Аврам Елиезер Бенароя () е български евреин, социалист, член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), по-късно лидер на Социалистическата работническа федерация в Османската империя и създател на Комунистическата партия на Гърция.
Ранни години Бенароя е роден и израснал във Видин,Encyclopaedia Judaica, Volume 3, Fred Skolnik, Michael Berenbaum, Macmillan Reference USA in association with the Keter Pub. House, 2007, ISBN 0-02-866097-8, p. 318.Documents on the history of the Greek Jews: records from the historical archives of the Ministry of Foreign Affairs, Historiko Archeiotou, Hypourgeiou Exōterikōn (Greece), Panepistēmio Athēnōn, Kastaniotis Editions, 1998, p. 420.Ιστορία του νέου Ελληνισμού 1770 – 2000 (2003). Τομ. 6. Μέρος Τέταρτο. Ελληνικά Γράμματα σελ 261. ISBN 960-406-545-9.ΤΟ ΒΗΜΑ – ΜπεναρόγιαΟ „κόκκινος Αβραάμ“, της Φεντερασιόν, 31/12/2010. в семейство на дребни търговци. Като полиглот, той научава да говори 6 езика свободно. Учи, но не завършва, в Правния факултет на Белградския университет и става учител в Пловдив. Там Бенароя става член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и публикува на български език своята работа „Еврейският въпрос и социалната демокрация“ (Пловдив, 1908).
След Младотурската революция през 1908 г., той се мести като организатор – социалист в Солун. Неговото влияние постоянно расте, като той подкрепя идеята, че всяко социалистическо движение в града трябва да вземе формата на федерация, в която всички национални групи да могат да участват. Бенароя поддържа тесни контакти с българските социалисти, активни в града, както и с Народната федеративна партия. Редактира вестника на еврейската Социалистическа работническа федерация „Солидаридад Оврадера“ (Работническа солидарност). Той е сред инициаторите за създаване на Османска социалистическа партия.
Бенароя е заинтересован от Еврейския въпрос от началото на своята кариера и полага усилия да допринася за еврейските каузи. Неговата първа книга е „Еврейският въпрос и социалистическата демокрация“. Той предвижда модерна държава, свободна от етнически разделения, където евреите биха могли да съществуват свободно и да не бъдат преследвани. Бенароя винаги се бори срещу антисемитизма и след 1922 г. фокусира действията си в еврейската общност в Солун.
След среща с Елевтериос Венизелос, стратегическите умения на Бенароя дават резултат с раждането на Гръцка комунистическа партия и Генералната конфедерация на гръцките работници, което подпомага обединението на гръцките работници. Новото движение е преследвано от правителството, което довежда до обща стачка през 1919 г. Бенароя остава политически активен до 1924 г., когато се обявява срещу болшевизацията на ГКП и е принуден да напусне създадената от него партия. През 1940 година губи син в Итало-гръцката война, оцелява през немските концентрационни лагери и основава малка социалистическа партия след завръщането си в Гърция.
Отива да живее в Холон, Израел през 1953 г., където държи малка вестникарска будка. Умира в дълбока старост и в крайна бедност през 1979 г.
Бележки
Външни препратки
Spyros Marketos, ‘Avraam Benaroya and the impossible reform’, Justice (Special issue: Remembering Salonika) (Spring 1999), 38-43.
Категория:Депутати от избирателен район Солун I Категория:Български социалисти Категория:Гръцки комунисти Категория:Сефарадски евреи Категория:Солунски евреи Категория:Български евреи в Гърция Категория:Български евреи в Израел Категория:Родени във Видин Категория:Починали в Израел