Мария Малибран () е френска оперна певица, мецосопран с изключителен вокален диапазон от три октави, сила и подвижност на гласа. Тя е една от най-вълнуващите и известни певици от началото на 19 век. Както с вокалните си изпълнения, така и с актьорското си майсторство и ярка индивидуалност, олицетворява духа на Романтизма и получава прозвището La Malibran. Exploring music of the early 19th century/ Maria Malibran За нейните изпълнения са характерни импровизационната свобода и техническо съвършенство. Belcanto/Мария Малибран (Maria Malibran) Тя успява да постигне възхищението на публиката във време, когато на оперната сцена триумфират такива големи певици като Анджелика Каталани, Джудита Паста, Джулия Гризи, Хенриета Зонтаг и Вилхелмина Шрьодер-Дервиент. Классическая музыка/Мария Малибран (Maria Malibran) След смъртта си, която настъпва само на 28-годишна възраст, тя се превръща в една от легендите на операта от това време. Encyclopedia Britannica/Maria Malibran
Ранни години и обучение Мария Малибран е родена на 24 март 1808 г. в Париж в семейство на оперни певци, само един месец след дебюта на баща си в операта „Гризелда“ на Фердинандо Паер. Рожденото ѝ име е Мария де ла Фелисидад Гарсия. Родителите ѝ са испанци, а баща ѝ е знаменитият тенор, композитор и вокален педагог Мануел дел Популо Висенте Гарсия. За него Джоакино Росини написва партията на граф Алмавива в „Севилският бръснар“. Майка ѝ Хоакина Брионес също е оперна певица. Мария Малибран – легенда Мария е сестра на баритона Мануел Гарсия Младши, един от най-известните музикални преподаватели и Полин Виардо-Гарсия, която по-късно също става популярна оперна певица. Първите уроци по пеене взима от баща си, заедно със сестра си Полин, също мецосопран. На 5-годишна възраст изпълнява детската партия в операта на Паер „Агнес“ в Неапол.
През 1811 г. семейството заминава за Италия във връзка с певческата кариера на бащата. В Неапол той урежда обучението на Мария при Фердинанд Еролд и Огюст Пансерон, когато тя е само на 6 – 7 годишна възраст. Еролд е носител на престижната награда на Рим за 1812 г. и преподава на ученичката си теория на пианото. Премиерата на първата му опера се представя в Неапол през 1815 г. с участието на Мануел Гарсия в главната роля. Пансерон е носител на същата награда за 1813 г.
Семейството напуска Неапол заради премиерата на „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини в Рим през 1816 г. За кратко след това отново заминават, този път за Лондон. Там Мануел написва „Терцет за сопран, тенор и бас“. По това време Мария учи в интернат на френските бенедиктински монаси в Хамърсмит. Така последователно тя научава испански, който се ползва в дома ѝ, френски, италиански и английски. През 1818 – 1819 г. продължава музикалното си обучение с баща си. Мануел Гарсия преподава на дъщеря си пеене и актьорско майсторство със строгост, граничеща с тирания. Освен всичко останало той я учи на орнаментика и импровизации, които са много характерни за белкантото, водещият оперен стил по онова време. Заради големия диапазон на гласа си Мария успява да се научи да пее както алтови, така и високи сопранови партии. Това особено добре проличава в последната опера, която Мануел написва за нея – „El gitano por amor“.
На 9 юни 1824 г. в лондонския клуб „Almack's Assembly Rooms“ изпълнява трудната ария „Nacqui al'affano“ от операта „Пепеляшка“ на Росини. Прави своя професионален дебют на 16-годишна възраст в Лондонския кралски театър през 1825 г. Ролята на Розина в „Севилският бръснар“ на Росини е трябвало да бъде изпълнена от Джудита Паста, която се разболява. Мануел Гарсия предлага да бъде заместена от дъщеря му и това е първото ѝ професионално появяване на оперната сцена. Посрещната е от публиката с нестихващи овации и веднага получава ангажимент в театъра до края на сезона. Пресата отбелязва нейната артистичност, характерна и за бащата, както и богатството и пъргавината на гласа ѝ.
