Робърт Енсън Хайнлайн () е американски писател, сред най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика.
Често наричан „доайен на научната фантастика“, той изгражда висок стандарт на научна и инженерна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Хайнлайн е един от първите автори на научна фантастика, който в края на 40-те години започва да публикува в неспециализирани списания като „The Saturday Evening Post“. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката.
Хайнлайн е майстор на късия разказ и е един от много автори, повлияни в писането си от Джон Кембъл, редактора на сп. „Удивителна научна фантастика“ – въпреки че самият Хайнлайн не отдава голямо значение на влиянието на Кембъл върху оформянето на стила си. Основните теми в работите на Хайнлайн са социални – личната свобода, радикалният индивидуализъм, либертарианството, задълженията на индивида към обществото, влиянието на организираната религия върху културата и управлението, връзката между физическата и емоционалната любов. Освен това произведенията му често включват разсъждения за нетрадиционни семейни взаимоотношения и размишления за влиянието на пътуването в космоса върху културните навици на човека. Неортодоксалният му подход към тези теми предизвиква силно противоположни реакции на творчеството му. Някои критици определят романа му от 1959 година „Звездните рейнджъри“ („Starship Troopers“) като поддържащ милитаристки и фашистки възгледи. В същото време романът от 1961 година „Странник в странна страна“ („Stranger in a Strange Land“) го превръща в знакова фигура на сексуалната революция и контракултурата.
Хайнлайн печели четири награди Хюго за свои романи; освен това петдесет години след публикацията им три от творбите му получават наградата Ретро Хюго (награди давани за годините, в които не са раздавани Хюго наградите). Хайнлайн е първият удостоен с титлата Гранд Мастър от Научнофантастични и фентъзи писатели на Америка за цялостен принос. В творчеството си Хайнлайн използва думи, които впоследствие стават част от английския език, като например „grok“ (пълно споделяне на реалността или начин на мислене с друга физическо или идейно същество), „Waldo“ (телеманипулатор, устройство, което позволява движение, наподобяващо движение на човешка ръка от машина, управлявана от човек) и популяризира израза „Предай нататък“.
Биография Произход
Робърт Хайнлайн е роден на 7 юли 1907 година в Бътлър, щат Мисури, но израства в Канзас Сити. Също в Robert A. Heinlein, a Biographical Sketch. Посетен на 6 юли 2007. Светогледът и ценностите на този регион, по собствените му думи, част от Библейския пояс, оказват значително влияние върху творчеството му, особено върху по-късните му книги, като „Достатъчно време за любов“ и „Отвъд залеза“, съдържащи много елементи от културната атмосфера от детството му. Въпреки това в зряла възраст Хайнлайн отхвърля, както в книгите си, така и в личния си живот, много от тези консервативни морални възгледи, най-вече в областта на религията и сексуалността.
Служба във флота Второто значително влияние върху Хайнлайн идва от армията. През целия си живот той вярва в лоялността, лидерството и други идеали свързвани с армията. През 1929 г. завършва Военноморската академия на Съединените щати в Анаполис и служи във Военноморските сили на новия самолетоносач Лексингтън (CV-2) до 1931 г. През този период той работи в радиокомуникациите, а по-късно става и пилот на един от самолетите. Хайнлайн е под командването на Ърнест Кинг, бъдещият командващ американските военноморски операции през Втората световна война, във връзка с когото често е интервюиран от военните историци. В периода 1933-34 служи на самолетоносача Ропър и е произведен в чин лейтенант. Брат му, Лорънс Хайнлайн, служи в армията, във военновъздушните сили и в националната гвардия на Мисури и се издига до чин генерал-майор.
През 1929 г. Хайнлайн се жени за Елиънор Къри,„Social Affairs Of The Army And Navy“, Los Angeles Times; Sep 1, 1929; p. B8. но бракът им продължава едва една година. През 1932 г. отново се жени, този път за Леслин Макдоналд, която има крайнолеви политически възгледи, споделяни от самия Хайнлан през този период.Isaac Asimov, I, Asimov
Калифорния През 1934 г. Робърт Хайнлайн се уволнява от флота поради заболяване от туберкулоза. При продължителния си престой в болница той развива идеята за водното легло. Подробните описания в три негови книги стават причина водните легла да не могат да бъдат патентовани при масовата им поява на пазара през 60-те години.The Wall Street Journal, 7/26/07, Robert A. Heinlein's Legacy by Taylor Dinerman
В продължение на няколко седмици той посещава курсове по математика и физика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, но се отказва заради здравословното си състояние или заради желанието си да се занимава с политика.Послеслов към For Us, the Living, 2004 edition, p. 245.
През следващите години Робърт Хайнлайн се издържа с разнородни дейности, сред които като брокер на недвижими имоти и миньор в сребърна мина, но като цяло е материално затруднен. По това време той участва активно в социалистическото движение на Ъптон Синклер в Калифорния и в неговата неуспешна кампания за губернаторския пост, като кандидат на Демократическата партия през 1934 г. Самият Хайнлайн прави опит да се кандидатира за представител в щатското събрание през 1938 г., но отпада още на предварителните избори в Демократическата партия.Послеслов към For Us, the Living, 2004 edition, p. 247
Смяна на попрището
След неуспешните политически кампании Хайнлайн, който след уволнението си от флота получава малка пенсия, решава да се заеме с писане, за да изплати по-лесно ипотеката на къщата си. През 1939 г. публикува в списанието Astounding Science Fiction първия си разказ „Линията на живота“ („Life-Line“). Първоначално написан за конкурс за научнофантастичен разказ, авторът го продава на Astounding Science Fiction за значително по-голяма сума от наградата за първо място. Скоро той се превръща в един от водачите на новото направление на социалната научна фантастика. През 1941 г. е почетен гост на Световната конвенция за научна фантастика, проведена в Денвър.
