Петър Георгиев Карчев е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Карчев е деец на Народнолибералната партия и е един от най-близките сътрудници на Никола Генадиев. Занимава се с журналистика от 1908 година, редактор е на вестниците „Воля“ (1919), „Народно единство“ (1923 - 1925), „Свобода“ (1925), „АБВ“, „Днес“, „ЕК“ (1925), „Независимост“ (1927 - 1934), „Земеделска задруга“ (1936 - 1939), „Нова камбана“ (1938), „Земеделска защита“ (1945 - 1947) и пише във вестниците „Литературен глас“ (1928 – 1932) и „Пладне“ (1929 – 1930) и в списанията „Огнище“, „Родна мисъл“.

Биография Карчев е роден в 1889 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на Георги Карчев и Ксантипа (Сантипия) Огненова-Карчева. Брат на майка му е видният общественик и революционер Лев Огненов. Баща му и вуйчо му му дават българско патриотично възпитание:

Карчев завършва прогимназия в родния си град и в 1902 година пристига в България, където учи в Плевен, Враца (1905 – 1906) и в Първа софийска мъжка гимназия (1906 - 1907). Учителства една година в село Злокучене, Плевенско.

В 1908 година си намира работа като репортер в органа на Народнолибералната партия „Българска независимост“ (1908), препоръчан от Димчо Дебелянов на редактора Трифон Кунев. След закриването на вестника в края на годината, от септември 1909 година е учител в село Ракита, Луковитско, и влиза в Народнолибералната партия.

Постъпва във вестник „Воля“, при основаването му през март 1911 година. Участва в Балканската война като артилерист при обсадата на Одрин. След войната от 1914 година отново работи във „Воля“ като завежда парламентарния и политическия репортаж.

Следва право в Софийския университет. Адвокат е в София и Русе.

Запознава се с Никола Генадиев и става негов верен сътрудник до края на живота му. Пише във вестник „Воля“ на Симеон Радев. В 1914 година кореспондент на органа на македонски българи, емигранти в Гранит Сити, САЩ „Народен глас“ от България е журналистът Петър Карчев, пишещ под псевдонима П. Езерски.

По време на Първата световна война от края на 1917 година служи в Четвърта пехотна преславска дивизия като кореспондент на „Военни известия“ в Северна Добруджа, а от лятото на 1918 година — в Мариово. След войната в 1919 година става главен редактор на „Воля“ и като такъв става секретар на Централното бюро на Народнолибералната партия.

От началото на 1921 година, след разногласия с Генадиев и отказ да оглави новия вестник „Независимост“, орган на Националлибералната партия, Карчев се мести като адвокат в Русе. В Русе пише във вестник „Ратник“ и редактира „Свободна воля“, местен орган на Националлибералната партия.

Участва като делегат от Русенското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38

От убийството на Никола Генадиев в 1923 до юни 1924 г. Карчев е главен редактор на „Народно единство“, органа на новооснованата от Генадиев партия Народно единство, на която Карчев е и секретар. По-късно редактира „Свобода“, Земеделска задруга“, „Земеделска защита“. По-късно се включве в дейността на ВМРО (обединена) и сътрудничи на Павел Шатев. Участва в Цариградската конференция на ВМРО (обединена) през 1929 година.

В 1930 година е арестуван с Георги Занков във Виена, но е освободен и екстрадиран в Германия. На 1 април 1930 година поема редактирането на „Независимост“.

Умира в София през 1965 година. Погребан е в Централните софийски гробища.

Външни препратки „Человекът Д-р Никола Генадиев“, статия на Петър Карчев публикувано в сборник „Д-р Никола Генадиев живот и дейност“, София, 1925 година „Български мотиви в полската литература“, публикувано във „Вестник на вестниците“, бр. 67, София, 6 юни 1933 г. „Трагичният епилог“, статия от Петър Карчев за Парижката мирна конференция, публикувана във вестник „Воля“, год. III, бр. 128, София, 11 октомври 1919 г. „Спомени на един артилерист“, публикувано във вестникк „Воля“ год. II, София, ноември – декември 1913 г. „Чистият национален облик на Охрид и Охридския край“, публикувано във „Вестник на вестниците“, бр. 132, София, 21 април 1941 г. „Трагичната съдба на българския народ през вековете“, публикувано във „Вестник на вестниците“, бр. 127 и 128, София, 9 януари 1941 година Никола Генадиев от Битоля, Вардарска Македония - "Доклад до Министерския съвет по мисията ми в странство през 1915 година", София, 1929 година с предговор от Петър Карчев "Трогателна раздяла с майка ми - завинаги", публикувано в "През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)", София, 2004 година "Македонските султани", публикувано във в-к "Воля", год. IV, бр. 176-177, София, 28 февруари - 2 март 1920 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Охрид Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Починали в София Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български юристи от Македония Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български публицисти Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български адвокати Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български военни кореспонденти Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет