Савойското графство (; ; ) е феодално графство вследствие на древното разделение на Сапаудия и Второ Кралство Бургундия (Арелат). От 11 век е княжество в рамките на Свещената Римска империя. През 1365 г. Савойският граф получава титлата „вечен и наследствен викарий“ за Савоя от императора на Свещената Римска империя Карл IV. Император Сигизмунд I Люксембургски издига графството в херцогство на 19 февруари 1416 г.
Савойското графство съответства на Савойската провинция Савоа Пропър (, букв. „Реална Савоя“), създадена през 18 век.
География Общи характеристики Савойското графство води началото си от разделянето на гало-римската Сапаудия (на лат. Sapaudia), впоследствие каролингска Сабоя (Saboia).
Тази територия често се бърка с т. нар. „Савойски държави“ – всичките територии на Хумбертиновите графове (бъдещи Савойски графове). Савойското графство е много по-малка територия и е разположено на двата бряга на долината на река Изер между градовете КонфланКонфлан (Conflans) е стар средновековен град в района на Тарантез, понастоящем част от община Албервил (Albertville) в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи, Франция. и ШапареянШапарейан (Chapareillan) е община, разположена в деп. Изер в регион Оверн-Рона-Алпи, Франция. (в Дофине), изкачва се по долината на Бурже до езерото Бурже, като северните му граници са Екс, Пуни Шатно,Пуни Шатно (Pugny-Chatenod) е община, разположена в деп. Савоа в регион Оверн-Рона-Алпи, Франция. Масивът БожМасиф де Бож (Massif des Bauges) е варовиков планински масив от северните френски Предалпи, разположен встрани от деп. Савоа и деп. От Савоа, Франция. след Кол дьо ПленпалеКол дьо Пленпале (Col de Plainpalais) е проход в Масива Бож в Предалпите във Франция. и Кол дьо Тамиé.Кол дьо Тамие (Col de Tamié) е алпийски пътен проход, разположен в Масив Бож, община Планшерин (Plancherine) в деп. Савоя, Франция.., с. 49. Следователно територията съответства на долините и подножието им в днешната долина Комб дьо Савоа,Комб дьо Савоа (Combe de Savoie) е природен регион и долина, разположен в деп. Савоа, Франция. Вал дю Бурже и Ле Марш.Ле Марш (Les Marches) е градче в долината Комб дьо Савоа в деп. Савоа, регион Оверн Рона Алпи, Франция.
Савойското графство граничи:
на запад с пагус Bellicensis (Бюже и диоцеза на Беле) на изток с пагус Genevensis (Графство Женева и епископството на Женева) и с пагус Tarentasia (долината на Тарантез и нейната архиепископия) на югоизток с пагус Maurianensis (Графство Мориен и неговата епархия), цялата стара част на Сабоя на юг с пагус Gratianopolitanus (Дофине около Виен).
Територията е разположена на основните оси, свързващи големите регионални градове като Виен, Гренобъл, Лион и Женева, и по този начин е място от стратегически интерес. Местоположението на графството също така му позволява да контролира сливането между долините на реките Арк и Изер – една от осите между съседното Кралство Франция и Италианския полуостров.
Основното ядро на графството се простира в района около неговата столица Шамбери. В Италия то се разпрострира в планинските райони на Западен Пиемонт, особено във Вал ди Суза, във Вал Кизоне и около град Пинероло.
Територии От XI до XII век В териториите на Хумбертиновите графове влизат:
Графство Савоя с крепостта Монмелиан Графство Мориен със замъка Шарбониер (в Егбел, днешна Франция) Тер дьо НовалезРайонът Аван Пеи савояр (Avant-Pays savoyard), бивш Пти Бюже (Petit-Bugey) или Бюже савояр (Bugey savoyard), или още Пти Бюже савояр (Petit-Bugey savoyard), се намира в най-западната част на деп. Савоа, Франция, в район, ограничен от Шен дьо л'Епин (Chaîne de l'Épine), Мон дю Ша (Mont du Chat) на изток, Гийер (Guiers) на югозапад и река Рона на северозапад. Графство Серморан () Графство Беле със замъка Корнийон (в Бюже) Шабле Графство Аоста Графство Виеноа (д'Албон) Маркграфство Суза с Ивреа и Пинероло със замъка на Авиляна.
