Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души, по данни на Националния статистически институт. През 1989 година населението достига 9 009 018 души. През 2011 година преброяването на НСИ посочва, че 7 364 570 милиона души живеят в страната.
Численост на населението В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.
Преброявания на населението
Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:
Оценки Според Националния статически институт населението на страната е 6 520 314 души (информация към 6 януари 2022 г.).
Урбанизация Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 4 782 064 души, или 73,3 %, а в селата – 1 737 725, или 26,7 % (към 7 септември 2021 г.)
Население в градовете Численост на населението в градовете според преброяванията извършени от НСИ през годините:
Население в селата Численост на населението в селата според преброяванията извършени от НСИ през годините:
Разпределение на населението Разпределението на населението е неравномерно. 40,2 % от населението в страната живее в 8 общини, които са с население над 100 000 души. В 83 общини преброените са под 6000 души и в тях живее 4,7 % от населението на страната. Градовете наброяват 257, а селата 5000, а 199 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в шестте най-големи града, които са с население над 100 000 души.Преброяване 2021 (окончателни данни на НСИ)
Прираст на населението Механичен прираст
Напусналите България за периода 1990 – 2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. След политическите промени от 1989 г. се развива силна икономическа емиграция, включваща част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес.
От 1989 г. близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция – към България от чужбина, имиграция. Част от имигрантите са българи от етническите общности в чужбина, получили българско гражданство на основание български произход. Все повече граждани на ЕС – главно Великобритания, Франция, Нидерландия, Италия, Полша, Германия, Испания, Гърция, Белгия, Ирландия и т.н., живеят временно или постоянно в страната във връзка с работа или заради по-евтиния живот. Има също руснаци, украинци, китайци, турци, араби и други с произход от Близкия Изток.
Според преброяването на населението на страната през 2021 г.: Към 7 септември 2021 г. в България живеят постоянно 60 002 лица с чуждо гражданство и те представляват 0,9 % от населението на страната; Преобладават лицата с чуждо гражданство на европейски държави извън Европейския съюз. От тях най-многобройни са руските граждани – 17 465, следват гражданите на Украйна – 6163, Великобритания – 4484, Турция – 3017 , и други. Към момента на преброяването в България постоянно живеят 10 549 граждани на Европейския съюз, или малко над една шеста от всички чужди граждани в страната; Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 0,5 % от населението на страната. Лицата без гражданство са 539.
За 2011 г. МВнР оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Тази оценка е получена по преценка на българските дипломатически представителства. Данните са получени от МВнР по ЗДОИ чрез Обществения съвет на българите в чужбина. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души.economix.bg
Естествен прираст
Към 31 декември 2019 г. естественият прираст в България е −6,7 ‰, като в градовете е −4,4 ‰, а в селата – −13,1 ‰.
Раждаемост
През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата – 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока – в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град, Софийска област, област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.
По оценки, базирани на данните от преброяването от 2011 година, делът на децата на възраст от 0 до 9 години с небългарски майчин език е около 26 %. Същевременно според психолога професор Петър Иванов през 2013 г. за 50 % от новородените деца българският език не е бил майчин.Българският език не е майчин за 50% от новородените у нас. Вероника Шербанова, offnews.bg, 19 декември 2013. Подобни данни са обявени и от Синдиката на българските учители – за 43 % от първокласниците в България за 2016 година българският език не е майчин.За 43 % от децата у нас българският не е майчин език, отбелязва учителският съюз. Веселина Станчева, news.bg, 25.03.2016.
Показатели за раждаемостта, според данни на НСИ:
