Атал III Филометор Евергет (Άτταλος Γ' ο Φιλομήτωρ – в превод „Обичащ майка си“, „Благодетел“; * ок. 170 – † 133 пр.н.е.) е последният цар на Пергам от династията на Аталидите. Управлява от 138 до 133 пр.н.е.
Атал III е син на Евмен II и племенник на Атал II, който наследява на трона на Пергам. Атал не се интересува особено от управлението на царството, вместо това предпочита да се отдаде на изучаване на медицина, ботаника и градинарство.Варон, De re rustica 1, 1, 8; Плиний Стари, Naturalis historia 18, 5, 22; Плутарх, Demetrius 20, 2; Юстин, 36, 4, 1; Диодор Сицилийски 34, 3. Според Страбон, Атал умира от болест пет години след началото на управлението си.Страбон, 13, 4, 2. Атал няма деца от мъжки пол или близки родственици, които да го наследят и в завещанието оставя Пергам на Римската република.Ливий, Periochae 58. 59 ; Велей Патеркул 2, 4; Апиан, Mithridatius 62 ; Плутарх, Тиберий Гракх, 14; Флор 2, 20. Тиберий Гракх иска богатствата от хазната на Пергам да се раздадат на гражданите,Плутарх, Тиберий Гракх 14 но римския сенат отказва.
Не всички в Пергамското царство са щастливи от римското управление. Аристоник Пергамски, който твърди че е брат на Атал III и син на Евмен II разпалва бунт сред бедните прослойки на обществото с помощта на Блосий. През 131 пр.н.е. е изпратена римска армия, водена от Публий Лициний Крас Муциан, за да потуши бунта. Римляните са победени, но през 129 пр.н.е. втора римска армия, водена от Марк Перперна разбива бунтовниците и пленява Аристоник.Ливий, Periochae 59 ; Велей Патеркул, Римска история II, 4; Евтропий, Breviariu IV, 20 След това територията на Пергам е разделена между Рим, Понт и Кападокия.
Генеалогия
Бележки
Категория:Царе на Пергам Категория:Аталиди