Лечебна дилянка (Valeriana officinalis), още известно като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae).

Описание

Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище. Подземните части са със силна характерна миризма. През първата година се образува листна розетка, а през втората и следващите – единични или по няколко цветоносни стъбла, които са кухи, цилиндрични, надлъжно набраздени, покрити с власинки или голи, високи 100 – 120 cm. Стъблените листа са срещуположни, нечифтоперести, с елиптични, ланцетни или линейни дялове, които са целокрайни или назъбени. Цветовете са събрани в многоцветни сложни щитовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката е с 5 (до 15) слабо изразени зъбчета; венчето е 5-листно, бледорозово до бяло, тръбесто; тичинките са 3. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти през май-юни, плодоноси през юни-юли. Расте по влажни и сухи ливади, край брегове на реки и потоци, канавки, сипеи, в храсталаци и просветлени гори – до 1700 m надморска височина из цялата страна.„Специализирана енциклопедия на лечебните растения“, Стефан Николов и кол., изд. „Труд“, София, 2007, ISBN 954-8104-14-8

История Валерианата се използва като лечебно растение още от древни времена, най-ранни данни за което има от Древна Гърция и Рим. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние. В средновековна Швеция често бива слагана в сватбените дрехите на младоженеца, за да отблъсква „завистта“ на елфите.Thorpe, Benjamin; Northern Mythology, Vol. 2, pp. 64 – 65 През шестнайсети век анабаптистът реформатор Пилграм Марпек предписва чай от дилянка на болна жена.

Биологично активни вещества

Съдържа етерично масло (0,5 – 2 %) съдържащо свободни и естерно свързани монотерпени и сесквитерпени, също естери на алкохолите борнеол, миртенол, и p-цимол с мравчена, оцетна, маслена и изовалерианова киселина. От естерите най-голямо е количеството на борнилизовалерианат. Съдържат се още валепотриати (0,5 – 1,2 %) - валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат и др.; двупръстенни сесквитерпени – валеренова, ацетоксивалеренова киселина и балдринал; алкалоиди от монотерпенов тип (0,01 – 0,05 %) - актинидин.

Използваема част Употребяват се подземните органи на растението. Дрогата включва яйцевидно цилиндрично сиво-кафяво коренище с многобройни дълги сиво-кафяви корени, дебели 1 – 3 mm. Има силна характерна миризма и леко горчив вкус. Събира се през октомври-ноември.

Механизъм на действие Поради историческата употреба на дилянката като седативно, антиконвулсантно, противомигренозно и обезболяващо, повечето научни изследвания биват провеждани в посока на взаимодействието на валериановите съставки с ГАМК-ергичните рецептори в централната нервна сиситема. Тези изследвания обаче остават неубедителни и изискват независимо потвърждение. Механизмът на действие на екстракта от валериана като цяло, а и в частност като слаб седатив, остава неизвестен. Биологично активните вещества в екстракта показват известен афинитет към ГАМКА рецепторите, които представляват основна мишена на лекарства от класа на бензодиазепините.

Дилянката също съдържа изовалтрат, който представлява обратен агонист на А1 аденозиновите рецептори. Най-вероятно това действие не допринася за седативния ефект на растението, който би бил проявен по-скоро от агонист отколкото от обратен агонист, в точно това определено свързващо място.

Действие и приложение Действие Смята се, че валерианата успокоява централната нервна система, подобрява съня, действа противогърчово, спазмолитично.

Според други автори, въпреки че валерианата е утвърдено средство в народната медицина, използвано за лечение на безсъние, няма убедителни доказателства за нейната ефективност за тази цел. Валерианата не помага при синдрома на неспокойните крака или при тревога. Доказателствата за ефективността и безопасността на валерианата при тревожни разстройства са недостатъчни.

Приложение Традиционно валерианата се прилага при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.

Европейската агенция по лекарствени средства (EMA) е одобрило здравни изисквания (Health claim), съгласно които валерианата може се използва като традиционно билково лекарство, за облекчаване на леко нервно напрежения и помощ при заспиване; EMA заявява, че, въпреки недостатъчните клинични изследвания, нейната ефективност под формата на изсушен екстракт се счита за вероятна.

Странични ефекти Макар че е изпитано и обичайно безвредно средство, приложението на валерианата изисква внимание при свръхчувствителни индивиди. При продължителна ѝ употреба или предозиране могат да се получат признаци като замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.Билкова енциклопедия

Интересни факти Необикновено свойство на валерианата е, че етеричното масло от коренището ѝ съдържа веществото актинидин, което действа по необичаен начин на домашните и на другите котки. Това вероятно е поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина.

Аминокиселината валин е кръстена на името на това растение.

Източници

Категория:Дилянка Категория:Лечебни растения