Фримартинизъм (нарича се още и Лъжлив хермафродитизъмКръстев 1994, стр. 221.Хубенов 1976, стр. 447.) е състояние на недоразвитие на половата система на женското животно, родено като разнополов близнак. Представлява един от факторите причиняващ вроденото безплодие при животните.Хубенов 1976, стр. 447. Характеризира се с маскулинизация на поведението и промяна на функцията на яйчницитеNational Library of Medicine – Medical Subject Headings, Freemartinism. В генетично отношение и външно животното е от женски пол, но то бива стерилизирано в утробата от хормоните, отделени при развитието на мъжкия близнак. Така женските индивиди (наречени Фримартини) остават безплодни, частично интерсексуални.

Фримартинизмът се среща при всички бозайници, но най-често се проявява при селскостопанските животни и е резултат най-вече от близкородствено кръстосване. Сред селскостопанските животни е често проявление при говедата и козите и по-рядко при овцете и свинете.

Исторически сведения През 18 век изследователят Джон Хънтър открива, че фримартини се раждат със случаите, когато близнакът е от мъжки пол.description needed

През 20 век се развива хипотезата, че факторите определящи маскулинизацията при женския близнак преминават при бременност в резултат на анастомози между кръвоносните съдове в плацентата.(Nelson, Randy. An introduction to behavioral endocrinology. Sinauer Associates: Massachusetts. 2005: pg 145)

Последващи изследвания установяват, че раждането на фримартини се дължи на анастомози в кръвоносните съдове между плодните обвивки на близнаците по време на бременност. Резултатите от изследванията са публикувани за пръв път през 1916 г. от Tandler and Keller.Keller, K. and Tandler, J.: Wiener Tieraztl. Wochensch., 3, 513 – 526 (1916). Независимо от това проучване през същата година американския биолог Frank R. Lillie публикува своето откритие, което съвпада с това на предходните изследователи.www.sciencemag.org И двете публикации днес се приемат за откривателски.

Механизъм Най-характерен е механизмът на създаването на фримартини при говедата. Независимо дали близнаците се развиват в двата или в единия рог на матката, плодните обвивки нарастват и достигат една до друга. На мястото на допиране не се образуват въси върху алантохориона, а при около 90% от случаите алантохорионите се срастват истински. При това се образуват връзки (анастомози) между техните кръвоносни съдове. Освен алантохорионите при близнаците в утробата е възможно да сраснат и алантоисите. Образуваните анастомози между плодните обвивки на близнаците позволява между тях да се извършва обмяна на кръв, а от там и всички вещества в нея – хормони, белтъци, въглехидрати, антитела. В случаите, когато двата близнака са разнополови половата система при мъжките ембрионално се развива по-бързо и същевременно отделя по-рано мъжки полови хормони. Така се потиска ембрионалното развитие на женската полова система и женските телета се раждат с недоразвита полова система.Кръстев 1994, стр. 90 – 91.

При овцете и козите също се наблюдава срастване между алантохорионите, но анастомозите, които се образуват са по-тесни. Това е и причината фримартини да се срещат по-рядко при тези два вида като по-честите случаи на близнене при козите е причина фримартини сред яретата да се наблюдават по-често.Кръстев 1994, стр. 90 – 91.

Свинете са многоплодни животни и нормалното развитие на 5 до 12 – 14 прасенца при бременност е често срещано. Установено е обаче, че анастомозите на кръвоносните съдове между алантохорионите са рядко явление и връзката между тях е тясна. Не се наблюдават и случаи на свързване на алантоисите. Това е и причината при свинете фримартини да се наблюдава рядко.Кръстев 1994, стр. 90 – 91.

При еднокопитните (коне и магарета) износването на близнаци е изключителна рядкост, а плодовете се развиват в отделни рога на матката. При разрастването на плодните обвивки се допират само в областта на маточното тяло. При всички случаи обаче не се наблюдава срастване на алантохорионите, а от там и не се образуват анастомози между кръвоносните съдове. Това е и причината фримартини да не се раждат при еднокопитните животни.Кръстев 1994, стр. 90 – 91.

Поради особености на матката и плацентата при човека и приматите при многоплодна бременност не се наблюдава срастване на алатнохорионите и образуване на анастомози. Това е и причина фримартини да не се наблюдават при човека и приматите.Кръстев 1994, стр. 90 – 91.Кръстев 1994, стр. 221.

Признаци и диагноза При настъпване на половата зрялост при животни с подобно увреждане се установява, че външните женски полови органи са непълно развити. Срещат се следните вариантиХубенов 1976, стр. 447.:

Външно животните изглеждат нормално, но не се разгонват въпреки напредналата възраст. Възможно е клиторът да е силно развит. Те са добре охранени, космената покривка е блестяща, но остават безплодни. В първия случай най-важния признак е че влагалището е много късо, под 5 cm при козата.

Във втория случай влагалището е добре развито, но липсва матка. Най-често яйчниците са недоразвити. При ценните животни за диагностициране на това състояние може да се използва лапароскопията. Ако единият от яйчниците функционира като мъжка полова жлеза, тогава клитора е много голям и се показва от външния полов орган.

При говедото около 95% от случаите на фримартинизъм се наблюдава безплодиеХубенов 1976, стр. 447..

Литература Кръстев Х., Витанов С. Ембриология. Земиздат, София, 1994, ISBN 954-05-0203-9 Хубенов М., Пранджев И. Ветеринарно акушерство и гинекология. Земиздат, 1976

Източници

Категория:Сексуална ориентация Категория:Вродени малформации Категория:Заболявания на пикочно-половата система