Икономиката на България е развиваща се отворена пазарна икономика и е една от страните с висок доход. Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.

Ползва собствена валута, емитирана от БНБ – българския лев. Българският лев е свободно конвертируема валута и от 1997 г. е свързан с германската марка в съотношение 1:1, а от въвеждането на еврото като единна валута 1 лев се разменя за 0,511 евро (1 евро е 1,96 лв.). На 10 юли 2020 г. българският лев и хърватският куна бяха включени във валутния механизъм (ERM II). Членството на България в ЕС я прави част от най-големия единен пазар в света. От 2026 година страната е част и от еврозоната.

Страната е на 40-о място от 152 страни в световната класация „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2014“, изготвен от канадския институт „Фрейзър“. По БВП на глава от населението е 92 от 228 и на 160 по ръст на БВП в света за 2011 г. България с 10 079,2 щ.д. е последна по БВП на глава от населението от ЕС.

През 2019 г. България е поставена на 111-о по свобода на словото от „Журналисти без граница“ – спад с 60 позиции спрямо 2008 г., когато страната е на 51-во място.

История

Стопанството на българите в състава на Османската империя

В началото на 20 век и преди 1944 Икономиката на България след Освобождението като цяло е в период на подем, това особено силно се усеща в началото на 20 век и най-вече през 20-те, по време на 30-те за българската икономика се говори като за военна икономика и обвързана с германската, като в началото на 40-те, когато Германия започва да губи Втората световна война това дава отражение на българската икономика, която претърпява спад. Като цяло периодът е маркиран от силна индустриализация (през османското владичество България няма индустрия, а само селско стопанство и занаятчийство, както и донякъде търговия).България в началото на XX век. Икономическо развитие в началото на XX в.Людмила Живкова, С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота: доклади, речи, статии и изказвания, Том 3, Партиздат 1983Давид Коен, Военновременната икономика на България: 1939 – 1944, УИ Св. Климент Охридски, 2002

Постепенно унищожаване на частната собственост (1944 – 1949)

Социалистическа планова икономика (1949 – 1989)

Икономиката в България след 1944 не много плавно, но често принудително, с помощта на партизански отряди, милиция и т.н. преминава от частна инициатива към планово стопанство. Това продължава до края на 40-те. Въпреки неособено спокойния преход икономиката като цяло отбелязва подем със значително подобряване на инфраструктурата, курорти, създаването на технологична индустрия и т.н.

Плановете се изготвят за периоди от 5 години, т.нар. петилетни планове, които се одобряват от конгрес на БКП (например на десетия конгрес се приемат директивите за развитието на стопанството през Шеста петилетка (1971 – 1975). Например през 1960 г. се изготвя планов разчет за построяване на комунизма за 20 години. Той се опира, по свидетелство на акад. Евгени Матеев, архитект на този план, на две предпоставки – България ще има достъп до необходимите енергийни източници на ниски цени и продукцията ни ще се търси на практически необятен пазар (на изток). Всичко построено след 1960 г. като производствен капацитет не държи сметка нито за разхода на енергия, нито за потребителски предпочитания

Към капитализъм и свободен пазар (след 1989 г.)

В Конституцията на Република България е записано, че тя ще развива социално пазарно стопанство, което води началото си от немската стопанска традиция. Във ФРГ е известно като Sozialmarktwirtschaft.

За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и податливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“.

Икономиката се свива драстично след 1987 с намаляването на съветските субсидии, нарастването на външния дълг, разпадането на системата на СИВ и загубата на съветския пазар, с който тя е тясно свързана. Жизненият стандарт спада с 40% и възстановява нивото си отпреди 1989 г. едва през юни 2004 г. В допълнение санкциите на ООН спрямо Сърбия (1992 – 1995) ѝ нанасят тежък удар. Наложеното ембарго на Белград дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства за първи път след 1988 и инфлацията спада от 122% през 1994 до 32,9% през 1995. Въпреки това систематичното забавяне на належащите икономически реформи, съчетано с неудачните опити на социалистическото правителство на Жан Виденов да поддържа валутния курс при висок бюджетен дефицит, довежда до икономическия срив в края на 1996 и началото на 1997. Това довежда до хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки.

Правителството на СДС, дошло на власт през пролетта на 1997, въвежда пакет от икономически реформи, подкрепен от МВФ и Световната банка, включително въвеждане на валутен борд, и икономиката започва да се стабилизира. То предприема и мащабни структурни реформи, свързани с приватизацията на държавните активи в икономиката. Още през 1998 е реализиран икономически растеж от 3,5%, а до 1999 инфлацията е сведена до 6,2%. Валутният курс на лева е успешно фиксиран към германската марка, а през 1999 – към еврото.

