Полско-литовската държава или Жечпосполѝта (; или Abiejų tautų respublika; ), официално Държава на двата народа, е дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.
Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз – лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 г. Жечпосполита е сред най-големите държави в ЕвропаPiotr Stefan Wandycz (2001). The price of freedom: a history of East Central Europe from the Middle Ages to the present. Psychology Press. p. 66. ISBN 978-0-415-25491-5. посетен на 28 март 2013 и в продължение на 2 века успешно удържа нападенията на Тевтонския орден, Монголската империя, Руската империя, Османската империя и Швеция.
Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство и относителната си религиозна търпимост, повече или по-малко изразена в един период или друг.Feliks Gross, Citizenship and Ethnicity: The Growth and Development of a Democratic Multiethnic Institution, Greenwood Press, 1999, ISBN 0-313-30932-9, Google Print, p122 (notes)
Нейната конституция от 3 май 1791 г. е първата писмена конституция на европейска държава и втората в света.Poland’s 1997 Constitution in Its Historical Context; Daniel H. Cole, Indiana University School of Law, 22 септември 1998.Blaustein, Albert (January 1993). Constitutions of the World. Fred B. Rothman & Company. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята от полската историография за златен век, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.
Варшавското херцогство, създадено през 1807 г., търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863 – 1864 г.) и през 1920-те години, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. За исторически наследник на Жечпосполита се възприема днешната Република Полша.
История Създаването на Жечпосполита с Люблинската уния през 1569 г.„Poland.“ Encyclopædia Britannica. 2009. Encyclopædia Britannica Online. 20 февруари 2009. Посетен на 28 март 2013 е сред най-важните постижения на Зигмунт II Август – последния крал от Ягелонската династия. Смъртта му през 1572 г. е последвана от 3-годишно междуцарствие, по време на което са направени корекции в конституционната система, увеличаващи властта на оземлената аристокрация – т.нар. шляхта (Rzecpospolita szlachecka, XV – XVIII век) и установяват истинска изборна монархия.
Жечпосполита достига своя златен век през първата половина на XVII век.Norman Davies, Europe: A History, Pimlico 1997, p. 554: Poland-Lithuania was another country which experienced its 'Golden Age' during the sixteenth and early seventeenth centuries. The realm of the last Jagiellons was absolutely the largest state in Europe Полско-литовският парламент – Сеймът, е доминиран от шляхтата, които не са склонни към нападателни войни, което спестява на страната опустошенията на Тридесетгодишната война. В повечето случаи страната има успех в отбранителните войни с Русия, Швеция и васалите на Османската империя, като дори успява за известно време да завземе Москва по време на руските междуособици.
Силата на Жечпосполита отслабва след 1648 г., когато най-голямото казашко въстание на Богдан Хмелницки, поддържан от кримските татари, води до загуба на Западна Украйна и преминаването на казачеството в московската сфера на влияние. Това събитие е последвано през 1655 г. от шведското нашествие, подкрепено от войски на Трансилвания и Бранденбург, което е провокирано от политиката на кралете на Жечпосполита от шведската кралска династия Васа.
В края на XVII век отслабената Жечпосполита при крал Ян III Собиески все още е достатъчно силна, за да нанесе ключови поражения на Османската империя. През 1683 г. битката при Виена става повратна точка в 250-годишната борба между християнската Европа и мюсюлманската Османска империя. През следващите 16 г. в Голямата турска война османците са непрекъснато изтласквани на юг и никога повече не заплашват Централна Европа.
През XVIII век Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията. Опитите за реформа, като предприетите от Четиригодишния сейм през 1788 – 1792 г. и завършили с Майската конституция от 1791 г., идват твърде късно и страната е поделена на 3 пъти между съседните Кралство Прусия, Руска империя и Хабсбургската монархия. Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа през 1795 г.
Държавно устройство Въоръжени сили Държавното устройство на лична уния, в която кралят на Полша е и велик княз на Литва, а съставните 2 части запазват свои отделни органи на управление и свои войски, дава отражение и върху структурата на въоръжените сили. Обединената войска на Жечпосполита се командва от 4 хетмани. Хетман е дума, която по всяка вероятност е с немски произход от Hauptmann (капитан) и може да се преведе като главнокомандващ. Тези 4 хетмани са: велик коронен хетман (Hetman Wielki Koronny) полеви коронен хетман (Hetman Polny Koronny) велик литовски хетман (Hetman Wielki Litewski) полеви литовски хетман (Hetman Polny Litewski)
Полевите хетмани са заместници на великите. Формално великият коронен и великият литовски хетмани са равнопоставени, но всъщност първият е по-висшестоящ. Великите хетмани изготвят стратегията за провеждане на бойните действия, а полевите командват войските на мястото на генералното сражение. Практиката е била великият коронен хетман да работи в тясно сътрудничество с полевия коронен хетман, а великият литовски – с полевия литовски хетман. В изключително редки случаи великите хетмани са се събирали, за да командват съвместно военните действия, като това е ставало само в случаи, в които е било застрашено съществуването на държавата. В мирно време тези 4 хетмани са в различни гарнизони и всеки от тях има свой заместник, наричан региментаж (Regimentarz), който да поеме функциите на хетмана при нужда. Това не се отнася в случай на война – ако великият хетман бъде ранен или убит, функциите му се поемат от полевия хетман. Всеки хетман има и свой помощник, наричан стражник: велик коронен стражник (Strażnik Wielki Koronny) полеви коронен стражник (Strażnik Polny Koronny) велик литовски стражник (Strażnik Wielki Litewski) полеви коронен стражник (Strażnik Polny Litewski)
В полевия лагер стражникът отговаря за охраната на хетмана, а на поход командва челните разузнавателни отряди.