Те оказват влияние и върху съседните територии чрез собствените си притежания или ролята си на регионална власт: Вале, Во, Графство Тарантез, Графство Женева, Баронство Фосини и Сеньория Тоар Вилар.
Територии в началото на XIV век В началото на XIV век графството е организирано около следните райони:
Савоя с крепостта Монмелиан, която включва Савоа Пропър, Мориен и Тарантез, принадлежаща на департамент Савоа НовалезНовалез (Novalaise) е община в деп. Савоа, регион Оверн Рона Алпи, Франция. с Воарон, съответстващ на северните части на департаментите Савоа (Avant-Pays savoyard) и Изер, и югоизточната част на департамент Ен. След договорите от 1355 г. и от 1377 г. районът се разчленява и се претопява в този на Бюже ВиеноаSavoyard Viennese е група земи, събрани от Савойските графове в северната част на диоцеза Виен (и част от тази на Лион и Гренобъл) през 13 век и организирани в балиаж. В края на дългия конфликт между Савоя и Дофине, тези земи са отстъпени на Дофине през 1355 г. Източник: Wikipedia.fr със замъка Сен Жорж д'Есперанш, включващ част от департамент Изер Вале д'Аоста с Аоста, вкл. днешния Автономен регион Вале д'Аоста Вал ди Суза със замъка на Суза Шабле (и Женевоа) със замъка Шийон, Сен Морис или Евиан в зависимост от периода, съответстващ на северната част на департамента От Савоа, както и на част от швейцарските кантони Женева, Фрибур, Вале и Во. Савойското администриране на територията на ВоСавойската администрация на Страната Во определя територията и управлението от принцовете на Савойския дом в Страната Во от 13 век до нахлуването на Берн през 1536 г. Савойският регион Во се превръща в апанаж който принцовете карат да управлява местен офицер, съдия-изпълнител на Во, и организирани в кастеланства, оглавявани от кастелан. Броят им варира в рамките на периода. Източник: Wikipedia.fr се превръща в департамент около 1261 – 1536 г. със замъка Мудон, съответстващ на част от кантоните Фрибур и Во. Брес със седалище в Бург, съответстващ на западната част на днешния департамент Ен Бюже с Росийон или замъка Сен Жармен д'Амберьо (Амберьо ан БюжеАмберьо ан Бюже (Ambérieu-en-Bugey) е община, разположена в деп. Ен в район Оверн-Рона-Алпи, Франция. Той също принадлежи към естествения и исторически регион на Ба Бюже (Bas Bugey).), съответстващ на източната част на департамент Ен.
Към териториите се прибавят и тези от италианска страна: Пинероло, Торино, Ивреа и други.
История През древността територията е населявана от келтските алоброги. През 354 г. страната се нарича Сапаудия (Sapaudia). През 443 г. римляните заселват там бургундите, след като тяхното царство на Рейн е унищожено от хуните. През 534 г. франките завладяват страната.
През 838 г. Сапаудия е в състава на Горна Бургундия, от 934 г. територията е част от Кралство Бургундия, а през 1032 г. тя вече е част от Свещената Римска империя.
Шест акта от архивите на катедралата „Нотър Дам“ на Гренобъл, на Абатство „Сен Мартен“ на СавиниАбатството на Св. Мартин на Савини (Abbaye Saint-Martin de Savigny) е бенедиктинско абатство, основано през 11 век от архиепископа на Лион Леидрад. Намира се в дн. община Савини (Savigny), деп. Рон, Франция. и на Катедралата „Сен Морис“ на Виен, както и хартите на приората на Бурже и на абатството на Новалез споменават тази територия между края на X век и 1036 г.Тези шест различни акта са:Cartulaires de l'église cathédrale de Grenoble, Notre-Dame de Grenoble (v. 976 – 1031), Chartularium B, n° CXVIII : « comitatu Savogensi »Cartulaire de l'abbaye de Savigny (1013), abbaye Saint-Martin de Savigny, n°582 : « in agro Savogensi » Regum Burgundia e stripe Rudolfina diplomata et acta n°108, според le cartulaire de Saint-Maurice de Vienne (1016) : « in comitatu Savoignese », « in pago Gratiopolitano vel Savoiense » (споменато 2 пъти)Archives du prieuré du Bourget (v. 994 – 1048) : « in comitatu Savogensi » (цит. в Samuel Guichenon, Histoire de la royale Maison de Savoie, t. III, p. 5);Monumenta Novaliciensia vetustiora, Abbaye de la Novalaise, t.I, n°LXVIII, (1036) : « in pago Savogiense ». Името обаче се различава в зависимост от документите: ager Savogensis, pagus Savogensis или comitatus Savogensis.