Дория, Д'Ория () е древен благороднически род, произхождащ от Генуа, Северна Италия, с чиято история често се преплита и идентифицира една и съща фамилна история.
До XIV век Дория превъзхождат, в турнири и съперничество, другите големи феодални родове като Спинола – гибелини като тях, Фиески (гвелфи) и Грималди (гвелфи). След установяването на властта на дожа (1339) те губят политическото си господство, но запазват своите военни и военноморски традиции и функции.
С Андреа Дория родът се издига до върха на живота на комуната и въпреки че тази преобладаваща функция е загубена, те винаги запазват голямо значение и авторитет заради броя, богатството и съюзите си, а в по-ново време и в решителни моменти имат почти управителна функция.
През различните епохи родът дава кардинали, архиепископи и епископи на Католическата църква и шест дожи на Генуезката република: Джовани Батиста Дория (1537 – 1539), Николо Дория (1579 – 1581), Агостино Дория (1601 – 1603); Амброджо Дория, избран на 4 май 1621 г. и починал на 12 юни преди да бъде коронясан, Джовани Стефано Дория (1633 – 1635) и Джузепе Дория (1793 – 1795) – предпоследен дож на републиката.
История Произход Тъй като Дория не са от феодален произход, подобно на повечето знатни генуезки фамилии, техните корени могат да се проследят трудно и не по-рано от X век. Те се губят в предположения, граничещи с легенда. Съществува обаче анекдот, който поради своята разпространение би могъл да крие зрънце истина: според „Вулгатата“, родена вероятно от нуждата да се припише прочут и феодален произход на даден, с голяма вероятност коренен род, който от търговията достига до политическа власт и синьории, Дория произхождат от Ардуин – виконт на Нарбон. Виконтът, преминавайки през Генуа по пътя си към Йерусалим като кръстоносец, се разболява тежко. След като е настанен в дома на вдовица от рода Де Волта и излекуван, той се влюбва в една от двете ѝ дъщери – Ориета, наречена Ория. Тя му ражда син Ансалд, който е наречен по името на майка си Син на Ория. Имената, с които генуезците посочват синовете, а след това и потомците им, са „на Аурия“ и „на Ория“.Този родителен падеж след първото име е именно формата, използвана от летописците на комуната на Генуа за посочване на отделните членове на семейството. За колективното определяне на рода като клан те обаче използват illi de Auria: „синове на Ория“, т.е. D'Oria. С течение на времето обаче започва да преобладава договореното наименование Дория, с което е познат родът.
Трябва да се отбележи, че терминът „семейство" в случая с Дория, както и с други генуезки семейства от онова време, трябва да се разбира не толкова в ограничения смисъл на съжителство на семейното ядро, а по-скоро като голяма група хора, съставена от различни семейни ядра в съвременния смисъл на думата. Те споделят общ произход, връзки по интерес или политическа обвързаност, район на местообитание и понякога, както в конкретния случай, дори фамилно име. Моделът на този тип асоциации е т. нар. „Благороднически консорциум“, типичен не само за Генуа, но и за други райони на Лигурия и на средновековен Пиемонт. В тази връзка трябва да се вземе в предвид, че някои генеалози идентифицират до 40 линии в рода и че 250 представители на Дория участват в битката при Мелория през 1284 г. между Генуезката република и морска република Пиза. В Дория обаче кръвните връзки винаги са силни предвид постоянния навик на сключване на бракове в семейството.
Първите представители на Дория, за които има информация, са Ансалдо Дория, роден в нач. на XII век, и децата му, сред които Симоне Дория. По онова време семейството вече притежава големи територии в Генуа в района на Пиаца Сан Матео, върху които в бъдеще се издигат неговите дворци.
Източниците описват първите представители на рода като водещи лица в живота на Генуезката комуна от онова време: важни търговци, действащи в различни области на Средиземно море, въоръжени мъже, готови да защитават и разширяват своите интереси, и политици, ангажирани в градските магистратури, като напр. консулството. По-специално политическата дейност на Дория е ориентирана към две цели: участие в политическия живот на Генуезката комуна и придобиване на феодални владения в области, често независими от Генуа (напр. в случая с т. нар. „Имперски феоди“) и подчинени само на рода. Първоначално тези феоди са в Лигурия, по-специално в географския район на Riviera di Ponente, а след това се разширяват в южната част на Пиемонт и в Сардиния.
