Марк Минуций Феликс (; † ок. 250 г. в Рим) е латинскоговорещ апологет през късния 2 и началото на 3 век, вероятно през 150 – 270 г. Той е бербер от Нумидия (днес Алжир) и църковен отец.
В своето писание, диалогът „Octavius“ той защитава християнството от нападките на паганите.
Произлиза от род Минуции. Като млад става християнин и идва от Северна Африка в Рим, където работи като успешен юрист.
Издания Jean Beaujeu, Minucius Felix. Octavius. Les Belles Lettres, Paris 1964. Bernhard Kytzler, M. Minuci Felicis Octavius. Teubner, 2. Auflage, Stuttgart 1992, ISBN 3-8154-1539-X.
Литература Carl Becker (Philologe), Der „Octavius“ des Minucius Felix. Heidnische Philosophie und frühchristliche Apologetik. Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, München 1967. Christiane Ingremeau, Minucius Felix et ses sources. Le travail de l’écrivain. In: Revue des études augustiniennes et patristiques 45, 1999, S. 3 – 20. Bernhard Kytzler, Minucius Felix. In: Gerhard Krause, Gerhard Müller (Theologe), Theologische Realenzyklopädie, Bd. 23, Berlin u. a. 1994, S. 1 – 3, ISBN 3-11-013854-9. Pieter G. van der Nat, Zu den Voraussetzungen der christlichen lateinischen Literatur: Die Zeugnisse von Minucius Felix und Laktanz. Manfred Fuhrmann, Christianisme et formes littéraires de l’antiquité tardive en occident. Fondation Hardt, Genf 1977, S. 191 – 234.
Източници
Външни препратки Octavius, Originaltext, The Latin Library Octavius, Alfons Müller Ocatvius, Patrologia Latina, Jacques Paul Migne
Категория:Църковни отци Категория:Християни в Римската империя Категория:Латинска литература Категория:Древни автори Категория:Древноримски юристи Категория:Християнски текстове Категория:Минуции Категория:Бербери Категория:Родени в Алжир