Станимашкото македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация, най-активното в Родопите.Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297-304.

История Ранни години На 12 март 1895 година, след образуването на Пловдивското македоно-одринско дружество през януари, около 80 македонци, одринци и местни българи се събират и решават да образуват дружество, като избират и комитет, която да направи подготовката на организацията, както и представител на Първия македонски конгрес.Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297.

Официално дружеството е учредено на 4 юни 1895 година в състав от около 30 души, като в настоятелството влизат Тошо Мимидичков, председател, отец Иван Бухлев, подпредседател, Георги Даракчиев, секретар, и Иван Хаджиев, касиер.Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.

В началото на юни в Станимака пристига изпратеният от Македонския комитет Петко войвода, който заедно с Георги Христов – Маламата набира доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов.

След акцията дейността на дружествата на МОО в Родопите затихва, като единствено това в Станимака води нормален организационен живот с 22 – 25 членове.

След 1899 година при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 299. Настоятелството му е в състав отец Владимир Димитров, председател, Никола Настев, подпредседател, Иван Хаджиев, касиер, и Сава Тодоров, секретар. През есента на 1899 година организационната територия е разделена на пет участъка, в които са изпратени делегати за пропаганда, събирне на пари и учредяване на клонове. Първият клон е създаден в Тополово на 19 октомври под председателството на Атанас Згуровски и на следната година става самостоятелно дружество. Създадени са още осем клона, четири от които в планинските села – Горно Арбанаси, Долно Арбанаси, Мулдава и Червен. В почти всички села са създадени комитети за събиране на дарения в пари и натура.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.

На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството. Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство.

След Първата световна война На 10 октомври 1922 година в Станимака се провежда общо събрание на македонските бежанци в града като е основано Македонското бежанско културно-просветно братство. Събранието избира временно бюро в състав Михаил Кочев – председател, а Стоян Благинев и Атанас Войводов са негови членове. Приет е устав, за патронен празник е избран Илинден, а назначеното ръководство е в състав Георги Христов (председател), Никола Андреев (подпредседател), Михал Кочев (секретар), Атанас Войводов (касиер), Никола Македонски (съветник), а в контролния съвет влизат Тодор Пройков, Кръстю Клепачев и Коста Кючуков. През 1923 година делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО са Атанас Войводов, Димитър Тютюнов, Марин Ванчев и Никола Андреев.НБКМ-БИА C VIII 38 Членове основатели на братството от октомври 1922 година Име Местораждане Занаятие Тома Желински Желин градинар Михал Желински Желин градинар Георги Христев Хрупища учител Димитър Ламбрев Хрупища градинар Григор Паспалов Нестрам зидар Христо Паспалов Нестрам мелничар Васил Пандев Нестрам мелничар Живко Павлов Нестрам тютюнев работник Димитър Павлов Нестрам тютюнев работник Пандо Павлов Нестрам чиновник Георги Фотев Нестрам тютюнев работник Димитър Попмарчев Нестрам мелничар Васил Атанасов Маняк мелничар Коста Иванов Кичуков Жужелци мелничар Иван Иванов Кичуков Жужелци мелничар Андон Кичуков Жужелци мелничар Щерю Ф. Димов Жужелци мелничар Симеон Лазаров Желев Жужелци работник Наум Янев Смърдеш зидар Иван Гавраилов Галичник чиновник Христо Гавраилов Галичник млекар Тодор Пройчев Горно Броди тютюнопроизводител Марин Вълчев Горно Броди чиновник Стоян Блажков Горно Броди тютюнопроизводител Петър Ив. Мънгов Горно Броди тютюнопроизводител Георги Андреев Горно Броди хлебар Петър Ляпчев Горно Броди зидар Тодор Ванчев Горно Броди търговец Никола Сивастаров Горно Броди зидар Спиро Бобутев Горно Броди зидар Васил Балтаджиев Горно Броди земеделец Атанас Войводов Карлъково чиновник Марин Н. Кирков Карлъково земеделец Васил Войводов Карлъково земеделец Петър Кацаров Богородица тютюнопроизводител Михаил Качев Гевгели адвокат Дино Доганов Гевгели млекар Никола Георгиев Калапот хлебар Атанас Василев Калапот тютюнев работник Кръстьо Клепачев Калапот тютюнев работник Петър Иванов Кирев Струмица тютюнев работник Ангел Николов Ковачевица предприемач Ангел Попапасов Ковачевица зидар Никола Стоянов Мъклен варджия Никола Андреев Мъклен търговец Коста Василев Дряново тютюнопроизводител Димитър Апостолов Дряново тютюнопроизводител Никола Македонски Топр. Битолско предприемач Кочо Ангелов Калапот тютюнев работник Атанас К. Малинов Калапот тютюнев работник Ангел Костадинов Калапот тютюнев работник Иван Костадинов Калапот бакалин Георги Иванов Стефанов Калапот тютюнев работник Атанас Попянев Калапот тютюнев работник Иван Атанасов Дуков Калапот тютюнев работник Димитър Граматиков Кърчово тютюнев работник Димитър Марков Плевня тютюнев работник Кирил Пейчев Плевня тютюнев работник Георги Марков Плевня тютюнев работник Михаил Кръстев Просечен лекар Серафим Петрев Дебърско млекар Атанас Маровски Костурско млекар иконом Владимир Димитров Горно Броди архиерейски наместник Петър Нотев Горно Броди колар Димитър Георгиев Горно Броди тютюнев работник Иван Балтаджиев Горно Броди тютюнев работник Кочо Рачков Горно Броди тютюнев работник Георги Иванов Дърев Горно Броди тютюнопроизводител Атанас Горев Горно Броди тютюнопроизводител Петър Петелов Горно Броди тютюнев работник Илия Анастасов Газенев Горно Броди тютюнев работник Илия Попстоянов Мъклен свещеник Атанас Чакманов Мъклен тютюнев работник

На 14 юни 1925 година е избрано ново настоятелство на братството в състав Александър Думбалаков (председател), Христо Сърбинов (подпредседател), М. Ванчев (секретар), Ж. Павлов (касиер) и Н. Андреев (съветник). На 28 октомври същата година е гласувано ново настоятелство в състав Атанас Ченгелев (председател), Георги Гажалов (подпредседател), Марин Ванчев (секретар), Живко Иванов / Павлов (касиер), а съветници са архимандрит Паисий, Владимир Димитров и Никола Македонски. В контролната комисия влизат отец Иеринеа, Васил Андреев и Пандо Павлов.

През 1926 година в настоятелството на дружеството влизат Атанас Димитров Ченгелев, Георги Н. Гаджалов, Марин Петров Ванчев, Живко Павлов Тютюнов, Паисий Станимашки и Никола Македонски. Активен член на братството е и Димитър Сурлев, бежанец от Грубевци. В 1937 година е конституирано ново настоятелство в състав Никола Георгиев Самсаров (председател), Тома Василев Стружев (подпредседател), Перикли Алексиев Стефанов (секретар), Костадин Тренд. Василев (касиер) и членове Живко Павлов Тютюнов, Борис Василев Томов и Илия Георгиев Ючев. В контролната комисия влизат Иван Костов Николов, Григор Ат. Джиголинов и Симо Костов Петров.

Бележки

Категория:Дружества на Македоно-одринската организация Категория:История на Асеновград

Категория:Основани в България през 1895 година Категория:Македонски братства