XIII – XV век Още през XIII век родът заема видни позиции в управлението на Генуа, където традиционно представлява партията на гибелините. Тази му позиция го поставя за дълго време на страната на други с родове със същата ориентация като Спинола, и в опозиция на родовете гвелфи като Фиески и Грималди. През този период Пиетро Дория (* ок. 1233, † 1278) става важен корабособственик, финансист и търговец; той е баща на Оберто Дория, Ламба Дория и Якопо Дория.
Оберто Дория (* 1230, † 1295) е Народен капитан и диарх на Генуа, посредник в генуезката политика по онова време.
Якопо Дория (* 1233, † XIII век) е адмирал и летописец.
Ламба Дория (* 1245, † 1323) е, заедно с потомъка си Андреа Дория, най-известният генуезки адмирал. Той е родоначалник на процъфтяващите клонове на маркизите Дория Ламба и на маркизите Дория Колона, и двата патриции на Генуа. Ламба печели победа над венецианците в битката при Курцола през 1298 г., където сред затворниците му са адмирал Андреа Дандоло, който в отчаянието си се самоубива, и мореплавателят Марко Поло, който диктува „Милионът“ в затвора. В битката венецианците губят 85 кораба: 18 от тях са заловени, а останалите, в знак на неуважение, са изгорени. Връщайки се триумфално в Генуа, адмирал Ламба получава като дар от Комуната дворец на Пиаца Сан Матео – традиционната зона на местожителство и власт на рода Дория в града, и други владения в Савона (където и до днес все още се намира дворецът Д'Ория Ламба), Генуа и Пиемонт. Освен това градът го провъзгласява за Народен капитан. Той е назначен за адмирал на 40 галери от името на император Хайнрих VII.
През следващия век важни представители на рода са адмиралите Пагано Дория, който побеждава венецианците и каталунците в битката при Босфора през 1352 г., и венецианците в битката при Сапиенца през 1354 г., и Лучано Дория, който печели победа над Ветор Пизани в Пула през 1379 г.
Паралелно с нарастването на политическото влияние на рода се създават и първите феодални владения. Оберто Дория купува Графство Лоано през 1263 г. благодарение на прехвърлянето му от епископа на Албенга. То е почти остров в земята, вклинен между териториите на Генуа („Loano isola del Ponente“). Владението е предадено на потомците на Оберто – от сина му Корадо I на Корадо III, който през 1505 г. го продава на рода Фиески. След конспирацията на Фиески император Карл V дава Графство Лоано на Андреа Дория, от когото преминава към наследниците му – Принцовете на Мелфи, които го държат до упадъка на феодализма. От 1297 до 1361 г. Дория ди Лоано държат и Сан Ремо заедно с рода де Мари.
Подобна на съдбата на Графство Лоано е и тази на Маркграфство Ториля: навремето то е притежание на рода Фиески, впоследствие е дадено от император Карл V на Андреа Дория, който го дава на Принцовете на Мелфи.
През 1270 г. Оберто Дория купува и Долчеакуа, което преминава към сина му Андреоло и оттогава до упадъка на феодализма е в ръцете на Дория. Дория ди Долчеакуа изчезват в началото на XX век.
Онеля (днес част от град Империя) се свързва с Дория за първи път през XIII век чрез Бабилано Дория, чиито потомци управляват господарството заедно; сред тях е и бащата на Андреа Дория – Чева Дория. През 1488 г. те преотстъпват Онеля на Дория от различна линия – тази на Джан Доменико Дория. През 1576 г. племенникът му Джан Джероламо отстъпва Онеля на Савойския херцог, получавайки в замяна Маркграфство Чирие, като така се поставя началото на линията Дория ди Чирие. Тя продължава до Томазо, който умира без наследници в Първата световна война през 1918 г.
