Балдасаре, Балдасар или Балдезар Кастильоне (, Baldassar, Baldesar; * 6 декември 1478, Казатико (подселище на дн. Маркария), Маркграфство Мантуа; † 8 февруари 1529, Толедо, Испания)Claudio Mutini, Castiglione, Baldassarre, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 22, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1979, е италиански аристократ – хуманист, писател, дипломат и военен на служба на Папската държава, Херцогство Урбино и Маркграфство Мантуа, граф на Новилара и господар на Казатико.
Неговата проза и поуката, която предлага, се считат за един от най-висшите изрази на Италианския ренесанс. Той служи в много дворове, включително този на Франческо II Гонзага в Мантуа, на Гуидобалдо да Монтефелтро в Урбино и на Лудовико Сфорца „Мавъра“ в Милано. По време на разграбването на Рим (1527) е апостолически нунций на папа Климент VII.
Най-известната му творба е „Придворният“ (на итал. Il Corteggiano), публикувана във Венеция през 1528 г., която се развива в двора на Урбино, където авторът успява да изживее напълно своята придворна природа. Централната тема на книгата е дискусията, под формата на диалог, на най-подходящите нагласи за един придворен и една придворна дама, за чиито изискани и балансирани разговори авторът си представя, че се провеждат по време на вечерните празненства в двора на Гуидобалдо Да Монтефелтро около херцогиня Елизабета Гонзага.
Произход Той е син на Кристофоро Кастильоне (* 1458, † 1499), военен в служба на маркиза на Мантуа Лудовико III Гонзага, и на съпругата му Луиджа Гонзага (* 1458, † 1542). Има двама братя и три сестри: Джироламо (* 1480, † 1506), абат на „Света Мария“ в Маркария; Полисена (* 1481, † 1537), графиня на Сан Чезарио като съпруга на Джакомо Боскети и майка на Изабела Боскети, метреса на Федерико II Гонзага; Франческа (* 1482, † 1569), съпруга на Томазо Строци; Франческо (*/† 1484); Анна (* 1486, † 1539), монахиня в манастира на Св. Паола в Мантуа, после игуменка
Биография Образование
Произхождайки от семейство, посветено по необходимост на военното дело и на службата на по-могъщи господари, на 12-годишна възраст Балдасаре е изпратен, под закрилата на своя роднина Джован Стефано Кастильоне,Vittorio Cian, Castiglione, Baldassarre, collana Enciclopedia italiana, vol. 9, Roma, Istituto della Enciclopedia Italiana, 1931 в двора на Лудовико Мария Сфорца „Мавъра“, херцог на Милано, където учи в школата на хуманистите Джорджо Мерула латински и на Деметрио Калкондила старогръцки език.Giammaria Mazzuchelli, Castiglione Baldassarre. Articolo inedito dell'opera intitolata «Gli scrittori d'Italia», a cura di Enrico Narducci, Estratto da Il Buonarroti, ser. 2, vol. 12, ottobre 1877-1878, Roma, Tipografia delle scienze matematiche e fisiche, 1879, с. 16 Запознава се с италианската литература, като се запалва особено по Франческо Петрарка, Данте Алигиери, Лоренцо Великолепни и Анджело Полициано, под ръководството на болонския хуманист Филипо Бероалдо.Julia Cartwright, Baldassare Castiglione the perfect courtier: his life and letters (1478-1529), vol. 1, London, John Murray, 1908, с. 12 Що се отнася до военната подготовка, той се упражнява заедно с кондотиера Пиетро Монте.Giannetto Bongiovanni, Baldassar Castiglione, Milano, Edizioni Alpes, 1929, с. 25 За съжаление престоят му в Милано, помрачен през последните години от смъртта на младата херцогиня Беатриче д’Есте и на нейния баща Ерколе I след раните, получени в битката при Форново през 1495 г., трябва да приключи и принуждава Балдасаре като първороден син да се грижи за семейните интереси на страната на майка си.
