Баязид Елмаз Дода () е албански писател и фотограф.

Биография Баязид Елмаз Дода е роден около 1888 г. в горнореканското албанско село Щировица, което тогава е в Османската империя. Заминава за Румъния на гурбет, подобно на много други горнореканци. В Букурещ през 1906 година се запознава с унгарския учен барон Франц Нопча (1877 – 1933), който го наема като свой прислужник. Двамата стават любовници и започват да живеят заедно. Нопча пише в мемоарите си, издадени в 2001 г. на немски под заглавието „Пътувания из Балканите“ (Reisen in den Balkan):

От Букурещ Нопча и Дода заминават за семейното имение на Нопча в Сачал в Трансилвания и след седем месеца за Лондон, където Баязид заболява от инфлуенца. В средата на ноември 1907 г. двамата отиват в Шкодра, където поддържат къща от 1907 до 1910 и отново от октомври 1913 година. Пътуват из Мирдита, където са отвлечени от известния бандит Мустафа Лита. След освобождаването им в Призрен, заминават за Скопие и посещават родната на Дода Горна река. Връщат се в Шкодра, за да посетят земите на племената Хоти и Груда. Двамата пътуват заедно и поотделно из албанските земи. През Първата световна война в 1915 – 1916 година Нопча взима Дода със себе си, докато служи в австро-унгарската армия в Косово.

След войната живеят предимно във Виена, където Нопча публикува няколко книги и става известен не само като албанист, но и като палеонтолог и геолог.

На 25 април 1933 година, страдащият от депресия Нопча убива в съня му Дода и след това се самоубива.

Дода е автор на книгата „Албанският селски живот в Горна река, край Дебър (Македония)“ (Albanisches Bauerleben im oberen Rekatal bei Dibra (Makedonien), която завършва във Виена през април 1914 година и е публикувана посмъртно във Виена в 2007 година. Изданието е придружено от авторски фотографии на Дода, вероятно от 1907 година, предимно от Щировица и околностите, но и две от Скопие. Книгата на Дода съдържа много ценни материали в разнообразни области. Целта ѝ според автора е да опише бита на изчезващия мюсюлмански елемент в Горна река и да опровергае твърденията на Спиридон Гопчевич в „Македония и Стара Сърбия“ (1889).

Бележки

Категория:Австрийски фотографи Категория:ЛГБТ творци във визуалните изкуства Категория:Македонски албанци Категория:Гей писатели Категория:Хора от община Маврово и Ростуше Категория:Починали във Виена