През XIV век Дория придобиват Господарство Морнезе в Монферат, чиито едноименен замък държат у до днес.
Дория в Сардиния От XII век родът Дория има доста интереси в Сардиния и по-специално в Юдикати Торес (Логудоро), Арбореа и в по-малка степен в Галура. Името им се свързва с градове като Алгеро (за който се смята, че е основан от тях), Кастелсардо, Киарамонти, Монтелеоне Рока Дория и Валедория. Сред Дория, действащи в Сардиния, са Николо Дория († 1276) и Бранка Дория (* ок. 1233, † 1325) – действащо лице в Дантевия „Ад“, с потомците му, включително племенника му Бранкалеоне Дория, който се жени през XIV век за Елеонора – господарка на Арбореа, и баща на Федерико Арборейски и Мариано V Арборейски. С тях завършва политическата значимост на присъствието на Дория в Сардиния, победени от нарастващата сила на арагонските крале.
Дория имат интереси и в Корсика, която дълго време е подчинена на Генуа. Там действа първият граф на Монталдео – Джорджо през XVI век. Някои клонове на рода се заселват на острова и остават там до Модерната епоха.
Андреа Дория и Принцовете на Мелфи
Андреа Дория (* 1466, † 1560) няма деца, но изгражда около себе си семейно ядро от наследници, добре дефинирани чрез фигурите на племенниците му, по-специално синът на братовчед му Томазо – Джанетино I Дория (* 1510, † 1547), и първият син на съпругата му Перета. Тя е вдовица на Алфонсо I Дел Карето – маркиз на Финале, от когото ражда сина си Маркантонио, по-късно осиновен от Андреа.
След смъртта на Джанетино, убит в заговора на Джанлуиджи Фиески, най-големият му син Джовани Андреа Дория поема поста заместник управител на Андреа в неговата политическа и военна роля. Тогава той е наследник на различни активи на чичо си, в допълнение към флота, включително Двореца на принца във Фасоло (днешен квартал „Сан Теодоро“ в Генуа), който разкрасява с различни интервенции.
Лигурските имперски феоди, включително господарства Лоано и ТориляТози имперски феод, намиращ се в Лигурските Апенини, зад Генуа, е предоставен от император Карл V на Андреа Дория с титлата „Маркиз“, след като е отнет от рода Фиески след заговора им през 1547 г. На 13 май 1760 г. феодът става княжество и остава такъв до упадъка на феодализма през 1798 г. са дадени на по-малкия брат на Джовани Андреа – Пагано Дория, който също развива военна кариера и умира в битка в Тунис през 1574 г. От феодите в Южна Италия, които император Карл V дава на Андреа Дория в знак на признание за услугите, които получава, Джовани Андреа има Графство Турси, а Маркантонио Дел Карето – Княжество Мелфи, бивше владение на рода Карачоло, с Лагопезоле (днешно Кастел Лагопезоле – подселище на град Авиляно), Лачедония и Кандела.
Бракът между Дзанобия Дел Карето Дория, дъщеря на Маркантонио Дел Карето, и Джовани Андреа Дория обединява тези два клона, позволявайки раждането на линията Дория – Принцове на Мелфи с най-големия им син Андреа II (* 1570, † 1612), който е наследник и на лигурските феоди, принадлежали на рода Пагано.
В началото на XVI век синът на Андреа II – Джовани Андреа II (* 1607, † 1640) се жени за Мария Полисена Ланди – принцеса на Валдитаро. Благодарение на този брак са придобити наследството, името и отличителните знаци на рода Ланди, присъстващи и до днес в семейния герб, който оттогава се нарича Дория-Ланди. През 1688 г. Дория препродават Държава Ланди на рода Фарнезе, запазвайки титлите.
Тясно свързан с Андреа Дория, макар и не негов близък роднина, е адмирал Филипино Дория (* 1480?, † 1558?), победител през 1528 г. в морската битка при Капо д'Орсо (между Амалфи и Виетри сул Маре) срещу французите и решаващ съюзник на Андреа в реакцията срещу заговора на Фиески.
През този век за първи път за кардинал е назначен един от представителите на рода – Джироламо Дория.