, понякога се използва взаимнозаменяемия модерен термин , е стратегия и набор от техника за водене на нетрадиционни бойни дествия, партизанска война и шпионаж, извършвани от намни войници наричани нинджи във феодална Япония.
Нинджицу може да се отнасят и до:
Съвременни школи по Нинджуцу – модерни школи по бойни изкуства, които претендират, че са последователи на тези традиции. Нинджа в популярната култура – измислени образи, базирани на бойни изкуства, легенди и фолклор от японска култура.
Значение Нинджуцу означава две неща – „изкуството да се прикриваш“ и „търпение“. Вместо да говорят за „нинджицу“, средновековните автори използват термина „канте-но джицу“, означаващ именно „изкуството на шпионажа“.
Японските историци свързват началото на нинджицуто с влиянието на прочутия китайски трактат „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, писан около V в.пр.Хр. В Япония тези текстове се четат доста по-късно - вероятно VII в.сл.Хр.
Недалеч от столицата Киото, в провинцията Ига и Кога имало мнозина дзи-дзамураи и след годините Онин (1467-1477) те съдали свои обединения (то), които се занимачат с кражби и грабежи. Мнозина от тях стават майстори на конте-но джицу и започнали да бъдат наемани от враждуващите помежду си даймио.
-Произлиза от аскета Ен-не от клана Озуну, по времето на император Тен-чи (662-671)г.
Източници
Библиография
Категория:Нинджа