Либофиникийците (; ) са жителите по античното северноафриканско крайбрежие, южно от пунически Картаген, което по-късно става част от римска Бизацена.
След 450 г. пр.н.е.Едва през 450 г. пр.н.е. картагенските търговци се освобождават от поземления данък, който дотогава е трябвало да плащат на местното население. Тогава започват да развиват и собствено земеделско стопанство. постепенно Пунически Картаген завладява и останалите финикийци в Африка (Древна Либия) или така наречените либофиникийци, сред които са тези от античните селища Хипон (Бона), Хадрумет (Суза), Малък Лептис, Тапс, Голям Лептис. Конфедеративното задължение на тези старофиникийски колонии към Пунически Картаген било парично и за предоставянето на определено число наемници по време на война. За разлика от покорените от Картаген либийци, либофиникийците не били длъжни да служат в картагенската армия, нито да плащат поземлен данък или аренда в размер на 1/4 от продукцията.Не може да се установи как се е стигнало дотам, ... сигурно е обаче, че те са споменати като подвластни на картагенците в официални актове.
Известно е, че Малък Лептис осигурявал годишно в картагенската хазна сумата от 465 таланта или 574 хил. талера (явно преди въвеждането на картагенския шекел).Във финансово отношение Картаген, откъдето и да се погледне, заема първо място сред страните на древността. По време на Пелопонеската война този финикийски град според сведенията на първия гръцки историк е превъзхождал всички гръцки държави и неговите доходи са сравними с тези на Великия цар.
Източници
Вижте също Картагенски хора Древна Либия Магреб