Споменаване като „дарение на Арбин от епископа на Мориен на манастира на Савини (1022)“, в Revue savoisienne, Académie florimontane, 1867, с.51, и също в архива „Testament de Charlemagne“. Все пак първото споменаване на територията, без да става въпрос за графство, е още през 739 г. в завещанието на патриция Абон, а след това през 806 г. в „Разделение на кралството/империята“ () на Карл Велики. В последния документ огромната каролингска Saboia се бърка с по-малкия pagus от XI век. В дарението на франкския крал Лотар II към жена му Ирмингард фон Тур през 866 г. няма пряко споменаване на пагус-а с изключение на градовете Шавор,Шавор (Chavord) е било населено място на община Монмелиан в дн. деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи, Франция. ЛеменХълмът Лемен (Colline de Lémenc) е хълм, разположен във френските общини Шамбери, Басен и Сент Албан Лес, в департамент Савоа в региона Оверн-Рона-Алпи. и Екс. Това би могло да означава, че цялата територия принадлежи на император Лудвиг II. Следователно тя е сведена до малка част от стария Савойски деканат, вкл. районите на Екс, Шамбери, Монмелиан и Ла Рошет.Ла Рошет (La Rochette) е бивша община в деп. Савоа, регион Оверн Рона Алпи, Франция. Тя се слива на 1 януари 2019 с Étable и така се създава община Valgelon-La Rochette. Деканатът зависи от епископството в Гренобъл (в Дофине). Следователно Савоя е княжество на Свещената Римска империя.
Според савойския историк Леон Менабрея в пагуса има минимум 60 феодали. Двете най-могъщи фамилии са виконтите на Шамбери, които контролират земите между Екс и Сен Касен,Сен Касен (Saint-Cassin) е община в деп. Савоа в регион Оверн Рона Алпи, Франция. където се сливат пътищата от градовете Гренобъл, Виен, Лион и Женева, и родът Миолан, господстващ от замъка си над мястото на сливане на реките Арк и Изер. Миолан притежават и Замъка Шарбониер в Мориен, който ще бъде един от политическите центрове на бъдещия Савойски дом. Според Менабрея Савойското графство не принадлежи пряко на Хумберт I Савойски, както често се твърди, а епископът на Гренобъл също се радва на прерогативи там. По-новото изследване на графството от френския историк Бернар Демоц показва, че Хумберт I става граф през 1003 г., без да се споменава като такъв,. но притежава права в Графство Савоя поради близостта му с бургундската кралица Ирмингарда – съпруга на бургундския крал Рудолф III.
При разпадането на Кралство Бургундия (1032 г.) Хумберт I Савойски застава на страната на император Конрад II (крал на Германия). Като награда за неговата помощ в борбата му за Кралство Бургундия през 1034 г. са му дадени титлата на „Граф на Мориен и на Савоя“, разрешението да използва немския императорски двуглав орел в герба си и Графство Мориен във Вал д'Изер. Мориен се простира в долината на река Арк, от Монмелиан над Шамбери до Мон Сени между бреговете на езерото Бурже (където се издига мавзолеят на рода – Абатство Откомб), Женевското езеро и хода на река Рона.
С амбиции за нови територии Хумберт I се свързва с Пиемонт през 1046 г. чрез женитбата на сина му Ото, бъдещ Ото I Савойски (1010 – 1060) за Аделхайд – дъщеря на маркграфа на Торино Оделрик Манфред II. Този съюз прибавя териториите на Суза и на Маркграфство Торино. Това е основен етап за навлизането на Савойския род в Италия, чиито представители се издигат до Савойски херцози, след това до Принцове на Пиемонт, Крале на Сардиния и накрая стават Крале на Италия.
Ото I Савойски е наследен от Амадей II Савойски (1048 – 1078) и Петер I Савойски (1048 – 1080) de iure, но de facto управлението на графството остава в умелите ръце на майка му Аделхайд до смъртта ѝ.
Следват Хумберт II Савойски (1070 – 1103) и Амадей III Савойски (1095 – 1148), който кара да изградят Абатство Откомб и умира от чума след завръщане от кръстоносен поход. От 1125 г. наследниците на Хумберт I Савойски се наричат „Графове на Савоя“.