Икономическият пакет обаче увеличава неравенството между покупателната способност в различните слоеве на населението. Сериозен проблем продължават да бъдат корупцията в държавната администрация и слабото правосъдие. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика. Тези реформи обаче са проведени за сметка на средния бизнес, който и до днес остава по-слабо развит и са една от причините за значителната разлика между най-бедните и най-богатите слоеве от населението.

Правителството на Симеон Сакскобургготски, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъединява към него на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт в държавата. Към 2007 г. икономиката на България има стабилен икономически ръст от 6% на година с бюджетен излишък и плаваща инфлация. Бъдещето на икономиката зависи силно от нарастващата интеграция на страната с другите членове на Европейския съюз.

От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% плосък данък върху доходите на физическите лица.

В резултат на Световната икономическа криза през 2009 – 2010 година страната преминава през рецесия, довела до намаление на БВП с 5,8% и последвана от бавно и нестабилно възстановяване с вторична слаба рецесия през 2012 – 2013 година.

Средната работна заплата през 2009 е около 600 лева,През 2009 година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2 на сто по-висока от 2008, БНР, 21 февруари 2009 почти двойно нарастване в сравнение с 2006, когато е била 354 лева.354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006 Минималната работна заплата за месец август 2009 е най-ниската в ЕС – 123 евро.Russia has lowest minimum wage in Europe – paper, РИА Новости, 7 август 2009 През второто тримесечие на 2011 г. средната месечна работна заплата нараства до 699 лв.Наети лица и средна работна заплата, второ тримесечие 2011 година, Национален Статистически Институт, Национален Статистически Институт, прессъобщение, 09.09.2011 Минималната заплата е повишена на 1 септември 2011 на 270 лв. От 1 януари 2017 минималната работна заплата става 460 лв., а средната работна заплата достига 987 лв.

Търговски споразумения България е член на СТО от 1 декември 1996 г. За сравнение, Русия и Черна Гора членуват от 2012 г. Основните ползи от това споразумение са за българския износ, защото той се осъществява при по-ниски митнически тарифи и освен това СТО способства разрешаването на търговски спорове.

През март 1993 г. България подписа две споразумения – Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В съответствие с Европейското споразумение за асоцииране, митническите такси между България и страните-членки на Европейския съюз върху промишлени стоки постепенно се намалиха и премахнаха. Въведоха се и значителни облекчения при търговията със селскостопански стоки. През септември 2001 г. се сключиха нови споразумения по отношение на преработените продукти. Търговията с нечувствителни стоки напълно се либерализира. За определени продукти, за които се прилагат квоти, митата се премахнаха в рамките на квотите, а за количествата, надвишаващи квотите, митата бяха намалени.

Договореностите между България и страните членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн гарантират почти същите преференции, както Европейското споразумение за асоцииране.

От 1998 г. България е член и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) през 1998 и започва процес на либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки със страните членки Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и Хърватия. Процесът на либерализация по отношение на промишлените стоки приключва на 1 януари 2002 г.

Други споразумения за свободна търговия, по които България е страна, са Споразумение за свободна търговия с Турция, Споразумение за свободна търговия със Северна Македония, Споразумение за свободна търговия с Естония и Израел, Споразумение за свободна търговия с Литва, Споразумение за свободна търговия с Латвия (влиза в сила на 1 април 2003). Всички споразумения за свободна търговия съдържат също така клаузи за селскостопанските продукти, включително взаимни концесии под формата на квоти с намалени или нулеви митнически ставки.

Макроикономически показатели Основни източници на данни за макроикономическите показатели са НСИ, БНБ и МФ.

БВП и стопански растеж

Паритет на покупателната способност Тази таблица показва БВП на глава от населението по ППС. 2019 – 2024 са предварителни изчисления на Международния валутен фонд.

ГодинаППС на глава от населението201015,666 щ.д.201116,695 щ.д.201217,120 щ.д.201317,600 щ.д.201418,366 щ.д.201519,331 щ.д.201620,448 щ.д.201721,787 щ.д.201823,169 щ.д.201924,595 щ.д.202026,034 щ.д.202127,534 щ.д.202229,047 щ.д.202330,642 щ.д.202432,328 щ.д.

Потребление

През 2020 г. потребителските разходи на домакинствата са следните: за храна и безалкохолни напитки – 1872 лв. (48% повече в сравнение с 2011 г.); за облекло и обувки – 188 лева (1,8 пъти повече спрямо 2011 г.); свързаните с жилището (вода, ток, обзавеждане и др.) са 1121 лева (90,3 % повече в сравнение с 2011 г.) за здравеопазване – 388 лв. (2 пъти повече спрямо 2011 г.); за свободно време, културен отдих и образование – 250 лева (2,1 пъти повече в сравнение с 2011 г.

Инфлация

Държавни финанси Брутният външен дълг в края на август 2024 г. възлиза на 43 728,6 млн. евро (43,7% от БВП)

Външният дълг за 2024 г. е 14.373 млрд. евро.