Иван Попмихайлов ПопйосифовПо прякора на Иван Попмихайлов Даскала наследниците му носят името Даскалови, поради което понякога в литературата и самият Попмихайлов е наричан грешно Даскалов. () е български учител и революционер, деец на Българското възраждане в Разлога.
Биография Роден е на 12 юли 1832 или 1836 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в семейството на поп Михаил Манзурски и Вела Боткова. Учи при баща си, после във взаимното училище в Горна Джумая, където се сприятелява със съученика си Мите Марков и възприема революционните идеи. От 1856 до 1858 година учи в Рилския манастир при Неофит Рилски. От 1858 година е учител в Мехомия, където поставя основите на новобългарската просвета и участва активно в борбата за независима българска църква и основаването на Мехомийската българска община. Доставя в Разлога модерни учебници и помагала от Христо Г. Данов. Попмихайлов въвежда взаимоучителния метод в мехомийското училище и допринася за модернизацията в педагогическите методи и образованието като цяло.
След посещението на Васил Левски в Разлога в 1869 година, в къщата на Кипре Максев е учреден революционен комитет, чийто председател става Иван Попмихайлов. Учител е в Кресна и в Мехомия.
В периода 1875/1876 година е във връзка с ръководителите на Четвърти революционен окръг и с Бенковски, с цел да се повдигне въстание и в Разложко. Малко преди Априлското въстание е заподозрян от турците, които решават да го убият и през март възлагат на двама души да сторят това, докато той е на един от имотите си. Малкият му син Благой обаче, който е с него, реве толкова ужасно при нападението, че изпратените се задоволяват само с тежък побой над баща му, който след това три месеца лежи, увит в кожи, и не е арестуван след въстанието заедно с другите.
През ноември 1878 година редактира обръщението на всички църковни общини в околията до капитан Шевченко, окръжен управител в Горна Джумая, руската войска да окупира и Разложко, и го занася заедно с Тасе Хаджицки, но русите не навлизат в Разлога.
На 26 март 1882 година тримата учители в Мехомия – Попмихайлов от училището при църквата „Свети Георги“, синът му Илия Попмихайлов от Максевата къща и Димитър Маджерски от Стойчевата къща, са арестувани заедно с други учители от Разлога. Затворени са в Сяр, но благодарение на застъпничеството на солунския руски консул Александър Якобсон до съд не се стига и са освободени с по няколко лири глоба. На 16 декември 1882 година обаче същите учители отново са задържани, осъдени в Сяр за разпространяване на бунтовна книжнина и за тайно военно обучение и затворени в Солун. Иван Попмихайлов, синът му Илия и Иван Арабаджиев са изолирани в карцер в Солун. Осъдени са на 3 години затвор в Адана. Успява да избяга със сина си и се установява като учител в Кестрич. Иван Попмихайлов след изтичането на трите години присъда, се връща в Адана, за да получи документ, че я е излежал, както се и бил разбрал с полицейския началник. На пристанището обаче е разпознат като беглец и отново е осъден – този път на 101 години затвор. Успява да се спаси с 50 лири подкуп и на 14 септември 1887 година се връща в Мехомия. Тъй като правото му да учителства е отнето, работи като каменоделец. Това е фамилният занаят, който той усъвършенства в София при завършилия в Италия Куравчиев. Попмихайлов изсича надписите на новото училище и прави църковната чешма. Негово дело са стъпалата, парапетът и лъвовете пред конака.
В 1888 година прави изложението на общините в Разложко до Великия везир, че искат български владика и узаконяване на българските общини.
За дългогодишната му учителска дейност Народното събрание му отпуска пенсия с Указ 28 от 15 март 1891 година.
След смъртта му в 1925 година общината кръщава улицата, на която се намира къщата му на негово име – „Дядо Иван Даскала“.
Родословие
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Разлог Категория:Даскалови