и под вода, „Тирпиц“ е потопен на стоянката му в Тромсьо на 12 ноември 1944 г. в резултат на авионападение с използването на свръхтежките 5,5-тонни бомби Tallboy.
История на службата Операциите на „Тирпиц“ Операция Sportpalast В началото на март 1942 г. немците предприемат опит да прехванат конвоите PQ-12 и QP-8. PQ-12 отплава на 1 март 1942 г. от порт в Исландия, а QP-8 – примерно по същото време от Мурманск. На 5 март „Тирпиц“ в съпровождение на три разрушителя напуска базата си и се насочва през Северния ледовит океан към остров Медвежий. Поради лошото време конвоите не са открити, само единият от разрушителите засича и потопява изостаналия от QP-8 съветски дървовоз „Ижора“, който загива с целия си екипаж (34 души), но преди гибелта си успява да предаде в ефира съобщение за германски кораби и своите координати.Уваров А. Г. Неудачная охота линкора «Тирпиц». // Гангут. — 2007. — Вып. 45. — С. 125—133. На 9 март „Тирпиц“ е забелязан от самолет, базиращ се на самолетоносача HMS Victorious, и командващият отряда вицеадмирал (впоследствие адмирал) Ото Цилиакс () взема решението незабавно да прекрати похода и да се върне в базата. Вече при оттеглянето си е настигнат от 12 британски торпедоносеца „Albacore“, които при силен зенитен огън успяват да пуснат всичките си торпеда, от които „Тирпиц“ успява да се отклони с енергични маневри (Цилиакс предполага, че една или две торпеда са ударили кораба, но не са се взривили). 2 торпедоносеца са свалени в боя.
Операция Rösselsprung
През юли 1942 г. немското командване планира да използва линкора „Тирпиц“, броненосеца „Адмирал Шеер“ и тежкия крайцер „Адмирал Хипер“ съвместно с разрушители и миноносци за атака над конвоя PQ-17 (план Rösselsprung – „Ход на коня“).Поради забавяне на разрешението за начало на операцията (то се дава лично от Хитлер), излизането им в морето е едва на 5 юли. Към този момент става известно, че конвоят вече е разпуснат и „Тирпиц“ се връща обратно.Т. Тудейа, Д. Вудворд „Сумерки морских богов“, – АСТ, 2002, стр. 366 Така „Тирпиц“ не нанася пряк ущърб на конвоя. Обаче PQ-17, разпуснат и оставен без охрана именно поради заплахата от страна на „Тирпиц“, безпрецедентно силно пострадва от атаките на германската авиация и подводници.
Атаката на Лунин
В деня на излизането си от пункта на дислокация във Вестфиорд линкорът е атакуван от съветската подводна лодка К-21 под командването на капитан 2-ри ранг (впоследствие – контраадмирал) Николай Лунин. Лодката произвежда залп от четирите кърмови торпедни апарата. Екипажът на лодката не наблюдава резултата от своята торпедна атака непосредствено, обаче чува два силни взрива и серия по-слаби. Лунин в своя доклад предполага, че взривовете се обясняват с попаденията на торпедата в линкора, едновременно допускайки вероятност за това, че торпедата са уцелили и един от разрушителите на ескорта; в щаба на бригадата подводни лодки на Северния Флот на основа неговия доклад и данните от разузнаването е направен извод за потопяването на разрушителя и повреждането на линкора. Фактически атаката е неуспешна вследствие пускането на торпедата на дистанция, надхвърляща далечината им на ход, и даже не е фиксирана от противника. В съветската и съвременната руска мемуарна и популярна литература, а също и в публицистиката многократно се среща твърдението за повреждането на „Тирпиц“ в хода на атаката на К-21Например, Съветската подлодка К-21 струва колкото целия британски флот. Независимое военное обозрение. В. Заборский, 17 март 2000 г. (в съветското време до настъпването на епохата на „гласността“, през 1987 г., това е официалната – в смисъл на „единствено допусканата“ – гледна точка както в историографията, така и в литературата за масовия читател).
Руският историк Мирослав Морозов предполага, че поради неправилното определяне на елементите на движение на целта, големия ъгъл на среща и прекалено голямата дистанция на стрелба германските кораби даже теоретично не могат да получат попадения, а чутите от екипажа на К-21 взривове се обясняват или с детонирането на торпедата при техните удари в грунта (в края на траекторията на движение бойното торпедо в случай на непоражение на целта потъва), или на отдалечени взривове на дълбочинните бомби, „профилактично“ пускани от корабите на ескорта.М. Э. Морозов, К. Л. Кулагин. „Катюши“ в бою. – Морская Коллекция, № 2, 2008 В корабните документи на „Тирпиц“ за операцията „Ход на коня“ няма никакви упоменавания за атаката на Лунин.tsushima.su//Операцията „Ход на коня“ в документите на ТИРПИЦ
Операция Sizilien През септември 1943 г. е проведена операция Sizilien („Сицилия“) – рейд срещу остров Шпицберген. Германските войски десантират на острова при артилерийска поддръжка от линкора „Тирпиц“, линейния крайцер „Шарнхорст“ и девет разрушителя. Немците заемат острова от 6 септември до 9 септември 1943 г. Операция Sizilien е единственият случай, когато „Тирпиц“ стреля от своите оръдия по друг противник, а не по въздушни цели (обаче по съдове на противника той никога така и не произвежда нито един изстрел).