Година Период Население(към 31 декември) Живородени Коефициент на раждаемост(в ‰) Тотален коефициент на плодовитост АбортиВсичкоИзвънбрачни децаВ градоветеВ селата1888 Княжество България 3 185 100 118 826 37,3 1890 3 247 300 112 772 34,7 1900 3 744 300 156 962 41,9 1910 Царство България 4 337 500 179 563 41,3 1920 4 847 000 192 665 39,7 1930 5 770 600 179 973 31,1 1940 6 368 400 140 564 22,0 1950 Народна република България 7 273 100 182 571 25,1 1953 11001954 11001955 22001956 20001957 31 7001958 38 1001959 46 2001960 7 905 500 140 082 17,8 143 1551965 15,3 116 0791970 8 514 900 138 745 79 809 58 936 16,3 142 5111975 16,6 143 4501980 8 876 600 128 190 14 024 86 664 41 526 14,5 156 0561985 118 955 13 954 81 072 37 883 13,3 132 2691989 8 767 308 112 289 12 851 132 0211990 Република България 8 669 269 105 180 13 052 73 940 31 240 12,1 1,81 144 6441995 8 384 715 71 967 18 519 50 405 21 562 8,6 1,23 97 0921996 8 340 936 72 188 20 284 8,7 1,23 98 5661997 8 283 200 64 125 19 253 7,7 1,09 87 8961998 8 230 371 65 361 20 562 7,9 1,11 79 8421999 8 190 876 72 291 25 344 8,8 1,23 72 3822000 8 149 468 73 679 28 262 52 789 20 890 9,0 1,27 61 3782001 7 891 095 68 180 28 666 48 567 19 613 8,6 1,24 51 1652002 7 845 841 66 499 28 474 8,5 1,21 50 8242003 7 801 273 67 359 31 072 48 597 18 762 8,6 1,23 48 0352004 7 761 049 69 886 34 043 50 390 19 496 9,0 1,29 47 2232005 7 718 750 71 075 34 858 52 280 18 795 9,2 1,31 41 7952006 7 679 290 73 978 37 569 55 043 18 935 9,6 1,38 37 2722007 7 640 238 75 349 37 825 9,8 1,42 37 5942008 7 606 551 77 712 39 694 10,2 1,48 36 5932009 7 563 710 80 956 43 251 60 664 20 292 10,7 1,57 33 7332010 7 504 868 75 513 40 850 57 077 18 436 10,0 1,49 31 5482011 7 327 224 70 846 39 722 53 396 17 450 9,6 1,51 29 3762012 7 284 552 69 121 39 695 51 658 17 463 9,5 1,50 29 9922013 7 245 677 66 578 39 375 49 526 17 052 9,2 1,48 29 5052014 7 202 198 67 585 39 773 50 704 16 881 9,4 1,52 28 1452015 7 153 784 65 950 38 649 49 486 16 464 9,2 1,53 27 7822016 7 101 859 64 984 38 091 48 733 16 251 9,1 1,54 26 4122017 7 050 034 63 955 37 658 48 005 15 950 9,0 1,56 24 2872018 7 000 039 62 197 36 367 46 877 15 320 8,9 1,56 23 4372019 6 951 482 61 538 35 947 45 991 15 547 8,8 1,58 21 8642020 6 916 548 59 086 35 236 43 829 15 257 8,5 1,56 19 3282021 6 838 937 58 678 35 133 43 692 14 986 8,5 1,58 19 3532022 6 447 710 56 596 33 892 41 986 14 610 8,8 1,78 18 9722023 6 445 481 57 197 34 149 42 388 14 809 8,9 1,81 15 5102024 6 437 360 53 428 33 076 39 483 13 945 8,3 1,72 18 577
Смъртност
Гъстота на населението Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км2, докато средната за Европа е 67 души/км2, а 45 души/км2 е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км2), Варна (1500 души/км2), Ямбол (990 души/км2), Добрич (950 души/км2) и Столична (905 души/км2). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км2), а най-рядко – Северозападният (48 души/км2). Най-слабо населен е районът на Странджа – 10 души/км2.
Към 1 февруари 2011 г. средната гъстота е 66,35 д./кв.км. Изчислява се по следната формула:
Следващата таблица показва разпределението на гъстота според надморската височина. Най-висок показател се измерва в интервала 500 – 700 метра надморска височина, на който отговарят предимно котловинните образувания като Софийското поле; най-ниска гъстотата е от 1000 и повече метра. Гъстота на населението според надморската височина 0 – 200 м 93.1 души/км2 200 – 500 м 70.7 души/км2 500 – 700 м 152.2 души/км2 700 – 1000 м 36 души/км2 над 1000 м 7 души/км2
Възрастова структура
В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19,2 % от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 г.
Възрастова структура на населението според оценки на НСИ през годините:www.econ.bgwww.econ.bgwww.dnevnik.bgwww.dnevnik.bgwww.moitepari.bgwww.nsi.bg Възрастова структура на населениетоГодинаЧисленостДял (в %) Под трудоспособна възраст(0 – 17 г.) В трудоспособна възраст(18 – 64 г.) Над трудоспособна възраст(65 г. и повече) Под трудоспособна възраст(0 – 17 г.) В трудоспособна възраст(18 – 64 г.) Над трудоспособна възраст(65 г. и повече) 1990 21,6 55,5 22,9 1995 19,1 56,6 24,3 2000 16,8 58,3 24,9 2001 5 382 804 16,3 59,2 24,5 2002 15,9 60,1 24,0 2003 1 210 000 4 747 000 1 845 000 15,5 60,8 23,7 2004 1 174 000 4 782 000 1 805 000 15,1 61,6 23,3 2005 1 143 000 4 814 000 1 762 000 14,8 62,4 22,8 2006 1 120 000 1 740 000 14,6 62,8 22,6 2007 1 106 000 4 817 000 1 717 000 14,5 63,0 22,5 2008 1 100 000 4 806 000 1 701 000 14,5 63,2 22,3 2009 1 099 000 4 773 900 1 690 700 14,5 63,1 22,4 2011 1 172 208 4 789 967 1 389 059 16,0 65,1 18,9 2021 979 000 3 815 000 1 726 000 15,0 58,5 26,5
Етнически състав
Според преброяването на населението през 2011 г. 76,9 % са се определили като етнически българи, 8,0 % – като етнически турци, 4,4 % – като етнически цигани, а останалите 10,6 % са от други етноси и неопределени.
Численост на основните етнически групи според преброяванията на населението през годините след Освобождението на България:www.nsi.bgwww.uni-vt.bgГрафата включва други, по-малки групи, както и неопределени. Според преброяването от 2011 г. те са 102 695 души. От тях: неопределени – 53 391 души, руснаци – 9978 души, арменци – 6552 души, власи – 3684 души, каракачани – 2556 души, гърци – 1379 души, македонци – 1654 души, украинци – 1789 души, евреи – 1162 души, румънци – 891 души, други националности – 19 659 души. Други 683 590 души не са отговори на въпроса за етническа принадлежност.