Работническо движение е политическо движение на работници.
Неговата цел е чрез колективна организация на работещите и кампании да осигуряват по-добри условия на труд и третиране от страна на работодателите и правителствата, в частност чрез прилагане на трудово законодателство.
Профсъюзите са колективни организации, които имат за цел да представляват интересите на работещите и работещата класа. Много личности и политически групи от управляващата класа могат също да съдействат и участват в работническото движение.
В някои страни, особено Великобритания и Австралия, работническото движение е разбирано като обхващащо формално „политическо крило“, често познато като лейбъристки партии ( [лейбър] – труд) или партии на работещите, което допълва „индустриалното крило“. Работническо движение в България
Едно от най-ранните организирани проявления на работническото движение в България е първата текстилна стачка в Сливен през лятото на 1896 г. Според източниците от периода, тя е стихийна, но социалистическата пропагандаБългарска социалдемократическа партия: История - Посетен на 09 март 2026 преди това е агитирала мнозина фабрични работници, които от 1890 до 1896 неефективно са били организирани във взаимни спомагателни дружества. В тази двумесечна стачка вземат участие повече от 600 възрастни работници-мъже, а жени не се включват. Мнозина от стачниците заминават за жътва и за работа по лозята. Фабрикантите търсят резервни работници сред беломорските имигранти с помощта на властите, но стачката не е потушена. В крайна сметка повечето искания на работниците са удовлетворени - надницата е увеличена на 1.20 лв, осигурена е неделна почивка и всички стачници са приети обратно на работа.
През март 1898 г., по инициатива на сливенските фабрични работници, се основава общо работничеко дружество "Съзнание". Най-енергичните му елементи са призовани във войската, поради което в продължение на две години дружеството прекарва в летаргия. Към 1906 г. то наброява 85 члена - 68 работници и 17 работнички от всички занятия, с капитал 500 лева. Има за своя цел материално и морално подпомагане на работниците, както и да развива класовото съзнание. Впоследствие в Сливен е организиран и шивашки синдикат, прерастнал по-късно в шивашка производителна кооперация "Съгласие" с 11 члена, както и сарашко-табашки синдикат "Борба" с 20 редовни члена, основан на 1 януари 1903 Г., производителна обущарска кооперация "Прогрес" - 16 члена (15 април 1903 г.)Работнишко дело - дигитално копие - 01/01/1904, No. 1 / стр.42
Източници