Бруно Латур

Бруно Латур (, 22 юни 1947, Бон, Бургундия, Франция) е френски изследовател на науката, философ и социолог.

От 1982 до 2006 г. кариерата му се свързва с Висшето училище по минно дело в Париж, където преподава и откъдето ръководи многобройни проекти. През следващите десет години е професор в Институтa за политически науки (Париж) и остава там като емеритус до края на живота си.Biographie на официалния сайт bruno-latour.fr Автор е на няколко десетки монографични трудове, между които Никога не сме били модерни и Реасемблиране на социалното. Възгледите на Латур първоначално са определяни като краен социален конструктивизъм, за което често са били критикувани.

Впоследствие неговият социологизъм добива известна популярност като теория на агента мрежа.

Разбиранията на Латур се отличават от доминиращите англосаксонски постановки като остават в продължение на френската епистемологическа традиция, изхождайки от идеи, предложени от Габриел Тард, Гастон Башлар и Мишел Сер. Около 2010 г. той се ориентира към екологическата тематика, като възприема мотива за Гайа, популяризиран от Джеймс Лавлок.Латур чете Гифордовите лекции за 2013г., под заглавието "Срещайки Гайа" , което изпозва и за по-късно публикувана книга Face à Gaïa: Huit conférences sur le nouveau régime climatique,

През 2007 г. името на Бруно Латур се нарежда между десетте най-цитирани изследователи в хуманитарните дисциплини.The most cited authors of books in the humanities, The Times Higher Eeducation, 26 март 2009.

Биография В книгата си Où atterrir Бруно Латур сам разказва за произхода си от семейство на бургундски търговци на вино.. Открива философията през последната си година в гимназията и това е любов от пръв поглед. Млад студент католик, той е активен член на Християнската студентска младеж и силно повлиян от Шарл Пеги.. През 1975 г. в университета в Тур защитава дисертация по теология, озаглавена „Екзегеза и онтология: анализ на текстове за Възкресението“ под ръководството на Клод Брюер..

В края на 70-те години става асистент на Жан-Жак Саломон в Националната консерватория за изкуства и занаяти, преди да бъде назначен във Висшето училище по минно дело, където остава на поста от 1982 до 2006 г. През септември 2006 г., в годините на признание и слава, той е избран за професор в Институтa за политически науки, на който става и научен директор през септември 2007 г.

Женен е за музикантката Шантал Латур, с която имат две деца – Клое и Робинзон.

Идеи „Никога не сме били модерни“ Трудът на Латур Nous n'avons jamais été modernes: Essai d'anthropologie symétrique е публикуван за първи път на френски през 1991 г., а след това на английски през 1993 г. със заглавие We Have Never Been Modern.

Латур насърчава читателя на тази антропология на науката да преосмисли и преоцени нашия ментален пейзаж.Wheeler, Will. Bruno Latour: Documenting Human and Nonhuman Associations Critical Theory for Library and Information Science. Libraries Unlimited, 2010, p. 190. Той твърди, че обществото никога не е било истински модерно и лансира идеята за немодернизма (или амодернизма), противопоставяйки го на постмодернизма, модернизма и антимодернизма.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 47, 134. ISBN 978-0-674-94839-6 Неговата позиция е, че ние никога не сме били модерни и само нищожни отлики разделят съвременните западни хора от членовете на другите общности.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 47, 114. ISBN 978-0-674-94839-6

Латур разглежда модернизма като епоха, която вярва, че е анулирала цялото минало.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 69. ISBN 978-0-674-94839-6 Той представя антимодерната реакция като защитаваща такива единства като дух, рационалност, свобода, общество, Бог или дори миналото.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 47. ISBN 978-0-674-94839-6 Постмодернистите, според Латур, също приемат модернистичните абстракции, сякаш са непоколебимо реални.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 48. ISBN 978-0-674-94839-6 За разлика от това, немодернисткият подход според него възстановява симетрията между науката и технологиите, от една страна, и обществото, от друга.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 138. ISBN 978-0-674-94839-6 Латур настоява и на невъзможността за връщане към предмодернизма, защото това изключва мащабните експерименти, които са предимство на модернизма.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 140. ISBN 978-0-674-94839-6

На базата на конкретни случаи той се опитва да докаже погрешността на старите дихотомии на модерното време обект/субект и Природа/Общество, които могат да бъдат проследени чак до Платон.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 79. ISBN 978-0-674-94839-6 Според него разграничението между обект и субект е просто неизползваемо.Wheeler, Will. Bruno Latour: Documenting Human and Nonhuman Associations Critical Theory for Library and Information Science. Libraries Unlimited, 2010, p. 192. Латур смята немодернистите за играчи на поле, коренно различно от това на постмодернистите.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 48. ISBN 978-0-674-94839-6 Той го определя като много по-широко и много по-малко полемично, очертаване на непозната територия, която шеговито нарича Средно царство.Bruno Latour, We have never been modern. Translated by Catherine Porter. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1993, p. 48. ISBN 978-0-674-94839-6

През 1998 г. историчката на науката Маргарет К. Джейкъб твърди, че политизираното описание на Латур за развитието на модернизма през 17-ти век е „причудливо бягство от съвременната западна история“.Margaret C. Jacob, "Latour's Version of the Seventeenth Century". In: A House Built on Sand: Exposing Postmodernist Myths About Science, Noretta Koertge (ed.), NY: Oxford University Press, 1998, pp. 240–254.

