Бадама или Бадoма () е бивше село и гара в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата след Дедеагач в посока Солун, при първия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина.
География Бадама е на около 8 km северно от Дедеагач.
История В XIX век Бадама е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бодама (Bodama) има 80 домакинства и 385 жители българи.
В 1903 година районният войвода на ВМОРО Таньо Николов планира атентат на железопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 година на 28 срещу 29 юни (н. с. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир, Гюмюрджинско, и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко, хвърлят във въздуха моста при гара Бадама и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.
Към 1912 година селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис – Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телеграфа за да проучи колко български войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 октомври 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от „българска“ чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на остров Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между Фере и Бадома.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 2
Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села Еникьой (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.
Личности Родени в Бадама Ангел Атанасов Попов (1913 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 163 а
Източници Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.
Външни препратки Снимка на гара Бадама
Бележки
Категория:Села в дем Дедеагач Категория:Исторически села в дем Дедеагач Категория:Западна Тракия