Лазар Костов (Константинов) Нишков е български революционер, учител и военен деец, полковник.

Биография

Лазар Нишков е роден в 1854 или на 4 май 1856 година в разложкото село Долно Драглища във виден род – чичо му е революционерът Михаил Нишков, а дядо му хаджи Никола Нишков е кмет на селото. Учи в Добърско при чичо си Анания. В 1874 – 1875 година учи в Пловдивската гимназия, а от 1875 година е учител в разложкото село Белица. На 26 октомври 1875 година се жени за Магда Николова Чолакова от родното си село. Участва в подготовката на въстание в 1876 година. При разкриването на революционните комитети в Разлога, Нишков е арестуван и затворен в Неврокоп, откъдето успява да се освободи чрез откуп. В 1877 година е учител в Мехомия.

След Руско-турската война от 1878 година започва да учи в новосъздаденото Военното училище в Пловдив, Източна Румелия, преместено в София. Завършва с втория випуск в 1880 година. Служи в Самоков, България. В 1885 година е командирован в Одеса на специализация. При избухването на Сръбско-българската война се завръща в България и оглавява пехотна дружина от Втори пехотен струмски полк. Награден е за орден „За храброст“.

Участва активно в дейността на Македоно-одринската организация. Делегат е на Втория (1895),Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54. Третия (1896)Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92. и Осмия македоно-одрински конгрес от Самоковското македоно-одринско дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

В Балканската война в 1912 година майор Нишков командва две опълченски дружини, които охраняват границата при Самоков. През Първата световна война командва дружина, охраняваща железопътната линия София – Червен бряг – Горна Оряховица. След войната е произведен в полковник и минава в запаса. Установява се в София. В края на живота си пиши спомени.Моето отдавнашно и скорошно минало. Спомени на запасния полковник Лазар Костов Нишков от село Долно Драглище. с. 9 – 84 В: Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с. Автор е на книгата „Струмский полк във войната и преврата (1885 – 1886)“, издадена в 1898 година, и на спомени за Априлското въстание, писани в 1930 година. От 5 август 1920 г. е в Опълчението.

Умира на 20 октомври 1938 година.

Обявен е за почетен гражданин на Разлог (2002). Името му носи улица в града.

Военни звания Подпоручик (30 август 1880) Поручик (30 август 1883) Капитан (24 март 1886) Майор (5 август 1892) Подполковник ? Полковник (30 януари 1920)

Родословие

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български полковници Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Почетни граждани на Разлог Категория:Родени в област Благоевград Категория:Починали в София