Кортѝна д'Ампѐцо (; , Ампец; , Хайден) е град и община в североизточна Италия, провинция Белуно, регион Венето. Разположен е на 1211 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението му е 5491 души, от които 279 – чужди граждани.
Известен зимен и летен туристически курорт, както и сцена на множество международни спортни събития, свързани с планините и зимните спортове, градът е домакин на Зимните олимпийски игри през 1956 г., на световните първенства по ски алпийски дисциплини през 1932 г., 1941 г. (по‑късно отменено) и 2021 г., и е един от домакините на XXV Зимни олимпийски игри „Милано–Кортина“ през 2026 г. Milano Cortina 2026 Schedule, www.olympics.com, Посетен на 4 февруари 2026 г.
География Територия
Общината е разположена в историко-географската област Ладиния, съставена от пет доломитски долини, използващи ладински език.
Столицата и населеното място, от което общината носи името си – Кортина, се намира в центъра на басейна Ампецо (Conca d'Ampezzo), в горната част на долината Бойте (Valle del Boite), която в миналото е била терминален басейн на древен кватернерен ледник.Arrigo Lorenzi, CORTINA d'Ampezzo, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1931 Територията е разположена между историческо-географската област Кадоре (на юг), долината Вал Пустерия (на север), долината Вал д’Ансией (на изток) и Алто Агордино (на запад).
С площ от 253,34 km², Кортина д’Ампецо е третата по големина община в регион Венето (след Венеция и Порто Толе) и най-голямата в провинция Белуно. Геоложките формации в регионалния природен парк „Доломити д'Ампецо“ са със седиментен произход и датират от периода между Средния триас (преди 230 млн. години) и Долната креда (преди 90 млн. години) на Мезозоя. Те се състоят главно от доломит и варовик.
Орография Кортина д’Ампецо е заобиколена от Доломитите на Ампецо, част от подразделението Доломити на Сесто, Брайес и Ампецо в Източните Алпи, които придават на долината характерната ѝ красота. Сред най‑известните върхове са Тофане на запад, Помаганьон на север, Кристало на североизток, Фалория и Сорапис на изток, както и Беко ди Мецоди, Крода да Лаго и групата Нуволау на юг.
Надморската височина на общината варира от 1057 м до 3244 м, с алтиметричен диапазон от 2187 м. Градският център се намира на приблизително 1224 м надморска височина.Cortina d'Ampezzo, на italia.indettaglio.it
Хидрография Хидрографската система на Ампецо включва множество водни течения и басейни. Изворите Руфиедо, Фелидзон и Бойте са характерни хидроложки образувания, произхождащи от подземни карстови канали. Потокът Бойте и потокът Фанес текат в широки и залесени корита, образувайки впечатляващи водопади (Гола ди Фанес). Реките Травенансес и Фелисон протичат в дълбоки естествени дерета, издълбани в доломита от постоянния воден поток през вековете.
Разпространени са и множество малки потоци и поройници, които се спускат по скалистите склонове и горите, като Руойба и Ру дей Кавай. Почти цялата вода от дренажния басейн на долината в крайна сметка се влива в Бойте – най‑големият воден поток в района, с дължина 42 км.Parco Naturale delle Dolomiti d'Ampezzo, на dolomitiparco.com. Архивиран от оригинала на 24 януари 2012 г.
Алпийските езера са малобройни и малки поради стръмните склонове и високата пропускливост на доломитните скали. Все пак съществуват няколко малки езера както на голяма надморска височина, така и на дъното на долината, образувани чрез естествена хидроизолация или чрез изкуствено преграждане на потоци. Те представляват биотипове с висок природонаучен интерес.
В най‑студените и сенчести вдлъбнатини на Кристало, Тофане и други върхове на Ампецо, на височина между 2800 и 3200 м, се запазват малки ледници, често покрити с дебел слой скални отломки. Въпреки че се отдръпват поради повишаването на летните и есенните температури, те продължават да подхранват потоците в долината и гарантират минимално водно ниво дори при суша.
