Нова Зеландия (, ) е държава в югозападната част на Тихия океан с обща площ 268 021 km², разположена между 34°20′ и 47°20′ ю.ш. и 166°25′ и 178°30′ и.д., като се простира на 1700 km от североизток на югозапад. Състои се от два големи острова (Северен и Южен) и множество малки (Стюарт, Чатъм, Оклънд, Кермадек, Кемпбъл, Антиподови, Баунти и други) с обща площ 4130 km². Нова Зеландия е парламентарна демокрация и е част от Общността на нациите.
Наименование С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) Nova Zeelandia е възприето англоезичното New Zealand. На свой ред маорите наричат страната Aotearoa, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“.
Всяка държавна институция има свое наименование на английски и на маорски. Примери: Правителството на Нова Зеландия (английски: The Government of New Zealand, маорски: Te Kāwanatanga o Aotearoa, „Губернаторство на Земята на дългия бял облак“), Парламент на Нова Зеландия (английски: The New Zealand Parliament, маорски: Pāremata Aotearoa, pāremata на маорски има значение на компенсация или названието би могло да бъде преведено като Институцията, от която маорите очакват компенсация, но по-вероятно е наименованието да идва от маорска фонетична транслитерация на думата „парламент“), Отбранителна сила (въоръжените сили) на Нова Зеландия (английски: The New Zealand Defence Force, маорски: Te Ope Kaatua o Aotearoa, „Отбранителна линия на Земята на дългия бял облак“), които на свой ред включват Армия на Нова Зеландия (английски: New Zealand Army, маорски: Ngati Tūmatauenga, „Наследници на Туматауенга“ – маорски бог на войната), Кралски военновъздушни сили на Нова Зеландия (английски: Royal New Zealand Air Force, маорски: Te Tauaarangi o Aotearoa, „Воини на небето на Земята на дългия бял облак“, като предишното им маорско название е Te Hokowhitu o Kahurangi, „Синият боен клан“ по цвета на униформите им), Кралски военноморски сили на Нова Зеландия (английски: Royal New Zealand Navy, маорски: Te Taua Moana o Aotearoa, „Воини на морето на Земята на дългия бял облак“) и т.н.
Нова Зеландия има специална Маорска езикова комисия, чиято задача е утвърждаването на маорски названия и преводи на официални държавни актове.
География
Заобикалящи морета
Нова Зеландия е изолирана от другите острови и континенти, които се намират на големи разстояния от нея. Западното крайбрежие се мие от водите на Тасманово море. Същото отделя островите от Австралия, която се намира на около 1700 km от тях. Източното крайбрежие на страната се мие от Тихи океан, който я отделя от най-близките ѝ съседи – на север от Нова Каледония, отстояща на 1000 km, на изток от Чили, отстоящо на 8700 km, и на юг от Антарктида, отстояща на 2500 km.
Преобладаващите брегове са предимно високи, стръмни, скалисти, но има и множество участъци с ниски, плоски и пясъчни плажове. Дължината на крайбрежната ивица е 15 134 km, а териториалните води включват 12 морски мили. На места бреговата линия е силно разчленена от големи заливи – Хаураки, Пленти, Хок (по крайбрежието на Северния остров); Тасман, Пегас, Кентърбъри (по крайбрежието на Южния остров). Югозападните брегове на Южния остров са от фиордов тип. «Большая Советская Энциклопедия» – Новая Зеландия (государство), т. 18, стр. 46
В района на Нова Зеландия има две постоянни морски течения. Топлото е Източноавстралийското, а студеното е Западноветровото антарктическо течение. Първото минава от север на юг през Тасманово море, а второто минава на юг от Южния остров като продължава на изток.
В близост до крайбрежието на двата основни острова се намират още около 700 неголеми острови. Повечето от тях се намират до 50 km от основните острови. От тях едва около 60 предлагат подходящи условия за живот.
Релеф Релефът на Нова Зеландия е предимно планински. Повече от 75% от територията на страната се намира над 200 m над морското ниво и се заема от планини, възвишения и хълмове. Низинни участъци са разположени покрай брега на океана (низината Саутленд на Южния остров) и по долините на реките. Северният остров е по-слабо планински, като в централната му част се намира Вулканичното плато, където много силно се проявява сеизмична активност. Годишно на острова се случват 100 – 200 земетресения, има действащи вулкани (Руапеху, 2796 m, Нгаурухое, 2291 m, Таравера, 1111 m и др.), гейзери, горещи минерални извори.
По цялото протежение на Южния остров се простира планината Южни Алпи, като нейната средна надморска височина е над 2000 m, а най-високата им точка е връх Кук (3764 m). Западните им склонове, спускащи се към Тасманово море, са къси и много стръмни, а източните полегато се спускат към най-голямата в Нова Зеландия Кентърбарийска равнина.
Климат
Климатът на Нова Зеландия е разнообразен. Той е субтропичен на Северния остров, до прохладен умерен климат на юг и в централните региони на Южния остров. В планинските райони преобладава алпийският климат. Планинската верига на Южните Алпи разделя страната наполовина като прегражда пътя на предимно западните ветрове и дели острова на две климатични зони. Западното крайбрежие на Южния остров е най-влажната част на страната, докато източната, която се намира едва на около 100 km от нея, е най-сухата.
