Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска (), известна като Мария Кристина Савойска (Maria Cristina di Savoia; * 14 ноември 1812, Каляри; † 31 януари 1836, Неапол), е принцеса на Савоя и кралица на Двете Сицилии – съпруга на крал Фердинанд II от Двете Сицилии. През 2014 г. е беатифициарана за блажена от Католическата църква.
Произход Тя е най-малката дъщеря на сардинския крал Виктор Емануил I Савойски (* 1754, † 1824) и на ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1773, † 1832). Нейните баба и дядо по майчина линия са ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте и Мария Беатрис Рикарда д'Есте, а по бащина – император Франц I и ерцхерцогиня Мария Терезия.
Има един брат и пет сестри: Мария Беатрис (* 1792, † 1840), херцогиня на Модена и Реджо и ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на вуйчо си Франц IV Мария Аделаида (* 1794, † 2 август 1795) Карл Емануил (* 1794, † 1799) Сестра (* 1800, † 1801) Мария Тереза (* 1803, † 1879), херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала като съпруга на Карл II Мария Анна (* 1803, † 1884), императрица на Австрия като съпруга на Фердинанд I
Биография Години в Торино Мария Кристина е родена в град Каляри на 14 ноември 1812 г., по време на Наполеоновия период, когато Пиемонт, където се намира столицата на кралството Торино, е анексиран към Френската империя. В дневника за 24-месечния си престой в Сардиния вуйчо ѝ Франц IV разказва: „Помогнах на сестра ми кралицата да роди, да я подкрепям, да я подвигам... На 8:45 часа тя роди много здраво едро момиченце, наречено Кристина", добавяйки, че кръщенето е било отпразнувано в 17.30 в Катедралата на Каляри с кръстници бъдещия крал Карл Феликс Савойски и съпругата му Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.
Родителите ѝ, изгнаници в Сардиния, са много религиозни и ѝ дават строго образование. Момиченцето, наричано галено Тинтина, изживява детството си в период на икономически затруднения и в атмосфера, пропита с мистицизъм, свикнала с религиозни практики, милосърдие, ред и дисциплина. През май 1814 г., когато политическата ситуация се променя след абдикацията на Наполеон, Виктор Емануил I се завръща в Торино, където през 1815 г. Мария Тереза, регентка на острова, се присъединява към него със семейството си. Малката Мария Кристина получава образованието си в двора. Майка ѝ е авторитарна и решителна жена и помага за нейното образование, основано преди всичко на добрите маниери и женската работа. За неин възпитател и духовен водач е избран неаполитанецът от Оливетанския орден Дж. Б. Терци, учител по математика и професор по астрономия. Именно той преподава на Мария Кристина катехизиса на монсеньор М. Казати, както и география, аритметика, алгебра, геометрия, физика, минералогия и накрая езици, музика, пеене, рисуване и калиграфия. Противно на обичая на савойския двор да използва френски тя пише личните си писма на италиански език.
На нея е посветен Форт „Мария Кристина“ – военно укрепление близо до град Осоа, част от комплекса фортове на Есейон, тогава на границата с Франция и включен в савойските владения.
На 9-годишна възраст, след абдикацията на баща ѝ, Мария Кристина живее в Ница, Генуа и в Тоскана. От Генуа тя с майка си често посещава сестрите си – херцогини на Модена (Мария Беатрис) и на Лука (Мария Тереза). Накрая семейството се установява в Монкалиери близо до Торино, където тя губи баща си през 1824 г., след което се завръща в Генуа.
През 1825 г. е в Рим за юбилея: посещава църкви, свети места и се среща на няколко пъти с папа Лъв XII. Има различни епизоди за нейната религиозна преданост и смирение, които създават „почти легендарна аура“ около нея. След шест месеца се връща в Генуа, а след това отново е в Рим в края на годината и до средата на 1826 г., за затварянето на светата врата и юбилея. Връща се в Рим през 1828 – 29 г. за почивка.
Различни свидетелства свидетелстват за нейната забележителна, но не показна красота, простота в облеклото, умереност, жив характер, чувство за хумор, ирония, любов към танците, но не и към театъра.
