Рение дьо Три (Rénier de Trith) († след 1208) е френски кръстоносец, участник в Четвъртия кръстоносен поход и първи херцог на херцогство Филипопол (1204 – 1205).

Рение дьо Три е барон на Три Сен Леже (Trith Saint Léger) в графство Ено. Той е син на Рение - сеньор на Три Сен Леже и кастелан на Валансиен в 1141 г.Иван Божилов, Приложение №: Списък на рицарите, в: Завладяването на Константинопол от Жофроа дьо Вилардуен, София, 1985 г. Гербът на Рение дьо Три се използва като герб на френската община Три Сен Леже. След 1194 г. фигурира в редица документи на младия граф Бодуен ІХ. На 23 февруари 1200 г. заедно с други рицари от Фландрия приема кръста и става кръстоносец.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.8Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол, Пролог По време на престоя на кръстоносната войска на остров Корфу, той е сред малцината привърженици на похода към Константинопол и участва в атаката на византийската столица.

След превземането на Константинопол на 13 април 1204 г., през лятото на 1204 г. заедно с Жофроа дьо Вилардуен и Жерве дьо Шател е изпратен в Димотика при Бонифаций Монфератски. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.296. След това през есента на 1204 г. при подялбата на земите на империята латинският император Балдуин Фландърски предоставя на Рение дьо Три във владение Филипопол (дн. Пловдив) и неговата околност и го провъзгласява за херцог на Филипопол. Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.304 Заедно със 120 рицари той завзема града през ноември 1204 г. и близките градове и крепости.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345 Рение дьо Три започва да възстановява и строи крепости и манастири в своите владения. През ранната пролет на 1205 г. около тридесет рицари от пловдивския гарнизон, сред които неговия син - също Рение, брат му - Жил дьо Три, зет му -Ахар дьо Вердюн и племенникът му Жак дьо Бонди напускат Пловдив, но са разбити от български отряд, а пленените рицари са обезглавени по заповед на цар Калоян. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345 Впоследствие друга част от гарнизона също напуска града за да вземе участие в битката при Адрианопол на 14 април 1205 година. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.382 След разгрома на латинската армия от Калояновите войски и пленяването на Балдуин Фландърски, в Константинопол за регент е избран неговия брат - Хенрих Фландърски.

В края на април 1205 година цар Калоян предприема няколко похода в Тракия и Беломорието, като превзема и разрушава редица градове, а през юни решава да превземе и Пловдив. Част от павликяните, живеещи в Пловдив, се споразумават с Калоян да му предадат града.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.399 Рение дьо Три, който разполага с малък отряд от около 15 рицариЖофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.346, като научил за предателството на павликяните, опожарява техния квартал, напуска града и се оттегля в крепостта Естанемак (дн.Асеновград)Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400, където има латински гарнизон.

Българската армия превзема и опустошава Пловдив, след което обсажда безуспешно Станимака в продължение на тринадесет месеца.Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400 и 435 Обсадата е свалена и българската войска е отблъсната чак през юли 1206 г. след като на помощ пристига кръстоносна войска, предвождана лично от Хенрих Фландърски. Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.15Никита Хониат „История, започваща от царуването Йоан Комнин“, Том 2. СПб., 1862, с.417Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.435Тези събития са подробно отразени в хрониката на летописеца на похода Жофроа дьо Вилардуен:

"... И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова, че видяха Естанемак. Рение дьо Три беше при палисадите пред стената и за­беляза челната охрана, която се командуваше от Жофроа марша­ла, и другите части, които идваха след него в твърде добър ред. И тогава той не позна какви хора бяха те. и това не беше чудно, че той. се колебаеше, защото много време не беше чул новини за тях; и по­мисли, че това бяха гърците, които идваха да ги обсадят. Жофроа, маршалът на Романия и Шампания, взе тур­копули и стрелци с арбалет на коне и ги изпрати напред, за да. узнаят какво ставаше в замъка; защото не знаеха дали те са мъртви или живи, тъй като дълго време не бяха чули новини от тях. И ко­гато тези пристигнаха пред замъка, Рение дьо Три и неговите хора ги разпознаха. Вие можете да знаете, че те много се зарадваха. Тогава те излязоха [от замъка] и отидоха да срещнат своите приятели; това беше голяма радост и за едните, и за другите. И тогава бароните се настаниха в един много хубав град, който беше разположен в подножието на замъка и който държеше постоянно замъка обсаден. Тогава бароните казаха, че те много пъ­ти бяха чули да се говори, че император Бодуен бе намерил смърт­та си в затвора на Йоанис, но те съвсем не го вярват. И Рение дьо Три каза, че наистина той беше мъртъв, и те го повярваха. Има­ше много, които бяха натъжени от това: можеха ли те да го поправят [станалото]. И така те пренощуваха в града; и на следната сутрин потеглиха и напуснаха Естанемак..." Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.436-440.

Рение дьо Три взема участие и в битката при Пловдив на 31 юли 1208 г. където латинската армия постига победа над войските на цар Борил.Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри,§.515 След победата, Филипополското херцогство е оглавено от Жерар дьо Стрьом. След тези събития в хрониките няма сведения за по нататъшната съдба на Рение дьо Три.

Семейство Рение дьо Три, син на барона. Загива през 1205г. в Тракия Жил дьо Три, брат на барона. Загива през 1205. в Тракия

Литература Jean Longnon: Les compagnons de Villehardouin, Recherches sur les croisés de la quatrième croisade (Genf, 1978) Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard: A History of the Crusades, Volume II: The later Crusades, 1189-1311 (2006) Латински извори за българската история. том IV. С., 1981 (Издателство: БАН) Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Цариград, С., 1947; ІІ изд.: Завладяването на Константинопол. С., 1985 (Издателство: Наука и изкуство), ІІІ изд.: Завладяването на Константинопол. С., 2000 (Издателство: БАН Марин Дринов) Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол 1204 г. С, 2007 (Издателство: Агенция Европрес) Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри, С., 2009 (Издателство: Полис) Костов, Димитър, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с. Анри дьо Валансиен, „История на император Анри“, Издателство : Полис, 2009

Бележки

Външни препратки Из „Завладяването на Константинопол“ – Жофроа дьо Вилардуен Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол (руски) Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол 1204 г. (руски) Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри Писма на латинския император Хенрих, в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.15

Категория:Рицари Категория:Участници в Четвъртия кръстоносен поход