Родове войски и военни формирования: wojsko kwarciane: редовни части със заплати, плащани от данъците (тези части по-късно са слети с wojsko komputowe); wojsko komputowe: полуредовни части, свиквани по време на война (през 1652 г. са слети с wojsko kwarciane в нова постоянна армия); pospolite ruszenie: опълчение на шляхтата; piechota łanowa и piechota wybraniecka – части, съставени от мобилизирани селяни; регистрирани казаци (реестрови казаци) – войски, съставени от казаци, използвани главно като пехота, по-рядко като кавалерия, до 1699 г.; кралска гвардия – малка част с основно предназначение ескортиране на монарха и неговото семейство наемници – наемани, както в повечето армии, за подпомагане на редовните части; частни армии – в мирно време малки части (по няколкостотин души) са издържани и екипирани от магнатите или градовете, по време на война са силно увеличавани (до няколко хиляди души), но издържани от държавата.
Някои родове войски на Жечпосполита използват уникална тактика. Такива са: хусари: тежка кавалерия, въоръжена с копия. Техните атаки са особено ефективни до края на XVII век, когато усъвършенстването на огнестрелните оръжия значително увеличава честотата на стрелба на пехотата; казаци: общо наименование на леката кавалерия на Жечпосполита, дори ако не включва и етнически казаци; бързи и маневрени като кавалерийските части на васалите на Османската империя, но им липсва огневата мощ на европейската кавалерия, като на шведските, въоръжени с пистолети, рейтери; табор: теглени от коне коли, обикновено превозващи доставките за армията; използването им в отбранителни формации е усъвършенствано от казаците и до известна степен от останалите части на Жечпосполита.
Флотът на Жечпосполита е малък и не играе значителна роля в нейната история.
Политика Златни свободи Политическата доктрина на Жечпосполита е: нашата държава е република под председателството на крал. Канцлерът Ян Замойски обобщава тази доктрина, заявявайки, че Rex regnat et non gubernat (Кралят царува, но не управлява). Жечпосполита има изборен крал, сейм и сенат. Кралят е задължен да зачита правата на гражданите, установени в Точките на крал Хенрик, както и в pacta conventa, договорен при неговия избор.
Властта на монарха е ограничена в полза на многобройната аристокрация. Всеки нов крал трябва да подписва Точките на крал Хенрик, които са в основата на политическата система. С времето те се сливат с pacta conventa – отстъпки, направени от изборния крал. Оттогава кралят по същество е партньор на аристокрацията и е непрекъснато надзираван от група сенатори.
Основите на Жечпосполита – уникалната златна свобода (на полски Zlota Wolność, термин, въведен през 1573 г.), включват: свободен избор на краля от желаещите да участват благородници; сейм – парламент, който трябва да бъде свикван от краля на всеки 2 г.; pacta conventa – „приети споразумения“, договорени с избрания крал (включващи описание на правата), обвързване на краля, произлязло от Точките на крал Хенрик; rokosz („въстание“) – право на шляхтата на законен бунт срещу крал, нарушаващ гарантираните свободи; liberum veto – право на отделен представител в сейма да се противопостави на решение на мнозинството (обявяването на такова „свободно вето“ анулира всички закони, приети на съответната сесия); konfederacja – право на образуване на организация за постигане на обща политическа цел.
Провинциите на Жечпосполита се ползват с широка автономия. Всяко войводство има свой парламент (сеймик), който има значителна политическа власт, включително избор на poseł, депутат в националния сейм, и натоварването му със специални инструкции за гласуване. Великото литовско княжество има собствена армия, хазна и други институции.
Златните свободи създават държава, необичайна за времето си. Причина за това са победите на шляхтата над останалите обществени съсловия и над самата политическа система на монархията. За известно време шляхтата натрупва толкова привилегии (като тези, установени със закона Nihil novi от 1505 г.), че никой монарх няма възможност да я откъсне от властта. Системата на Жечпосполита е трудно да се вмести в категория, а с известни уговорки може да се опише като смесица от: федерация, отчитайки широката автономия на регионите; олигархия, тъй като само шляхтата – около 10% от населението – има политически права; демокрация, тъй като цялата шляхта има равни права, а Сеймът може да наложи вето на важни решения на краля; изборна монархия, тъй като държавният глава е монарх, избиран от шляхтата; конституционна монархия, тъй като монархът е обвързан от pacta conventa и други закони.
Играчи Основните играчи в политиката на Жечпосполита са: монарсите – борещи се за разширение на своята власт и утвърждаване на абсолютна монархия; магнатите – най-богатите в шляхтата, стремящи се като привилегирована олигархия да направляват монарха и шляхтата; шляхтата – стремяща се към засилване на Сейма и управление на страната от равноправна аристокрация.
Магнатите и шляхтата далеч не са единни и множество фракции подкрепят или монарха, или някой от магнатите.
Слабости С изчезването на династията на Ягелоните през 1572 г. крехкото равновесие в Жечпосполита започва да се разпада. Властта все повече се изплъзва от централното правителство към аристокрацията.