Ню Йорк
През 1825 г. Мануел Гарсия е ангажиран от богати нюйоркски търговци на вино за няколко спектакъла в „Park Theatre“ в града. Това му дава подходяща възможност да представи Мария пред американската публика и да ѝ даде шанса да получи безценен опит, върху който да изгради професионалната си кариера. За няколко дни Мануел събира оперна трупа, в която включва и цялото си семейство. Сезонът се открива на 29 ноември със „Севилският бръснар“ от Росини. Мария, която е красавица от южен тип, със смолисто черни коси и изразителни кафяви очи предизвиква възхищението на публиката още със самото си появяване.
В Ню Йорк певицата среща френския банкер и търговец на вино Франсоа Еужен Малибран, с 28 години по-възрастен от нея и по настояване на баща си се омъжва за него на 2 март 1826 г. По други данни се омъжва, за да избяга от тираничния характер на баща си. Няколко месеца след сватбата, съпругът ѝ е обявен в несъстоятелност и попада в затвора. Мария е принудена да го подкрепя чрез своите изпълнения. Благодарение на многобройните си изяви на сцената тя успява да върне голяма част от дълговете на мъжа си. След една година певицата го напуска и заминава за Франция, а отношенията с баща ѝ са силно помрачени.
В Ню Йорк Мария изпълнява роли в опери на Росини, Моцарт и Николо Дзингарели. Първото ѝ представяне е в ролята на Розина в „Севилският бръснар“. През следващите няколко месеца целият американски елит се стича в театъра да чуе трупата на Гарсия. Отзиви за тези спектакли дават Жозеф Бонапарт (брат на Наполеон Бонапарт и бивш крал на Испания), Джеймс Фенимор Купър (автор на „Последният мохикан“), Fitz-Greene Halleck (американски поет) и Лоренцо Да Понте (либретистът на „Дон Жуан“ от Моцарт). Малибран пее в „Танкред“, „Отело“ и „Турчин в Париж“, всички на Росини и в „Дон Жуан“ на Моцарт. Изпълнява ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Дзингарели. Баща ѝ написва две опери, където включва арии специално за да подчертае големия диапазон на гласа ѝ – „L'amante astuto“ и „Дъщерята на въздуха“ (La figlia dell'aria) и тя участва в премиерите им. Спектаклите в Ню Йорк имат както художествен, така и финансов успех.
Париж През януари 1828 г. прави сензационен дебют в „Гранд опера“, а на 14 февруари – в „Театър италиен“ в Париж, вече под името Мария Гарсия де Малибран. На сцената на „Гранд опера“ се появява в концерт, съставен от няколко акта от „Семирамида“, два акта от „Ромео и Жулиета“ и един от „Севилският бръснар“. В „Семирамида“ ѝ се налага да си партнира с известните певици Бенедета Пизарони и Хенриета Зонтаг. Мария излиза с чест от това изпитание, а концертът полага началото на нейната слава. В „Театър италиен“ изпълнява партията на Семирамида в едноименната опера на Росини. В началото на спектакъла е посрещната равнодушно, дори студено, но постепенно публиката оценява гласа ѝ и представлението завършва с ентусиазирани овации.(Revue et gazette musicale, II, 1827 – 8, p. 589; цитирано от April Fitzlyon, Maria Malibran, p.70). Именно сцената на „Театър италиен“ става арена на знаменитото оперно надпяване между нея и немската певица Хенриета Зонтаг. В оперите, в които се появяват заедно, всяка от тях се стреми да демонстрира по-добри качества от тези на съперницата си. От този момент нататък за нея се говори като за Ла Малибран, а славата ѝ се разнася из цяла Европа.
През следващите години поделя времето си между Лондон и Париж, а нейни партньори стават такива големи певци като тенорът Джовани Батиста Рубини и басът Луиджи Лаблаш. През 1832 г. заминава за Италия. Там участва в представленията на „Монтеки и Капулети“ и „Сомнамбула“ на Винченцо Белини. В „Ла Скала“ участва с изпълнение на централната роля на шотландската кралица в „Мария Стюард“ („Maria Stuarda“) от Гаетано Доницети. Освен с ролите в опери на Росини, тя продължава да предизвиква сензация и с участията си в „Норма“, „Сомнамбула“, „Монтеки и Капулети“ на Белини и „Любовен еликсир“, „Мария Стюард“ на Доницети. В Лондон изпълнява на английски език ролята си от „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен, единствената немска опера в репертоара ѝ. През 1836 г. участва в премиерата на операта „Прислужницата от Артоа“ от английския композитор, диригент и баритон Майкъл Балф, написана специално за нея. През 1935 г. американският композитор Робърт Ръсел Бенет композира операта „Мария Малибран“, посветена на нейния живот. Произведението е поставено почти сто години след смъртта ѝ в Ню Йорк.