Източноавстралийското течение, преминаващо през Тасманово море между Австралия и Нова Зеландия, способства за това климатът на източното крайбрежие на Австралия и западното на Нова Зеландия да бъде по-топъл и влажен и вместо субтропичен климатът в тези райони придобива тропичен характер. На голяма част от територията на Нова Зеландия нивото на дъждовете варира в рамките на 600 до 1600 mm на година. Те се разпределят относително равномерно през годината с изключение на по-сухия летен период.
Средната годишна температура варира от +10 °C на юг, до +16 °C на север. Най-студеният месец е юли, а най-топлите месеци в годината са януари и февруари. В северната част на страната разликата между зимната и лятната температура не е особено голяма. За сметка на това обаче на юг разликата достига значителни нива – до около 14 °C. В планинските райони с увеличение на надморската височина пада и температурата с около 0,7 °C на всеки 100 m.
В Окланд, който е и най-големият град, средногодишната температура е около +15,1 °C, като при това най-високата регистрирана температура е +30,5 °C, а най-ниската – −2,5 °C. В столицата Уелингтън средногодишната температура е +12,8 °C, като максималната измерена е +31,1 °C, а минималната – −1,9 °C.
Количеството на слънчевите часове в годината е сравнително високо, особено в районите, защитени от западни ветрове. Средно за страната са не по-малко от 2000 часа. Нивото на слънчевата радиация е високо в много части на страната. Снеговалежите са изключителна рядкост в крайбрежните райони на север и запад. В останалите региони те са незначителни и непродължителни. Възможни са нощни замръзи през зимата във всички части на страната.
Геоложки строеж Островите, които образуват Нова Зеландия, се намират в неозойската геосинклинална област между две литосферни плочи – тихоокеанската и австралийската. В продължение на дългите исторически периоди мястото на разлома между двете плочи се повдига в резултат на сложни геологични процеси, като образува постоянно меняща се структура и форма на земната кора. Ето защо за разлика от повечето тихоокеански острови, тези на Нова Зеландия са образувани не само в резултат на вулканична активност, но и вследствие на сблъсък на континентални плочи.
Активната тектонична дейност на земната кора в този регион продължава и в наши дни. Наблюдавана е в сравнително къси исторически периоди, дори след населването на островите от европейците. Така например в резултат на разрушително земетресение през 1855 г. бреговата линия около Уелингтън се повдига повече от половин метър, а през 1931 г. в резултат на силно земетресение около град Нейпир над водната повърхност се издигат около 9 km² суша.
Повишена земна активност се наблюдава предимно на западното крайбрежие на Южния остров и североизточното крайбрежие на Северния остров. Ежегодно в Нова Зеландия се регистрират до 15 хиляди земетресения. Повечето от тях обаче са слаби и почти не се усещат. Само около 250 от тях могат да бъдат отнесени към силни или много силни. В съвременната история на страната най-силното земетресение е регистрирано през 1855 г. близо да Уелингтън със сила около 8,2 по Рихтер. Най-разрушително е земетресението през 1931 г. в района на Нейпир със загинали 256 души.
Вулканичната активност в Нова Зеландия е също сравнително висока. На територията на страната са активни 6 вулканични зони, като пет от тях са разположени на Северния остров. В района на езерото Таупо вероятно през 186 г. пр.н.е. документално е регистрирано голямо и разрушително за човечеството вулканично изригване. Последствията от това изригване са описани в историческите хроники на няколко отдалечени едно от друго места, като Китай и Гърция. На мястото на изригване се намира най-голямото пресноводно езеро в тихоокеанския регион. По площ то е съпоставимо със Сингапур.
Полезни изкопаеми Нова Зеландия се намира на границата на индо-австралийския и тихоокеанския сеизмичен пръстен. Процесите на взаимодействие помежду им, в това число и бързото повдигане на планинските масиви и активната вулканична активност в течение на два милиона години, са определили геоложкия строеж на земния масив.
Независимо от това че страната е богата на природни изкопаеми, промишлено се разработват само находищата на природен газ, нефт, злато, сребро, желязна руда и въглища. Освен това се добиват варовик и глина (в това число и бентонитова глина). алуминий, титан, антимон, хром, мед, цинк, манган, живак, волфрам, платина, барит и редица други полезни изкопаеми са често срещани, но залежите им са слабо разработени. Интересен факт е, че добивът на нефрит от 1997 г. е даден за управление от маорите. Причина за това е, че камъкът играе важна историческа роля, като изделията от нефрит (на маорски – Pounamu) се ценят в културата на този народ.
Предполагаемите запаси от злато в Нова Зеландия са около 372 тона. През 2002 г. са добити по-малко от 10 тона. Предполагаемите запаси от сребро в Нова Зеландия възлизат на 308 тона. През 2002 г. добивът на сребро възлиза почти на 29 тона. Предполагаемите запаси от желязна руда възлизат на 874 млн. тона. Промишленият му добив започва през 1960-те години. През 2002 г. добивът на желязо възлиза на около 2,4 млн. тона.
Запасите на природен газ в Нова Зеландия възлизат на 68 млрд. m³. Промишленият добив за газ е разработен през 1970-те години. През 2005 г. добивът му в страната възлиза приблизително на 50 млн. m³. Нефтените запаси възлизат ориентировъчно на 14 млн. тона. Промишленият му добив започва през 1935 г. Добивът на нефт в последните години бележи спад. През 2005 г. добивът на нефт в страната е не повече от 7 млн. барела