Политика на природата Статията има за фокус развиваната напоследък идея за политическа екология, която е породила движения, целящи да утвърдят екологизма като основен политически принцип. Практиката на тези движения обаче е в застой и Бруно Латур си поставя задачата да анализира самата идея за политическа екология, за да открие причината за този резултат. В хода на работата си установява, че политическата екология, поради пренебрегваната от привържениците си теоретична основа, е в заблуда за реалната си дейност. Грижата за природата всъщност не е в обхвата на нейната компетентност по редица причини..

Първата причина е, че политиката не може да защитава интересите на природата, тъй като изначално е създадена, за да защитава интересите на човека и именно него тя предпоставя като субект. Тя може да защитава природата само ако я надарява със субективни качества и естествени права, които преди това са принадлежали само на човека: а това води до абсурд. Втората причина е, че политическата екология приема реалните интереси на природата и самата природа като феномен, достъпен за прякото човешко разбиране, докато в действителност тя се занимава само с научната интерпретация на природните явления. Следователно, говоренето за глобални природни кризи винаги е субективно, засяга частни случаи и няма реална основа. Значението на политическата екология е, че тя разкрива контраста между ясните, отчетливо дефинирани научни понятия и непредсказуемите явления на реалния свят, които надхвърлят тези понятия във всичките си сложни вътрешни взаимовръзки.

Признание Почетен доктор на университетите в Лозана, Монреал, Гьотеборг, Уoруик, Единбург, Лувен и др. Член на Американската академия за изкуства и науки () Кавалер в Орден на Почетния легион (2012) Офицер с Орден за Заслуги (2017)

Награди 2013: Холбергова награда 2014: Награда „Раймон дьо Боер дьо Сен Сюзан“ на Френската академия 2016: Награда на Католическата академия на ФранцияL’anthropologue Bruno Latour, Prix de l’Académie catholique de France 2016 Медал на Болонския университет

Трудове (1979) Laboratory Life: The Social Construction of Scientific Facts. фр La Vie de laboratoire. La Production des faits scientifiques (1988) (1985) Pasteur. Bataille contre les microbes (1991) Nous n'avons jamais été modernes. Essai d'anthropologie symétriqueНикога не сме били модерни. Опит за симетрична антропология. Превод от френски език Доминика Асенова-Янева. София: Критика и хуманизъм, 1994, 160 с. (ISBN 954-587-009-5) (1992) Éclaircissements. Cinq entretiens avec Bruno Latour, разговори с Мишел Сер (1996) Petites leçons de sociologie des sciences (1999) Pandora's Hope: An Essay on the Reality of Science Studies, фр. L'Espoir de Pandore 2001. (2002) La Fabrique du droit. Une ethnographie du Conseil d'État (2005) Reassembling the social. An introduction to Actor-Network Theory, фр. Changer de société. Refaire de la sociologie 2005Реасемблиране на социалното, София: Изток-Запад, 2009, 394 с. (ISBN 978-954-321-395-5) (2012) Enquêtes sur les modes d'existence: une anthropologie des modernes (2015) Face à Gaïa. Huit conférences sur le nouveau régime climatique, Paris: La DécouverteFacing Gaia. 8 Lectures on the New Climatic Regime, Polity Press (2017) (2021) Où Suis-je?, 2021, Paris: Ed. de la Découverte, (ISBN 978-2-35925-200-2) (2022) Mémo sur la nouvelle classe écologique,(avec N. Schultz), Paris: Ed. de la Découverte, 95 pages, (ISBN 978-2-3592-5218-7).

Бележки

Външни препратки Официален сайт на Бруно Латур: свободен достъп до повечето от статиите в оригинал и преводи. Бруно Латур, „Каква полза, ако повредиш на Земята, а спасиш душата си?“, превод от френски Тони Николов, в. „Култура“, бр. 17 (2679), 4 май 2012 г. Бруно Латур, „Краят на прогреса не е край на историята“, превод от френски Емил Григоров, в. „Култура“, бр. 15, 20 април 2001 г. Бруно Латур, „Защо критиката е изчерпала силите си? От факти към загрижености“, превод от английски Филип Стоилов, сп. „Пирон“, бр. 24, 2024 г.

Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Философи от 21 век Категория:Философия на науката Категория:Френски социолози Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Почетни доктори в Швейцария Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Агностици Категория:Хора от Бургундия-Франш Конте Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак