СакалибаЛев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989 () е общо арабско наименование на народите в Източна Европа – славяни,Шахматов A.A. Древнейшие судьбы русского племени. Пг., 1919. С. 34- 37; Третьяков П.Н. Восточнославянские племена. М., 1953. С. 252. тюркиZeki Valldi Togan A. lbn Fadlan'n Reisebericht//Abhandlugen fur die Kunde des Morgenlandes. Bd XXIV. Leipzig. 1939. S. 365-369. или угри, използвано в средновековната ислямска литература. Ал Куфи включва в това понятие всички „неверници от Източна Европа“. Ал Хорезми през 836 – 847 г. записва: „Германия, това е страната на сакалибите“. Масуди през X век причислява към сакалибите немци „намчин“ и унгарци „турок“. В частност този термин се използва за воини-роби или наемници, залавяни или набирани в Източна Европа, като в крайна сметка някои достигат до високи постове в държавите от мюсюлманското Средиземноморие.
В историческите извори на арабските му съвременници Василий I Македонец е наричан Басил ас-саклаби.Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1
Източници
Категория:Робство Категория:Източна Европа Категория:Магреб Категория:История на Испания Категория:Арабски думи и изрази