Тиодор Зелдин () е британски философ, социолог, историк, писател и оратор. Носител е на Орден на Британската империя и президент на Фондация „Оксфорд Мюз“.
Биография Зелдин е роден на 22 август 1933 г. в Палестина по време на Британския мандат, и е посещавал училище в Египет и Aylesbury Grammar School. Започва следването си в колежа Бъркбек към Лондонския университет, когато е на 15 години, завършвайки през 1951 г. Продължава академичното си образование в Оксфордския колеж „Крайст Чърч“, преди да получи научно-образователната степен „доктор“ в колежа „Сейнт Антъни“ на Оксфордския университет.
Зелдин първоначално е известен като специалист по история на Франция, но става популярен в международен план като автор на „Интимната история на човечеството“ (1994) — книга, която изследва нагласите и интересите на хората от различни цивилизации, както в миналото, така и в настоящето. Книгата разяснява начините, по които емоциите и странностите, отношенията между хората и страховете им са се променяли през вековете, и как биха могли да се развият по различен начин. Оттогава насам, Зелдин се фокусира върху това как работата може да стане по-малко скучна и разстройваща, как разговорите могат да бъдат по-естествени и как хората могат да бъдат по-искрени един с друг, оставяйки маските настрана.
Книгата „История на френските страсти“ (първо заглавие „France, 1848–1945 in the Oxford History of Modern Europe“) е изследване на амбициите и неудовлетвореностите, интелектуалния и въображаемия живот, вкусовете и предразсъдъците на много различни хора.
Фондация „Оксфорд Мюз“ През 2001 г. Зелдин основава фондация „Оксфорд Мюз“. Тя обяснява целите си като: „да бъде пионер в откриването на нови методи за подобряване на личните, служебните и междукултурните отношения по начини, които удовлетворяват и личните и обществените нужди“.
Един от основните ѝ проекти е база данни с емоционални портрети. Всеки е свободен да представи собствения си автопортрет, като посочи всичко, което иска светът да знае за него. Много от портретите са написани от друг човек, говорещ от името на основния герой, в резултат на разговор проведен между двамата. Фондацията твърди, че чрез такива разговори, може да помогне на хората „да избистрят своите вкусове, отношения и цели в много различни аспекти на живота; и да обобщят със свои думи изводите, които са извлекли от собствения си опит“.
В „Пътеводител за един непознат град“ (2004) може да се прочете извадка от тези портрети, написани от различни граждани на Оксфорд, както и в „Пътеводител за един непознат университет“ (2006), за който Зелдин твърди, че е „позволил на студенти, професори, администратори и служители да разкрият един пред друг неща, които обикновено не споделят.“
Библиография The Political System of Napoleon III (1958) Émile Ollivier and the Liberal Empire of Napoleon III (1963) Conflicts in French Society: Anticlericalism, Education and Morals in the Nineteenth Century: Essays (1970) History of French Passions (5 volumes: Ambition and Love; Intellect and Pride; Taste and Corruption; Politics and Anger; Anxiety and Hypocrisy) (1973-1977) The French (1982) Foreword to Jeremy Jennings, Georges Sorel: The Character and Development of His Thought (1985) Introduction to Le tunnel sous la Manche: chronique d'une passion franco-anglaise (1987) Happiness (роман) (1988) An Intimate History of Humanity (1994) Интимната история на човечеството (български превод, 2012) Conversation (2000) Разговорът или как общуването може да промени живота ни (български превод, 2011) Guide to an Unknown City (2004) Guide to an Unknown University (2006) Gary Hill & Gerry Judah (в съавторство с Jenny Blyth) (2007)
Външни препратки
The Oxford Muse — сайт на Тиодор Зелдин и Фондация „Оксфорд Мюз“
Категория:Британски философи Категория:Британски историци Категория:Хора, свързани с Лондонския университет Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Командори на Ордена на Британската империя