Период при Гонзага През 1499 г. той се завръща в Мантуа, за да служи на Франческо II Гонзага, съпруг на Изабела д’Есте, въпреки че никога не е бил привлечен от грубата личност на маркиза.Julia Cartwright, Baldassare Castiglione the perfect courtier: his life and letters (1478-1529), vol. 1, London, John Murray, 1908, с. 27 Отношенията му с Изабела д'Есте, напротив, винаги са били белязани от хармония по отношение на общите възгледи и интереси. За да представи тяхното вече консолидирано приятелство, Изабела решава лично да участва в сватбеното шествие на Балдасаре с Иполита Торели.Giannetto Bongiovanni, Baldassar Castiglione, Milano, Edizioni Alpes, 1929, с. 60 В мантуоланския двор той, продължавайки семейната традиция, постъпва на служба при Франческо II като конник, следвайки го първо в Павия и след това отново в Милано, където става свидетел на триумфалното влизане на френския крал Луи XII на 5 октомври. След като се връща в Мантуа, Балдасаре предлага службата си на господаря като маркизски чиновник (той е кастелан на Кастильоне в района на Мантуа по време на завръщането на Лудовико „Мавъра“ в МиланоJulia Cartwright, Baldassare Castiglione the perfect courtier: his life and letters (1478-1529), vol. 1, London, John Murray, 1908, с. 28) и през есента на 1503 г. го следва в Южна Италия, когато се изправя срещу испанците в битката при Гариляно, претърпявайки тежко поражение на 29 декември.
На служба на Херцогство Урбино Космополитен двор
Междувременно херцогът на Урбино Гуидобалдо да Монтефелтро, след като си възвръща владенията след смъртта на папа Александър VI,Julia Cartwright, Baldassare Castiglione the perfect courtier: his life and letters (1478-1529), vol. 1, London, John Murray, 1908, с. 38 идва в Рим, за да отдаде почит на новия папа Юлий II. С пряко познаване на Рим, Урбино и херцог Гуидобалдо Балдасаре изживява „чара, толкова различен, но еднакво дълбок, на двата града“ в сравнение с по-провинциалната Мантуа. Благодарение и на интереса на херцогиня Елизабета Гонзага той е освободен от служба при господаря на Гонзага, за да се премести в по-обещаващия и приятен град Урбино,Giammaria Mazzuchelli, Castiglione Baldassarre. Articolo inedito dell'opera intitolata «Gli scrittori d'Italia», a cura di Enrico Narducci, Estratto da Il Buonarroti, ser. 2, vol. 12, ottobre 1877-1878, Roma, Tipografia delle scienze matematiche e fisiche, 1879, с. 16-17 въпреки че това събужда у маркиз Франческо II Гонзага известно негодувание към бившия му служител.Camillo Martinati, Notizie storico-biografiche intorno al conte Baldassare Castiglione, Firenze, coi tipi dei successori Le Monnier, 1890, с. 12 Така през 1504 г. започва може би най-щастливият период за Балдасаре, който постъпва на служба в двор, по-пищен и елегантен от този в Мантуа. Въпреки че е военен на херцога на Урбино и е началник на група от петдесет мъже,Camillo Martinati, Notizie storico-biografiche intorno al conte Baldassare Castiglione, Firenze, coi tipi dei successori Le Monnier, 1890, с. 13 той има възможност да посещава често двора на Урбино, който е истински космополитен център на гениалност и елегантност. В Урбино Балдасаре се среща с видни хора: херцогиня Елизабета Гонзага и нейната балдъза Емилия Пио, дожа на Венеция Отавиано Фрегозо, Федерико Фрегозо, бъдещ архиепископ на Палермо, Чезаре Гонзага, братовчед на Балдасаре, Джулиано II де Медичи, най-малкият син на Лоренцо Великолепни, граф Лудовико ди Каноса и известния венециански писател и бъдещ кардинал Пиетро Бембо.Luigi Russo, Baldassar Castiglione, in Belfagor, vol. 13, n. 5, Firenze, Leo S. Olschki, 30 settembre 1958, с. 510 Там Балдасаре успява да изживее напълно своята придворна природа, посвещавайки се на литературата и театъра. В първия случай той се грижи за сценичния дизайн първо на еклогата „Тирс“ (1506), след това през 1513 г. на „Каландрия“ – театрална творба на неговия приятел и бъдещ кардинал Бернардо Довици да Бибиена.Giulio Ferroni, Dal Classicismo a Guicciardini (1494-1559), collana Storia della Letteratura Italiana, vol. 6, Milano, Mondadori, 2006, с.7 На второ място, той допълнително усъвършенства дворцовата си дейност, поставяйки основите на теоретичното изложение на добрия придворен в едноименното произведение.
