Бридж Вид: Игра с картиАвтор: Харолд ВандербилтГодина на създаване: 1925Възрастова граница: над 10 годиниБрой играчи: 4 (2 срещу 2)Дек/колода/тесте: 52 картиРаздаване и игра: по посока на часовниковата стрелкаРанг на картите: A K Q J 10 9 8 7 6 5 4 3 2Умения: добра памет, добра комуникация, стратегия и тактика Бриджът, и по-специално спортният бридж (), е първата игра с карти, която е призната за спорт.
Общи сведения Бриджът се играе с тесте от 52 карти. То се състои от 4 цвята, които, подредени по нарастващо старшинство, са трефа, каро, купа и пика. (В България трефата често се нарича „спатия“, но това наименование не е особено популярно в бридж-средите). Всеки цвят се състои от 13 карти, които, подредени по нарастваща сила, са: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, J (вале), Q (дама), K (рига, по-рядко поп) и А (асо, по-рядко туз).
Възможните комбинации при раздаване на 13 от 52 карти за игра в бриджа са .
Правила на играта Бриджът се играе от четирима състезатели, разделени на две състезаващи се двойки (отбора). Прието е участниците да се наричат с условни имена посоките на света – Север, Изток, Юг и Запад. Състезателите, седящи от противоположни страни на масата, са партньори – едната двойка партньори е Север-Юг, а другата Изток-Запад. Бриджът е отборна игра – резултатът от всяка игра, било то положителен или отрицателен, се присъжда на цялата двойка. Понякога на турнири играчите са разделени от параван, минаващ диагонално на масата, с прозорец за виждане на картите, но скриващ лицата на партньорите, за да не си подсказват с мимики и жестове.
След като картите се разбъркат добре, те се раздават една по една по посока на часовниковата стрелка. Така всеки играч получава по 13 случайни карти, които се наричат „ръка“.
Всяко раздаване (игра, дон) се състои от две ясно разграничаващи се по време и същност фази. Първата фаза се нарича наддаване (анонсиране, обявяване, договаряне), а втората – разиграване. При първото раздаване наддаването започва Север, при второто – Изток и т.н.
Наддаване По традиция се приема, че наддаването е по-важната част от играта. То има за цел да установи договора в дадената игра. Наддаването започва от играча, който е раздал картите и той прави първата обява. След него обявява играчът вляво от него, и т.н. играчите обявяват последователно един след друг по посока на часовниковата стрелка. Когато даден играч е на ред да обявява, той трябва да направи едно от следните четири неща: Да направи значеща обява: това е обява със стойност по-голяма от обявата преди него; Да обяви пас: да пропусне, т.е. да признае обявата преди него за значеща; Да обяви контра, ако последната значеща обява е била направена от играч от противниковата двойка; или Да обяви реконтра, ако последната значеща обява направена от него или неговия партньор, е била контрирана от противниците.
Значеща обява се състои от ниво и деноминация. Нивото е число, което е задължително от 1 до 7, а деноминацията е един от четирите цвята (трефа, каро, купа или пика) или без коз. Без коз е най-старшата деноминация. Примери за значещи обяви: една трефа, една купа, две кари, три без коз, пет пики, седем кари. Всяка значеща обява е формална заявка за договор, като нивото в нея показва броя на взятките над шест, които двойката се задължава да спечели, а деноминацията показва коза (или без коз), при който двойката се задължава да спечели тези взятки. Всяка нова значеща обява трябва да е по-висока от последната направена значеща обява. Това означава, че или нивото на новата обява трябва да е по-високо, или, ако нивото е същото, деноминацията трябва да е по-старша. Например „три пики“ е по-висока обява от „една трефа“, защото нейното ниво е по-високо; „четири без коз“ е по-висока обява от „четири кари“, защото без коз е по-старша деноминация от каро; „две купи“ е по-висока обява от „едно без коз“, защото нивото ѝ е по-високо.
Контрата формално изразява съмнение, че противниците ще могат да реализират договора, обявен чрез тяхната последна значеща обява.
Реконтрата формално изразява увереност в изпълнението на заявения договор, въпреки получената от противниците контра.
Наддаването приключва тогава, когато бъдат обявени три последователни паса. Последната значеща обява става договор в съответното раздаване.
Играчът от спечелилата договора двойка, който първи е направил обява в деноминацията на договора, се нарича разиграващ (декларант). Партньорът му се нарича мор, а играчите от противниковия отбор – защитници.
Ако никой от четиримата играчи не направи значеща обява, надаването приключва, след като на масата прозвучат четири паса и това е единственият случай, при който не се провежда разиграване. Когато за изчисляване на резултатите се използва таблицата за задължения обаче, подобна ситуация на пръв поглед – парадоксално, може да донесе актив на един от двата отбора (този с по-малко от 20 оньорни точки).
Значението на наддаването се характеризира със следната поговорка, широко разпространена между бриджьорите: „Лордовете анонсират, лакеите разиграват“.
Системи за наддаване Много играчи, включително всички професионални и полупрофесионални, използват така наречените системи за наддаване. Системата представлява последователност от анонси между двамата партньори, която дава конкретна информация за разпределението на техните карти. Например, често срещан анонс при много системи е, че откриване с една купа гарантира 5 карти от цвят купа в ръката на откриващия.
Преобладаващата част от системите (но не всички) се базират на така наречените оньорни точки (броими). Това е условна оценка на силата на ръката и нейния състав. Оньорните точки са: 4 за всяко асо, 3 за всяка рига, 2 за всяка дама и 1 за всяко вале. Останалите карти не носят оньорни точки. Повечето системи препоръчват да се открива с не по-малко от 12 оньорни точки. Освен тях някои системи добавят точки от разпределение: много дълга боя или липси (сек – една карта или шикан – нито една карта).