Климат Климатът на Ампецо е междинен между океанския климат, характерен за субалпийските райони, по‑близки до Адриатическо море, и континенталния климат, типичен за по‑вътрешните и защитени алпийски долини. Летата са хладни и кратки, а зимите – много дълги и сурови.
Годишните валежи възлизат средно на около 1100 мм, като максимумите се наблюдават през юни и юли, а минимумите – през февруари. Между края на декември и началото на януари редовно се регистрират едни от най‑ниските температури в Италия, особено в района на прохода Чимабанке, който представлява граничната зона между провинциите Белуно и Болцано.
Преходните сезони обикновено са влажни, дъждовни, студени и силно ветровити, което допълнително подчертава континенталния характер на климата в тази част на Доломитите.
Административно деление и население Кортина д'Ампецо граничи с осем общини: Сан Вито ди Кадоре, Коле Санта Лучия, Ливиналонго дел Кол ди Лана, Брайес, Бадия, Ауронцо ди Кадоре, Добиако и Маребе. Намира се на 44 km от Белуно, на 234 km от Болоня и на 257 km от Милано.
Общината е част от общинското обединение „Италианска асоциация Грийнуейс“.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 5491 души, от които 279 – чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Украйна – 73 души. Има и 4 български граждани.
Територията е разделена на множество селища, никое от които не се счита за махала. Първоначално те са били много малки села, към които наскоро са се присъединили някои нови жилищни селища (оригиналните ладински имена са в скоби): Акуабона ди сопра (Agabona de sora), Акуабона ди сото (Agabona de sote), Алверà, Бигонтина ди сопра (Begontina de sora), Бигонтина ди сото (Begontina de sote), Боскедел, Брите де Вал, Каделверцо ди сопра (Ciadelverzo de sora), Каделверцо ди сото (Ciadelverzo de sote), Кадемай (Ciademai), Кадин ди сото (Ciadin), Кадин ди Сопра (Ciadin de Inze), Кампо ди сопра (Cianpo de sora), Кампо ди сото (Cianpo de sote), Киамулера (Ciamulera), Киаве (Ciae), Чандериес, Кояна (Coiana), Кол, Кортина, Кринес, Донеà, Фиамес, Фрайна, Джилардон (Jilardon), Грава ди сопра (Graa de sora), Грава ди сото (Graa de sote), Гуарнé, Лачедел (Lazedel), Ла Рива (Fora in Ria), Манайго, Майон ди сопра, (Maion или Maion de sora), Майон ди сото (Maion de sote или Minel), Мелерес, Мортиза (Mortija), Пекол (Pecol), Пециé, Пииан да Лаго, Пиерозà, Покол (Pocol), Понтекиеза (Ponte de ra Zesa), Ронко, Салието, Сенрориé (Śenorié), Сокол (Socol), Сокус (Socusc), Стаолин (Stoulin), Вал ди сопра (Val de sora), Вал ди сото (Val de sote), Верокай (Gnoche), Вера (Ra Era), Дзуел ди сопра (Śuel de) sora), Дзуел ди сото (Śuel de sote).
Различните селища в община Кортина д'Ампецо са групирани в шест района, които носят името сестиери и имат функцията да представляват местните общности. По-специално, те са свързани с организирането на фолклорни събития (включително фестивалите Corsa dei Sestieri и Campestri). Шестте сестиери носят имената: Алверà, Ацон (Azon), Кадин (Ciadin), Киаве (Ciae), Кортина, Дзуел (Śuel).
Топоним Според изследователя Марио Толер топонимът Ампецо произхожда от латинския език: или от израза ad piceum, „до елата“, или от думата amplitium (от amplus, „широк“), със значение „открито и просторно място“.