Посланик и военни мисии
Пребиваването му в Урбино не е постоянно: нает от господаря си като посланик, той е в Англия през есента/зимата на 1506 г.Camillo Martinati, Notizie storico-biografiche intorno al conte Baldassare Castiglione, Firenze, coi tipi dei successori Le Monnier, 1890, с. 16 в двора на Хенри VII, за да благодари на английския суверен за предоставянето на Гуидобалдо на честта да бъде като част от Ордена на жартиерата.Giammaria Mazzuchelli, Castiglione Baldassarre. Articolo inedito dell'opera intitolata «Gli scrittori d'Italia», a cura di Enrico Narducci, Estratto da Il Buonarroti, ser. 2, vol. 12, ottobre 1877-1878, Roma, Tipografia delle scienze matematiche e fisiche, 1879, с. 17Camillo Martinati, Notizie storico-biografiche intorno al conte Baldassare Castiglione, Firenze, coi tipi dei successori Le Monnier, 1890. с. 14Julia Cartwright, Baldassare Castiglione the perfect courtier: his life and letters (1478-1529), vol. 1, London, John Murray, 1908, с. 188 По този повод той посвещава на английския суверен Epistola de vita et gestis Guidubaldi Urbini Ducis. Отново през май 1507 г. той е в Милано, за да представлява херцога пред краля на Франция Луи XIICamillo Martinati, Notizie storico-biografiche intorno al conte Baldassare Castiglione, Firenze, coi tipi dei successori Le Monnier, 1890, с. 18, но също така е изпратен в Рим като посланик, предвид много тесните феодални връзки, които съществуват между Светия престол и Херцогство Урбино, сега, когато херцогската титла е преминала към Франческо Мария I дела Ровере, роднина на папа Юлий II (1508). Херцогската двойка е бездетна поради импотентността на Гуидобалдо и така на 18 септември 1504 г. Гуидобалдо е принуден да приеме за свой наследник Франческо Мария I дела Ровере, папски племенник.Julia Cartwright, Baldassare Castiglione the perfect courtier: his life and letters (1478-1529), vol. 1, London, John Murray, 1908, с. 107 Междувременно, в началото на управлението на Франческо Мария, Балдасаре е назначен от новия херцог на Урбино за подест на Губио, така че гражданите му да останат верни на каузата на Дела Ровере, и успява.Giammaria Mazzuchelli, Castiglione Baldassarre. Articolo inedito dell'opera intitolata «Gli scrittori d'Italia», a cura di Enrico Narducci, Estratto da Il Buonarroti, ser. 2, vol. 12, ottobre 1877-1878, Roma, Tipografia delle scienze matematiche e fisiche, 1879, с. 18 През тези години хуманистът също участва във военните начинания на папата-воин, като например обсадата на Мирандола от 19 декември 1510 до 20 януари 1511 г. или превземането на Болоня от войските на Урбино. След като показва, че е отдаден на каузата на своя господар, на 2 септември 1513 г. последният му предоставя замъка в Новилара, в района на Пезаро, с титлата „граф“.Camillo Martinati, Notizie storico-biografiche intorno al conte Baldassare Castiglione, Firenze, coi tipi dei successori Le Monnier, 1890, с. 24Giannetto Bongiovanni, Baldassar Castiglione, Milano, Edizioni Alpes, 1929, с. 31
В Рим при Лъв X