Операциите срещу „Тирпиц“ Британците не прекратяват атаките над „Тирпиц“ дотогава, докато не потопяват линкора.
Операция Title 30 – 31 октомври 1942 г.: опит да се унищожи „Тирпиц“ с помощта на управляеми подводни апарати под кодовото название „Chariot“ („Колесница“), представляващи торпеда, управлявани от човек. Към мястото на стоянката на „Тирпиц“ апаратите трябва да се доставят чрез скрито буксиране в подводно положение с помощта на риболовния катер „Arthur“ (с капитан Leif Larsen).
На 30 октомври катерът с торпедата на буксир успява да влезе в Тронхеймс фиорд. Когато до мястото на стоянка на „Тирпиц“ остават не повече от 15 мили (28 km), излиза силен насрещен вятър с вълни. На 31 октомври, в 22:00, зад кърмата се раздава силно скърцане. „Артур“ влиза в най-близкия залив, където водолаз открива загубата на двете торпеда. В този момент до „Тирпиц“ остават по-малко от 10 мили (18,5 km). Катерът е потопен и екипажът му се отправя пеша към шведската граница.
Немците по-късно откриват потопения катер и след обследването му стигат до извода, че той е предназначен за специална операция.
Операция Source
През септември 1943 г. е първата успешна операция против „Тирпиц“. На 12 септември 1943 г., в условията на ниска облачност и дъжд, съветския летец Леонид Елкин, в Алтен фиорде, открива стоянката на „Тирпиц“, спуска се под нивото на облаците и три пъти, под ураганен зенитен огън, прелетява на височина 50 метра над него, правейки качествени фотографии на целта. Получените снимки са незабавно предадени на британското Адмиралтейство, което на тяхна основа подготвя нова операция.Кикнадзе В. Г. Международное сотрудничество в области освещения обстановки в Арктике (по опыту второй мировой войны).//Военно-исторический журнал — 2014. — № 12. — С.42. В англоезичните източници този епизод не се споменава. За атаката са използвани миниподводниците от типа „Екс“ (). По-голямата част от пътя миниподводниците плават на буксир от нормални подводници. От шестте свръхмалки подводни лодки да атакуват „Тирпиц“ са определени три: X5 (лейтенант Хенти-Крир), X6 (лейт. Доналд Кемерън) и X7 (лейт. Базил Плейс). Лодката X5 е засечена и потопена, но X6 и X7 пускат под линкора четири 2-тонни мини, заредени с аматол. След това лодките също са забелязани, а техните екипажи попадат в плен. Независимо от откритата опасност, „Тирпиц“ не успява да тръгне от стоянката си до взрива на мините. Взривът нанася на линкора сериозни повреди: повредени са шпангоути в носовата част и е откъсната от основата една от турбините. Кула „C“, с тегло около 2000 тона, е подхвърлена във въздуха и при падането си заклинва лагерния погон. Поправката на кулата извън док се оказва невъзможна. Освен това излизат от строя всички далекомери и прибори за управление на огъня. В резултат на получените повреди линкорът за шест месеца е небоеспособен и неговата максимална скорост съществено намалява.Удуорд, стр. 419
За успешното провеждане на операцията капитаните на миниподводниците X6 и X7 са наградени с кръстове Виктория – висши военни награди на Британската империя.
Операция Tungsten
Към април 1944 г. „Тирпиц“ е ремонтиран и отново може да представлява опасност. В отговор на тази заплаха британския флот предприема операцията с кодово название „Tungsten“ („Волфрам“). В атаката участват значителни сили на флота, в т.ч.: два линкора, два ескадрени самолетоносача, два бързоходни леки самолетоносача, два крайцера и шестнадесет разрушителя. Атаката започва на 3 април, в навечерието на излизането на „Тирпиц“ за ходови изпитания след ремонта.
В нападението участват две вълни торпедоносци Fairey Barracuda в съпровождането на изтребители за ескорт. Атакуващите самолети носят обаче не торпеда, а бомби от различни типове: бронебойни, фугасни, дълбочинни и осколъчни. Първата вълна нанася удар в 05:30. Към 08:00 атаката е завършена: загубите са три самолета. Екипажът на „Тирпиц“ губи 123 души убити и 300 ранени. Бронираният пояс и бронираната палуба на линкора при тази атака не са повредени, обаче надстройките понасят значителен ущърб, който отнема три месеца за ремонт.
Операциите Planet, Brawn, Tiger Claw и Mascot
Линейният кораб „Тирпиц“, както и преди, си остава заплаха, затова британското Адмиралтейство продължава да планира операции против него. Обаче поради лошото време в периода април-май 1944 г. англичаните отменят три нападения: операциите Planet, Brawn и Tiger Claw.
Следващата атака на съюзниците с използването на самолетоносачи (операция Mascot) е през юли 1944 г. Обаче към този момент немците значително усилват противовъздушната отбрана, и особено системата за димна завеса, в резултат на което атаката завършва безуспешно: атакуващите самолети нямат нито едно попадение.
Операции Goodwood I, II, III и IV