През 1830 г. торинската аристокрация организира голямо празненство в нейна чест за годежа ѝ с Фердинанд II, крал на Двете Сицилии. Баронеса Олимпия Савио, която по този повод дебютира в обществото, си спомня за нея в мемоарите си: „Принцеса Кристина нямаше още 20 г. по това време: тя беше красива, със сериозна и нежна красота: висока, бяла, две големи вълни от кръгли кафяви кичури поетично украсяваха това лице – бледо, осветено от две големи изразителни очи. Тя носеше синьо-бяла рокля, цветовете на небето, за което беше предназначена, и носеше голяма диадема от диаманти на челото си. Не танцуваше, защото строгият етикет не го позволяваше. Привлечен от тази симпатична, отчетлива и същевременно толкова скромна личност, имах очи и симпатии само към нея, единствената привлекателна сред онези короновани глави“.
Брак
Мария Кристина е много религиозна и изключително набожна и трудно я отказват от това да стане монахиня; бел. на Umberto Renda в L. Settembrini, Ricordanze della mia vita, Torino, Paravia, 1944, с. 27 (n.1). Под натиска на крал Карл Алберт Савойски на 21 ноември 1832 г. в Светилището на Волтри близо до Генуа тя се омъжва за краля на Двете Сицилии Фердинанд II, ставайки кралица.Regolo, с. 238 Нейният брак е желан по политически причини: за да се попречи на Фердинанд да се ожени за представителка на дома на Франция, поддръжник на парламентарните институции, и във всеки случай да се контролира поведението на неаполитанския суверен, за когото се страхуват, че в крайна сметка ще се обърне към либералната кауза. Съюзът обаче се оказва безполезен в това отношение, тъй като кралят, ревнив към авторитета си, предотвратява всякаква намеса на кралицата в политическия живот.
Пламенна християнка, Мария Кристина заживява в двор, чийто начин на живот е много далеч от нейната чувствителност. Има известни трудности в отношенията си с буйния ѝ съпруг, но успява да смекчи ако не неговите нрави, то поне репресивната му политика. За няколкото години, в които е кралица, успява да предотврати изпълнението на всички смъртни присъди.L. Settembrini, cit., с. 27 Тя обаче няма възможност да се впусне в друга политическа намеса: посвещава се главно на благотворителност към бедните и болните. Жена с голяма смирение, Мария Кристина се харесва на всички и умее да реагира интелигентно на шегите на съпруга си: говори се, че един ден, когато седнала на пианото, а Фердинанд дръпнал стола ѝ назад, смеейки се, чул тя да му казва: „Мислех, че съм се омъжила за краля на Неапол, а не за негодник“.A. Luzio, Garibaldi, Cavour e Verdi, Torino, Fratelli Bocca, 1924, с. 459
Света кралица
Говори се, че тя е нещастна заради съпруга си, и има безкрайни анекдоти, които целят да покажат колко е жалко положението ѝ в двора на Бурбоните. Противно на това, което се вярва, „Реджинела Санта“ („Светата кралица“), както я наричат неаполитанците, обича съпруга си. В новото си семейство Мария Кристина е близка със зълва си принцеса Мария Антоанета, две години по-млада от нея. Въпреки това двете приятелки трябва да се разделят, когато принцесата заминава за Флоренция за брака ѝ на 7 юни 1833 г. с Великия херцог на Тоскана Леополд II. Мария Кристина по-късно пише: „За мен бе голямо страдание да се разделя със зълва си Антониета, която е толкова добра и с която вече бях свързана в близко приятелство“.Regolo, с. 349
Смърт Умира на 31 януари 1836 г. на 23-годишна възраст вследствие на усложненията от раждането на 16 януари на първото ѝ дете – бъдещия и последен крал на Двете Сицилии Франческо II. Самият Франческо е възпитан в култа към майка си, наричана Светата кралица. Фердинанд, по-малко от година по-късно, се жени повторно за Мария Тереза Хабсбург-Тешен. Единственото дете на Франческо II и съпругата му Мария София Баварска – момиче, което се ражда, когато родителите ѝ вече са в изгнание, живяло само три месеца, носи името на баба си.