Лоренца Русо, напротив, смята тази етимология за остаряла и предлага да се търси по‑древен произход, „връщайки се към пралатинския корен amp-/amb-“, който обозначавал диви растения, от които се извличала течност, използвана за ферментация. От този корен произлизали както италианското име, така и ладинските названия на малината: ampomola (Валагарина), ampoma (Вал ди Соле) и ampomes (Вал Гарденa).Lorenza Russo, Pallidi nomi di monti, Cortina d'Ampezzo, Edizioni La Cooperativa di Cortina, 1995, с. 65
Що се отнася до думата „Кортина“, смята се, че произлиза от умалителната форма на curtis (къснолатински „двор“, „имение“),Cortina forum , на cortina.dolomiti.com която през Ранното средновековие обозначавала малки териториални единици в рамките на феод, включващи къщи и земи – част от тях общински, а други частна собственост на господаря. Cortina би могло да означава и „малък ограден двор“, тоест пространство, заградено с ниска стена, използвано в миналото за религиозни обреди и като гробище.
Възможно е, макар и без сигурни доказателства, още в римско време в Ампецо да е съществувало селище, при което се е намирала именно такава cortina.
От строго историческа гледна точка първото свидетелство за името на тази планинска местност, както и за наличието на устойчива общност в Ампецо, се открива в стар нотариален документ от 15 юни 1156 г. Според него двама братя, Джовани и Паганело, закупуват парче земя от земевладелец от Тревизо. Нотариусът Артрото, който съставя акта, уточнява, че мястото, където се намират тези земи, се нарича Ampicium Cadubri, „Ампецо от Кадоре“.La Storia di Cortina d'Ampezzo, di Mario Ferruccio Belli - capitolo 5, на dolomiti.org Архивиран от оригинала на 28 август 2009 г.Massimo Spampani, Alemagna. Storie, luoghi, personaggi lungo la via del nord da Venezia al Tirolo attraverso le Dolomiti, Milano, Mursia, 2009, с. 65: Спампани обаче посочва формата in territorio de Ampicio.
Най‑старото свидетелство за съчетанието на двете названия: Curtina ampitii се среща в документ от 1317 г., съхраняван в архива на Регола Алта ди Ларето.
История Праистория и Античност Находките от примитивното погребение в Мондевал де Сора и прочутата мумия от Симилаун (Йоци), датирани съответно от VI и IV–III хилядолетие пр.н.е., показват, че Доломитската и източната Алпийска дъга са били обитавани още в дълбока древност. Информацията за басейна на Ампецо обаче остава изключително оскъдна. Известно е, че различни райони на съседния Кадоре са били посещавани от палеовенетски племена, но в Ампецо не са открити доказателства за тяхното присъствие. По‑късно територията на Кадоре е засегната от заселването на карнийските келти, които вероятно са първите, установили се там трайно.La Storia di Cortina d'Ampezzo, di Mario Ferruccio Belli - capitolo 1, на dolomiti.org, Dario de Bastiani.
От VI–V век пр.н.е. в целия район на Кадоре се разпространява писменост, използваща етруски букви. След завладяването на областта римляните подчиняват местното население и се заселват на различни места.
Що се отнася до самото Ампецо, наличната информация за римската епоха е толкова ограничена, че не позволява да се направят окончателни заключения относно характера и степента на римското присъствие.
Ранно средновековие След падането на Западната Римска империя за период от около осем века липсват сведения за цялата област Кадоре, към която Ампецо е принадлежало. Смята се, че през този дълъг период част от романско-норските населения, установени във долините на Изарко, Риенца и Драва, са се укрили в по‑слабо заселените долини Фаса, Бадия, Гарденa, Кордеволе, Ампецо, Комеликo и Централен Кадоре, бягайки от варварските нашествия, и така са дали началото на ладините.La Storia di Cortina d'Ampezzo, di Mario Ferruccio Belli - capitolo 4, su dolomiti.org
Съществува и твърдението, че по времето на нашествието на лангобардите в Италия във Вал д’Ампецо вече е имало установена общност, тъй като според преданието през 572 г. Дева Мария извършила чудо в защита на ампецаните, които ѝ се помолили за закрила от лангобардските набези. Несъмнено обаче лангобардското владичество е било решаващо за формирането на Реголите на Ампецо – институция за колективна собственост върху традиционни пасища и горски земи в района на Кортина д'Ампецо. Макар първите им писмени свидетелства в Ампецо да датират от XIII век, германската им основа предполага значително по‑древни корени. Това са семейни общности, които притежават земята колективно, придобита не като феод, а като алод.