Брѐзник е град в Западна България, област Перник. Градът е трети по големина в областта след Перник и Радомир и е административен център на община Брезник.
В близост са градовете Сливница, Трън, Батановци и Перник. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона.Брезник – съкровищницата на Западните покрайнини. Новинар. 12 август 2014
По данни на НСИ в града живеят .
География Брезник се намира в историко-географската и етнографската област Граово и е център на нейния северозападен край – Горно Граово, а Перник на югоизточния – Долно Граово. По тази ос тя се простира от село Студена до връх Любаш и е оградена от планините Витоша, Голо бърдо, Черна гора, Рудини, Ерулска, Любаш, хълмът Букова глава (през него преминава шосето за Трън), Завалска, Вискяр и Люлин. Границата между двете части на Граово е по линията на селата Селищен дол, махала Палилула, Велковци и Вискяр.
Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовска река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, Реката минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно наречено на нея. Минаващият през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините, ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат, има засадена предимно в периода на НРБ гора, иначе полето е голо и слабо обработвано. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада през пролетта и есента. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.Природни ресурси на Брезник, сайт на община Брезник.
Възвишението „Брезнишко бърдо“ е градският лесопарк, където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности. В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези, дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкият връх Св. Никола 923 м, югоизточно от него е другата му висока точка – връх Милин камък (брезнишки) 844 м.
История
На хълма Брезнишко бърдо в южния край на града се намира мегалитно прототракийско светилище с изрязани скални соларни кръгове, описано от проф. Димитрина Митова-Джонова. Намира се на източния склон на хълма, под Вицините кошари и под мястото, на което се провеждал местният пионерски лагер – върху горист скален масив с източно изложение (важен елемент от култа към Слънцето и неговия изгрев).БНР Брезник – познат и непознат Запазените кръгове са 10 на брой, с формата на барабани с диаметър 0,80 – 0,85 м и височина 0,30 – 0,35 м. Те са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния на вино. Недалеч е мегалитното прототракийско светилище Гърленски храм-кладенец – куполен подземен храм на Слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него.
Запазени са и материални останки от I хилядолетие пр. н.е. и от римската императорска епоха (надгробни могили, многобройни оброчни плочки и пластични изображения на Тракийския конник и други персонажи, монетни находища). Оцелели са зидове на римска баня.
На възвисяващото се над града Брезнишко бърдо, на най-висока му част – връх Св. Никола, са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник, наричана Кула (в едноименната ѝ местност на рида Црънча на Завалската планина). На съседния му достигащ до града рид Брезнишки гребен, в северозападния му край над язовира на р. Касава, са праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над него е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани, и са подложени на набезите на иманяри.С. Гърло – Подземният храм-кладенец и околните обекти
В средновековния апокриф „Сказание за Енох Исая“ се твърди, че: „Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник…“. Въпреки че източникът е явно недостоверен, предвид многото анахронизми, той свидетелства за популярността на Брезник в тази епоха.
От епохата на Втората българска държава наоколо са запазени, но повечето – в лошо състояние – руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.нар. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид, характерни за цяла Западна България чак до Солун.
Според сведенията, които са запазени за Брезник под османска власт, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В съкратен регистър на казата Шехир кьой (Пирот) от 1530 г. Брезник е отбелязан като хас на султана, рудник за сребро със 7 мюсюлмански и 162 християнски домакинства, 30 неженени християни и 15 християнски вдовици. Отбелязано е, че в Брезник има месджид (мечет, джамия), 1 имам и 1 мюезин.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 159, 197.
В почти всички населени места в общината има църкви и други сгради от епохата на Българското възраждане. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитният храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорският и Билинският манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата близнак в с. Кошарево; чардаклиите-къщи в с. Ръжавец и пр.
През XVII – XVIII век Брезник е бил притегателен център за водещи зографи и строители, включително видния представител на Самоковската школа Йоан Иконописец. Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата „Света Петка“ и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града е открито и читалище. Класното училище е стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена. В нея се помещава читалищната музейна сбирка. До края на XIX век в града е съществувал метох на Рилския манастир.
Според българската историчка Вера Мутафчиева (отразено в романа ѝ „Летопис на смутното време“ и в научни публикации), Брезник или близко до него село или чифлик е родното място на известния кърджалийски главатар Кара Фейзи, а градът става негово и на сина му Али, като аяни и дерибеи, владение, след споразумение със султан Селим III (упр. 1789 – 1807 г.) Мутафчиева 2008, с. 358. Около времето на Освобождението в Брезник е имало към 200 български и 30-40 турски къщи, но след това турското население се е изселило както от града, така и от всички села в района.
В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой, загубен от българите, но спомогнал за победата им в решителната Битка на Сливница. Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвувания на офицерите от I пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военния инженер капитан Лудогоров. На 15 юни (по стар стил) 1903 г., когато се провежда съборът Видовден с тържествено литийно шествие, костите на загиналите и погребани в местността Бърдото 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.
При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В общината има многобройни войнишки паметници от войните за национално обединение и други обекти с национално и местно значение.
Значителни промени настъпват в Брезнишкия край в периода от Освобождението до средата на XX век в социално-икономическо и демографско отношение. Тогава настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места, с възникването на местна промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. Положително влияние в това отношение оказва и механизацията на селскостопанското производство. В 1924 г. в Брезник е основан воден синдикат (инициативен комитет за благоустройство) „Успех“, както и говедовъдно млекарско кооперативно сдружение „Монтафон“. През 1931 година е основано овцевъдно млекарско дружество „Грахово“. Към 1935 година водният синдикат има 542 членове, говедовъдното сдружение – 30, а овцевъдното дружество – 74 членове. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 1. Тогава или по-късно в града съществуват и следните предприятия:
завод за хладилна техника „Брист ХМ“ АД; шивашки цех; цех за производство на плоскости за френската промишленост; сладкарски цех; в лесопарковата част на Бърдото за туристите и жителите на града работят и малкият хотел „Бърдото“ и хижа „Брезите“, а са оцелели и сградите, в които се е провеждал местният пионерски лагер. Важни събития от историята на града са свързани и с местния студен минерален извор „Желязна вода“ – водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитни анемии, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, болести на жлъчката и пр. През 1907 г., когато кмет в града е Васа Пушев, брезничани пращат от „желязната“ вода на Лондонското изложение и получават златен медал, съхраняван впоследствие в сградата на общината. Изпращат и сливова ракия, за която получават сребърен медал. На инициатора – местния първенец Кота Кафеджийски – впечатлени ентусиасти поръчват още 400 литра, но той не успява да ги набави, заради слаба реколта. За восъка и меда, които също пращат, не се знае дали са отличени по някакъв начин. Към извора „Желязна вода“ до 60-те години на XX век има и плувен басейн. В резултат на неуспешен опит да се увеличи дебитът на извора, като находището се взриви, той рязко спада и е повишен отново едва през 2008 – 2009 г., посредством нов градеж на каптаж и чешма (постигнати са 7000 литра в денонощие, с тенденцията да се увеличат и да се ползва за в бъдеще и възможността за лечение с кал).Брезник ще лекува с кал от „желязна“ минерална вода. БТА. 5 април 2012.; строят се и беседка и път с паркинг.
Редовни събития Кукерски празник на общината, обикновено през втората половина на януари, седмица преди Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник. Ежегоден събор на Видовден, понякога – и по 3 дни. От 11 ноември 2018 г. на Бърдото се провежда възстановка на битки от Сръбско-българската война, следвана от курбан. Религия