Беатификация
Крал Фердинанд II започва процеса за беатификация на починалата си съпруга. На 10 юли 1859 г. папа Пий IX я провъзгласява за преподобна.
На 25 януари 2014 г. в базиликата „Санта Киара“ в Неапол – пантеон на владетелите на Бурбоните, където тя е погребана, се провежда обредът по беатификацията ѝ с тържествено евхаристийно тържество, председателствано от кардинал Крешенцо Сепе – митрополит архиепископ на Неапол, подпомогнат от кардиналите Анджело Амато, кардинал легат за беатификация като префект на Конгрегацията за каузите на светците, и Ренато Рафаеле Мартино, и от архиепископите Томазо Капуто, Армандо Дини, Фабио Бернардо Д'Онорио, Ариго Мильо и Марио Милано. На церемонията присъстват херцогът и херцогинята на Кастро, принцовете Карл и Камила Бурбон-Две Сицилии, принц Дон Педро де Бурбон със съпругата си София и техните деца, Анна Орлеанска – херцогиня на Калабрия, принц Амадей и принцеса Силвия Савойски-Аоста, принцеса Клотилда Савойска и принц Сергей Югославски като представляващ принц Виктор Емануил, принцеса Мария Габриела Савойска, Дон Дуарте, херцог на Браганса, както и членове на домове Бурбони и Хабсбург-Лотаринги.
За целите на беатификацията Католическата църква смята за чудотворно изцелението на Мария Валарино, която е болна от юни 1866 г. от злокачествен тумор в дясната гърда и начален тумор в лявата. Валарино отказва операция, като се доверява на застъпничеството на преподобната Мария Кристина и чрез поглъщане на фрагмент от тъкан, принадлежаща на мощите "ex depositis" на преподобната, болестта започва да регресира веднага и изчезва след седмица. Мария Валарино умира 39 години по-късно без рецидив.
И през 21 век днес гробът ѝ в Базилика „Санта Киара“ в Неапол е обект на народно поклонение.
Брак и потомство
∞ 21 ноември 1832 в Светилището на Волтри до Генуа за Фердинанд II (* 12 януари 1810, Палермо; † 22 май 1859, Казерта), крал на Двете Сицилии, от когото има един син:
Франциск от Асизи Мария Леополд Бурбон-Две Сицилии (* 16 януари 1836, Неапол; † 27 декември 1894, Арко), наречен Франческело, като Франциск II, крал на Двете Сицилии (1859 – 1861), ∞ 1859 за Мария София Баварска (* 4 октомври 1841, † 19 януари 1925), херцогиня на Бавария, сестра на Лудвиг II Баварски, от която има една дъщеря.
Източници Marìa Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Nino Cortese, MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934 Renata De Lorenzo, MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008 Maria Cristina di Savoia, на Santi, beati e testimoni, santiebeati.it Beata Maria Cristina di Savoia , на assisiofm.it Beata Maria Cristina di Savoia, regina di santi , на ilcattolico.it
Библиография Luciano Regolo, La reginella santa – Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie. Milano, Simonelli Editore, 2000. ISBN 88-86792-22-0 Arrigo Petacco: La regina del sud. Mondadori, Mailand 1992, ISBN 88-04-43391-4. Antonio Bresciani, La venerabile Maria Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie, Roma, Civiltà Cattolica, 1859 Alberto Amante, Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie (1812-1836), Torino, Paravia, 1933 Luciano Regolo, La reginella santa - Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie. Milano, Simonelli Editore, 2000 Gianni Califano, Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie, Gorle, Velar, 2012 Cristina Siccardi, Sono Maria Cristina. La Beata Regina delle Due Sicilie, nata Savoia, Cinisello Balsamo (MI), San Paolo, 2015 Nadia Verdile, Regine. Spose bambine, eroine e sante dall'Europa alla corte di Napoli, Lucca, Maria Pacini Fazzi Editore, 2018 Paolo Cau, Dal diario di Francesco d'Austria-Este: i due soggiorni in Sardegna, in "Quaderni Estensi", rivista online dell'Archivio di Stato di Modena, della Galleria Estense e della Biblioteca Estense, n. 6, с. 348÷366
Бележки