Сярската пехотна бригада () е българско военно съединение, действало в състава на българската армия в навечерието и по време на Междусъюзническата война.
История Сформирана е в Сяр предимно от местни наборници през април 1913 година. В състава ѝ влизат 67-и и 68-и пехотен полк, 3-ти пехотен дивизион, 3-ти конен дивизион, отделение от 7-и нескорострелен артилерийски полк и други части – всичко около 8500 души.Войната между България и другите балкански държави. Том I. (Министерство на войната. Военно-историческа комисия) София, Държавна печатница, 1941, стр. 161
Получава задача да охранява участъка от Сяр до Кавала.ДВИА, ф. 338Д През май води успешен бой с гърците при Ангиста., стр. 16 – 17
След избухването на войната между съюзниците бригадата е съсредоточена в централния участък на българо-гръцкия фронт и взема участие в сраженията при Кукуш, Рупел и Кресна.Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 150 – 152, 162 – 163 Слабо обучена и слабо мотивирана, значителна част от състава ѝ отказва да се бие или дезертира още след Кукушката битка (21 юни 1913).Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, 1922, стр. 30, 79 – 80, 87; За две седмици бойни действия, до 1 юли, числеността на бригадата намалява до 3000 войници.
Демобилизирана е през април 1913 г., а през август – няколко дни след Букурещкия мирен договор, е разформирована в Пазарджик, като съставът ѝ е преведен за формиране на 10-а сборна дивизия.
Бележки
Източници
Категория:Български бригади от Междусъюзническата война Категория:История на Сяр Категория:Военни формирования, формирани през 1913 година Категория:Основани в България през 1913 година