Голяма част от системите включват условни анонси. Условен анонс е най-общо този, при който в картите на обявяващия обявеният цвят не е достатъчно силен т.е. анонсът просто не носи информация за желан цвят. Някои популярни системи съдържат условен анонс откриване от 1 трефа, което показва сила (например 17 или повече оньорни точки) и не дава никаква информация за желан цвят – в картите може да няма нито една трефа. Също така може да се получи ситуация, при която условен анонс, въпреки че е такъв съвпада с най-силния цвят в ръката на обявяващия. Друг тип анонси са така наречените трансфери, които, в определени ситуации, обявяват един цвят, с който демонстрират конкретен друг. Например да се каже 2 кари, когато желаният цвят за игра е купа.
Съществуват много готови системи и повечето играчи играят с такива (понякога с някои техни вариации). Има и играчи, които играят с разработени от тях експериментални системи. Всички популярни системи всъщност в началото са били експериментални. Някои популярни системи са:
Синя трефа Прецизна трефа Сайк (SAYC – Standard American Yellow Card) Акол (Acol)
Целта на системата, независимо дали е популярна или не, е да даде на двамата договарящи се максимална информация за постигане на оптимален договор. За разлика от неофициалния бридж, където системата за договаряне може да бъде тайна, на турнирите по бридж и изобщо при спортния бридж тайните в системата са забранени и е прието противниците да питат партньора на анонсиралия какво значи даден анонс. нещо повече – в случай на условен анонс партньорът на анонсиращия е длъжен да уведоми съперниците, че той е такъв. При отказ да се отговори или при открита лъжа, двойката рискува да бъде дисквалифицирана.
Разиграване
Разиграването е втората част от играта.
В една игра има 13 взятки, като за всяка взятка се играе по една карта от четирите ръце. Първата карта, играна във взятката, се нарича атакуваща. След атакуващата се играе по една карта от останалите ръце, като редът на поставянето им на масата е по посока на часовниковата стрелка. Всяка карта може да бъде избрана като атакуваща. Картите, изиграни от ръцете след атакуващата, трябва да отговарят по цвят (да бъдат от цвета) на атакуващата. Единствено в случай, че някоя ръка не притежава карта от цвета на атакуващата, може да се играе с която и да е от другите карти в ръката. Взятката се печели от ръката, от която се е изиграла най-високата карта от цвета на атакуващата, освен ако някоя от изиграните карти е от козов цвят (ако има такъв). В този случай взятката се печели от ръката, от която е игран коз с най-висок ранг. От ръката, спечелила взятката, се атакува за началото на следващата взятка, и така, докато се изиграят всичките тринадесет взятки.
Първата атака в играта се прави от ръката на защитника, намиращ се отляво на декларанта. След атаката, т.е. след като атакуващата карта е „сложена на масата“, морът показва на останалите участници картите от ръката си, поставяйки ги на масата, подредени по цветове. От този момент до края на играта декларантът е отговорен за избор на карти за игра от ръката на мора. Морът не участва в играта и не му е позволено да прави предложения или да коментира действията на играещите. Обичайна практика в неофициалните срещи по бридж е той да използва времето си, раздавайки второто тесте от карти (ако има такова).
Нивото на договора, достигнато във фазата на наддаване, определя целта на разиграването от страна на декларанта: той/тя трябва да се опита да спечели за своя отбор взятки, чиито брой е равен или по-голям от 6 плюс нивото на договора. При постигане на тази цел се казва, че договорът е „изкаран“. Ако декларантът не успее да постигне целта се казва, че договорът е „вкаран“.
Механика на разиграване В бриджа не е прието изиграните карти от една взятка да се прибират в общ куп. Това се прави с цел играчите да могат да анализират едно раздаване след като приключи или защото същото това раздаване ще се играе от други играчи на друга маса. Това, което е прието е играещият да покаже своята карта и след приключването на текущата взятка да я прибере пред себе си с лицето надолу. Някои играчи правят два купа пред себе си – един за техните взятки и един за тези на противника, други играчи слагат картите пред себе си в една посока за собствени взятки и в перпендикулярна за чуждите, трети помнят.
В турнир, който и от методите да използвате, трябва да продължите да го използвате до края, за да не ви обвинят в това, че подсказвате на партньора си.
Запис на резултата Има много начини за отбелязване на резултата при игра на бридж. Повечето от тях зависят от броя маси, на които се играе. Все пак всички използват общ базов метод.
Зона Зона в бриджа е условно „увеличаване на залога“ за едната или двете двойки на масата. Когато една двойка е в зона, тя получава по-големи точкови награди за изкарана игра, но и по-големи загуби (точки за другата двойка) за вкарана игра. Възможни са четири положения: никой не е в зона, едната двойка е в зона, или и двете двойки са в зона. Има различни начини за определяне на това кой е в зона, които зависят от конкретния метод за смятане на резултата. При спортния бридж зоните просто се редуват.
Базов метод Най-общо казано след приключване на разиграването се пресмята резултатът от играта. Начинът е различен в зависимост от това дали договорът е изкаран или вкаран. Ако договорът е изкаран, обявилата го двойка печели точки. Ако договорът е вкаран, точки печели другата двойка (защитниците). Точките зависят от броя направени взятки, договора и зоната.
При изкаран договор Ако договорът е в трефи или кари (наричани още минори), за всяка взятка след шестата декларантите получават по 20 точки. Ако договорът е в купи или пики (наричани още мажори), за всяка взятка след шестата декларантите получават по 30 точки. Ако договорът е в без коз, за 1 взятка след шестата декларантите печелят 40 точки, а за всяка следваща по 30. Например точно изкаран 1 без коз е 40 точки, точно изкаран 4 без коз е 130 (40+30+30+30) точки и т.н.