По време на Втората световна война Хайнлайн отново служи във Воненноморския флот. Той работи върху разработката на самолетна техника във Филаделфия, където заедно с него служат Айзък Азимов и Лион Спраг де Камп. В хода на войната обаче Хайнлайн започва да преоценява кариерата си. Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и началото на Студената война го подбуждат да започне да пише прозата си на политически теми. Освен това искал да пробие на по-добре платени пазари. Пише четири разказа за Сатърдей Ивнинг Поуст, първата от които, „Зелените хълмове на Земята“, е отпечатан през февруари 1947 г. Това го прави първият научнофантастичен автор, които излиза от „пълп гетото“. През 1950 г. филмът „Дестинация Луна“, на който Хайнлайн е сценарист и автор на много от ефектите, печели Оскар за специални ефекти. Освен това започва поредица детски научнофантастични книжки, които се издават през 50-те години (по една на година).
Хайнлайн и втората му жена се развеждат през 1947 г., а на следващата авторът се жени за Вирджиния „Джини“ Герстенфелд, с която остава до смъртта си, четиридесет години по-късно. Скоро след брака семейството се мести в Колорадо, но през 1965 г. тя заболява във връзка с географската ширина. Така двамата се местят в Санта Круз, Калифорния, докато чакат завършването на новия си дом в Бони Дуун, Калифорния. Уникалната кръгла къща те проектират и построяват сами (също като тази в Колорадо). Джини несъмнено е първообраз на много от интелигентните му пламенни и независими женски героини.
През 1953-54 семейството пътува около света (предимно с океански лайнери и товарни кораби), което Хайнлайн описва в „Tramp Royale“ и което осигурява научнофантастичен материал за романи разказващи за космически кораби на дълги пътешествия, като „Podkayne of Mars“ и „Фрайди“.
Според Айзък Азимов Хайнлайн прави остър завой на дясно в политическите си възгледи след брака си с Джини. През 1958 г. двамата сформират движението „Патрик Хенри“, а през 1964 г. участват в кампанията на Бари Голдуотър, a „Tramp Royale“ съдържа два дълги пасажа, свързани с изслушванията на Маккарти. Въпреки това през този период Хайнлайн написва „Странник в странна страна“ (1961), в която са развити предимно либерални идеи. Политическата философия на автора може да бъде определена като либертарианство. В поредицата разкази „Бъдещи истории“ той предрича, че през 90-те светът, включително бившите комунистически страни, ще се върнат към икономика лесе-фер.
Поредицата романи на Хайнлайн за подрастващи също е важна част от творчеството на автора. В творбите си Хайнлайн пише на съвременни теми, но през 1959 г. романът „Звездните рейнджъри“ е счетен за прекалено скандален от издателите и авторът е принуден да смени издателя си. С новия издател Хайнлайн е освободен от ограниченията на детската литература и започва да пише „мои си неща, по мой начин“. В тези години той създава романи, които разширяват границите на научната фантастика, включително „Странник в странна страна“ (1961) и „Луната е наставница сурова“ (1966).
Последни години От 1970 г. Хайнлайн има поредица здравословни проблеми, нарушавани от периоди на усилена дейност в хобито му – каменоделство. (В лично писмо той говори за това като за „обичайното и любимо занимание между книгите“.) Десетилетието започва с животозастрашаващ перитонит, възстановяването от който трае почти две години. Веднага щом се почувства достатъчно добре, за да пише, Хайнлайн започва работа върху „Достатъчно време за любов“ (1973), която включва много от темите на късното му творчество.
В средата на 70-те Хайнлайн пише две статии за годишника на Енциклопедия Британика. Той и Джини обикалят щатите с цел популяризиране на кръводаряването и за трети път става почетен гост на Световната конвенция за научна фантастика, проведена в Канзас през 1976 г. По време на ваканция на Таити в началото на 1978 г., получава няколко исхемични атаки. През следващите няколко месеца се изтощава все повече и здравето му запада. Проблемът бил запушена каротидна артерия, заради която му е направен един от първите каротидни байпаси. Хайнлайн и Джини са заклети пушачи и пушенето често присъства в романите на автора, както и самозапалващите се цигари.
По време на изслушването му същата година от смесена комисия от долната камара и Сената той заявява, че според него разработките от космическите програми биха помогнали за лечението на възрастни хора. Хирургическата намеса връща силите му и той написва пет нови романа от 1980 г. до смъртта си. Хайнлайн умира на 8 май 1988 г. в съня си от емфизема и сърдечна недостатъчност.
По същото време той е започнал да работи върху друг роман от „Светът като мит“. Няколко от другите му произведения са публикувани посмъртно.
След смъртта му Джини издава сборник с кореспонденцията на Хайнлайн и биографични бележки към кариерата му, издаден през 1989 г. под заглавието „Мърморене от гроба“ („Grumbles from the Grave“). Архивите на автора се съхраняват в библиотеката „Макхенри“ в Калифорнийския университет, Санта Круз. Колекцията включва ръкописи, кореспонденция, снимки и артефакти. Голяма част от архива е дигитализирана и е достъпна онлайн.
Творчество Поредици По време на кариерата си Хайнлайн пише три до известна степен припокриващи се поредици.
„Бъдещи истории“ Поредицата за Лазар Лонг „Светът като мит“
Ранни творби (1939 – 1958)