„Богомилското учение“ е книга от Антон Глогов – псевдоним на родения в Етрополе писател и публицист Антон Илиев Дончев (1883 – 1944) Антон Дончев издал книга още преди сто години. Стандартнюз, 17 март 2007.Иван Богданов. Речник на българските псевдоними. Издателство „Д-р Петър Берон“, 1989. С. 462.. Първо издание през 1915 г.Чудомир. Червените попове. В. „Искра“ (Казанлък), бр. 35, 12 юни 1934. Препечатка във в. „За буквите“, бр. 30/ май 2009 , с. 9., преиздадена през 1935, 1943, 2000, 2006 и 2017 г. Автора, изразява писмен протест до Ватикана в който той утвърждава абсолютният монизъм и самостойното възникване в България на богомилското учение. Оригиналното издание от 1935 започва с факсимиле от отговора на този протест.
Според Глогов богомилите са се наричали „общиари“ и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси. Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната – силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си.Melanija Šerdenkovska. Bogomil Movement and its Implications. Blesok, no. 15, June-July 2000. P. 4/12.
В уводната част на книгата авторът осветява някои моменти от историята на богомилското движение, структурата на техните общини и храмове и разпространението му в Европа. Тук авторът отхвърля спекулациите на противниците в лицето на Презвитер Козма за произхода на учението и връзки с наистина дуалистичните манихейство и павликянство. Основен момент в социалния аспет на богомилската доктрина е заключението, че: „Общината е онзи фактор, който ще превърне човека-звяр във втора, след Слънцето творческа сила.“
Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите.Гражина Шват-Гълъбова. Haeresis bulgarica в българското културно съзнание на XIX и ХХ век. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. С. 223. В предговора си към „Теория на пространството“ авторът ползва богомилското учение представено от Глогов.Теория на пространството. Георги И Кръстев Издател. Новата цивилизация, 2007 ISBN 954-91807-8-6, 9789549180787
Според Тодор Балкански изложеното в книгата на Глогов за богомилите е фалшификат от самия автор. По думите на Глогов той е запомнил наизуст съдържанието на богомилските книги от някаква изгубена книга на неговия дядо.Тодор Балкански. Стефан Захариев и летописният разказ на поп Методи Драгинов. 2012, ISBN 978-954-684-324-1
Литература Антон Глогов. Богомилското учение. Мария Арабаджиева. ISBN 978-954-584-403-4 Bogomilski Propovedi by Anton Glogov ISBN 954-90627-1-6 Попруженко, М. Козма Пресвитер. Болгарский писатель Х века (Български старини, XII). София, 1936 Bogumilska crkva danas (hr) Богомилизам – „македонска ренесанса“ Стефан Илиевски, „По чекорите на македонските богомили“, Македонска Ризница бр. 7 Јордан Иванов „Богомилски книги и легенди“ (1925, на бугарски) Богомили (извадок од „Работничкиот речник“) (1902) Кочо Рацин „Богомилите“ (1939) Кочо Рацин „Драговитските богомили“ (1938 – 1940) Basil Chulev, The Bogomils in Macedonia
Вижте също Василий Врач Поп Богомил Боян мага
Източници
Категория:Богомилство Категория:Български книги Категория:Книги от 1935 година