Дълго време баща и дъщеря са в лоши отношения и не се срещат. Мануел Гарсия отказва всякакви опити за помирение и помощ от Мария, въпреки че вече живее в сериозни финансови затруднения. Но сцената на „Театър италиен“ успява да направи това, което взаимната им обич не съумява. Оказва се, че трябва да играят в едно и също представление на „Отело, или венецианският мавър“ – той като Отело, а тя – като Дездемона. Двамата изпълняват ролите си с вдъхновение и изключителна артистичност и тяхното помиряване става под аплодисментите на публиката.
Италия
През 1832 г. заминава за Рим и става първата чужденка, покорила с гласа си музикална Италия. Пее в „Сан Карло“ в Неапол, в Болоня, Венеция и най-после в театър „Ла Скала“ в Милано. Тук дебютира на 15 май 1834 г. в ролята на Норма. Двете с Джудита Паста изпълняват тази роля в различни вечери на един и същи сезон. Сравнението между тях представлява за младата певица сериозно предизвикателство, с което тя успешно се справя. Поклонниците на Паста предричат провал на Мария, тъй като по това време по-възрастната певица е на върха на своята слава. И въпреки това със своята искреност, лишена от всякакви условности и традиционни щампи, тя успява да покори публиката. Без да изменят на своята любимка, миланци отдават заслужена почит и на Малибран. С дебюта си предизвиква такъв фурор, че се налага зрителите да бъдат изведени от залата с помощта на полицията. В Милано продължава да изпълнява ролите на Дездемона в „Отело“, Ромео в „Монтеки и Капулети“, Амина в „Сомнамбула“. През 1835 г. изпълнява още партията на Адина в „Любовен еликсир“ и Мария Стюард в едноименната опера на Доницети. В периода 1834 – 1836 г. пее с голям успех в „Ла скала“. Покорява с гласа и артистичността си Милано, най-музикалния град в Италия. Поклонниците ѝ пеят серенади и устройват факелни шествия в нейна чест.
Във Венеция оказват царски прием на гастролиращата певица – стотици гондоли я съпровождат по пътя ѝ по Канале гранде. А когато става известно, че дарява хонорара си на директора на театъра, застрашен от банкрут, популярността ѝ достига своя апогей. В знак на благодарност спасеният от фалит театър е преименуван и оттогава носи името „Театър Малибран“. Последното ѝ представление от това турне е в гр. Лука, където почитателите ѝ, като символ на възхищението си, разпрягат конете от каретата и сами я теглят до хотела. Singer and Composer Maria Malibran
Зрителските симпатии към певицата намират своето изражение в нечувани за това време хонорари. В Неапол тя получава 80 000 франка за 40 представления. Договорът, сключен с „Ла Скала“ възлиза на 450 000 франка, които трябва да бъдат изплатени на равни части в продължение на три години. По стечение на обстоятелствата, Мария получава само първата вноска.
На 9 юни 1832 г. по време на блестящия гастрол на Мария в Италия, след кратко боледуване почива Мануел Гарсия. Дълбоко опечалена тя спешно се връща от Рим в Париж за погребението. Осиротялото семейство – майката, Мария и Полина се преместват да живеят в Иксел, предградие на Брюксел. Заселват се в елегантния дом на Мария в неокласически стил. Сега улицата, на която се намира той носи името на Мария Малибран. Вниманието на пресата към нея е огромно, папараците я следват на всичките ѝ гастроли и ревностно описват всяка нейна крачка. В музеите по света са съхранени внушително количество публикации, посветени на Малибран. Cecilia Bartoli – Maria
През 1836 г. се прощава с Милано с последно участие в Скалата и заминава за сезона в Лондон.
Последни години