Херцогство Филипопол е васална на Латинската империя историческа кръстоносна държава, съществувала в приблизително в периода (1204 до 1248 г.) на територията на днешна Южна България.

История След превземането на Константинопол от кръстоносците от Четвърти кръстоносен поход на 13 април 1204 година, през есента на 1204 г. при подялбата на земите на Византийската империя латинският император Балдуин Фландърски отрежда на френския рицар Рение дьо Три Филипопол (дн. Пловдив) и неговата околност и го провъзгласява за херцог на Филипопол.Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.304

В края на април 1204 година цар Калоян предприема няколко похода в Тракия и Беломорието, като превзема и разрушава редица градове, а през юни решава да превземе и Пловдив. Павликяни, живеещи в Пловдив, се споразумяват с Калоян да му предадат града.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.399 Рение дьо Три с отряд от около 15 рицариЖофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.346 опожарява за наказание техния квартал, след което се оттегля в крепостта Естанемак/Станимака (дн.Асеновград)Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400, където има латински гарнизон. Със 120 рицари той завзема Пловдив през ноември 1204 г., както и близките градове и крепости.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345 Дьо Три започва да възстановява и строи крепости и манастири в своите владения, които разделя на фиефства (баронства).

През ранната пролет на 1205 г. около 30 рицари от пловдивския гарнизон, сред които и зетят на Рение дьо Три и синът му – също Рение, излизат от Пловдив, но са разбити от български отряд, а пленените рицари са обезглавени по заповед на цар Калоян.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345 Поради това останалите му 95 рицари не напускат града и не участват в битката при Адрианопол на 14 април 1205 г. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.382, в която император Балдуин Фландърски е пленен от цар Калоян, а разбитите кръстоносци избират за регент брат му – Хенрих Фландърски, впоследствие и император.

Междувременно българската армия превзема и опустошава Пловдив; после обсажда безуспешно Естанемак в продължение на 13 месеца.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400 и 435 Обсадата е свалена и българската войска е отблъсната чак през юли 1206 г., с помощта на кръстоносци, водени от Хенрих.Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.15Никита Хониат „История, започваща от царуването Йоан Комнин“, Том 2. СПб., 1862, с.417Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.435

Рение дьо Три взема участие и в битката при Пловдив на 31 юли 1208 г. където латинската армия постига победа над войските на цар Борил, наследник на убития при Солун Калоян.Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри,§.515 В резултат на победата, херцогството е отвоювано. След 1208 г. и до 1229 г. херцог на Филипопол е Жерар дьо Стрьом, родственик на Рение дьо Три.

По силата на договора, сключен на 9 април 1229 г. в Перуджа между Латинската империя и бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, той получава във владение Филипополското херцогство и става херцог на Филипопол - до смъртта си през 1237 г.Проект на договор между Латинската империя и ерусалимския крал Йоан от 9 април 1229 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.36 Конкретни сведения за дейност на Жан дьо Бриен във Филипопол не са открити. По силата на договора, след смъртта му владението трябва да премине у неговите синове.

Херцози на Филипопол Рение дьо Три, от 1204 до 1208 г. Жерар дьо Стрьом, от 1208 до 1229 г. Жан дьо Бриен, 1229 до 1237 г. след 1237 г. – някой от синовете на Жан дьо Бриен. Баронства Херцог Рение дьо Три разделя своята държава на 12 баронства (фиефства). #БаронствоДнешно населено място1КуклендКуклен2СтенимахосАсеновград3Боа дьо КроаКръстова гора4ТимгусИзворoво5ДебораТатарево6ВелиатоаРозовец7ДиоклецианополХисаря8Алексиополпредполагаеми Старосел, Раковски или Рупките9СтрельцСтрелча10Перестиен (Перещие) Перущица11неизвестно12неизвестно

Литература Латински извори за българската история", том ІV, БАН, София, 1988 г. Костов, Димитър, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с. Setton, Kenneth M.; Robert Lee Wolff y Harry W. Hazard, eds (1969). A History of the Crusades: Volume II – The Later Crusades, 1189 – 1311. University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-04844-6.

Бележки

Категория:Латинска империя Категория:Кръстоносни държави Категория:Втора българска държава Категория:История на Пловдив Категория:13 век в Европа