Ол Дойньо Ленгай (на английски и , рядко – Lengai) е активен стратовулкан, най-младият в планинската верига Вирунга, един от многобройните действащи и спящи вулкани, разпръснати по протежение на Източноафриканския рифт. Издига се в Северна Танзания над силно алкалното езеро Натрон, на 160 km от Килиманджаро и на 70 km от границата с Кения. От върха му често се чуват взривове, което потвърждава, че вулканът е в активна фаза. Ол Дойньо Ленгай е един от най-уникалните и удивителни вулкани на планетата с единствена по рода си лава. Той е изключително непредсказуем, а качествата на лавата му объркват вулканолозите от целия свят. Путешествия и туризм/Оль Дойньо Ленгаи уникальный вулкан Масаите наричат вулкана „Божията планина“ Ol Doinyo Lengai, The Mountain of God/2011 Volcano Discovery/Ol Doinyo Lengai volcano или „Планината на черния бог“.
Параметри Ол Дойньо Ленгай представлява почти идеален конус с диаметър при основата 12 km. Alan Robert Woolley – Alkaline Rocks and Carbonatites of the World: Africa Стръмните му и симетрични склонове се издигат на 2962 m надморска височина и на около 2000 m над околните територии. Global Volcanism Program/Ol Doinyo Lengai Поради големия наклон на склоновете, достигащ до 42°, върхът му е особено труден за изкачване. John Seach Volcano Live/Ol Doinyo Lengai Volcano Вулканът има два кратера – северен и южен, като за момента е активен само северният. Диаметърът на горния му ръб варира от 270 до 310 m. Дълбочината му е 110 – 122 метра и от дъното, на височина от около 2/3 от неговата, се издигат скални образувания. Кратерните стени се спускат много стръмно надолу под ъгъл не повече от 30°. Гърлото на кратера има приблизителен диаметър от 200 m, а дъното му заема площ от 3,26 хектара. David R. Sherrod (U.S. Geological Survey, Vancouver, Washington, USA), Kisana Mollel (Dorobo Safaris Inc., Arusha, Tanzania), Olemelok Nantatwa (Guide, Engare Sero village, Tanzania) – Oldonyo Lengai: Trip Report March 12 – 14, 2010 Магменият резервоар се намира на приблизителна дълбочина от 60 km, а на върха има само малко лавово езеро, скрито под слой застинали скални породи. Във фаза на изригване емисиите от пепел понякога достигат до 120 km в диаметър, като често се изхвърлят карбонатитни тефри.
Геология Изграждането на вулканичния конус започва преди около 370 000 години и приключва преди 15 000 години. Последвано е от периодично изхвърляне на натрокарбонатитни и нефелинитни тефри по време на Холоцена. Историческите изригвания се състоят от слаби и кратки ерупции, при които се изхвърлят малки количества лава, оставаща само на върха, а понякога и потичаща по горната част на склоновете. Ол Дойньо Ленгай се формира при сложна последователност от събития, включително експлозивни изригвания на туфи и агломерати и еруптивни изригвания на лава. Ol Doinyo Lengai, a unique volcano/Formation & History Характерни за него са както изригването на течна лава, формираща лавово езеро и предизвикваща фонтани (ефузия), така и експлозивни изригвания, които изграждат пепелни конуси и наслагват големи количества застинала лава. News and Information About Geology and Earth Science/Ol Doinyo Lengai Volcano – Eruption Effects
На върха на вулкана могат да се видят широки бели ивици, засъхнали след изливането на лава от кратера. Фина бледосива, светлокафеникава до бяла пепел, разнообразявана само от слаби изхвърляния на пари от многобройните солфатари, покрива горните склонове. Непрекъснато тресящ се купол от шлака на върха скрива кипящата под него лава. Наблюдава се изтичане на черна лава през многобройни малки пукнатини. Оформил се е и дълбок разлом, по протежение на който земята е гореща. Застиналата вулканична лава представлява варовик, богат на калций, натрий и въглерод.
Повечето скали съдържат 10 – 14% фенокристали и микрофенокристали, включващи нефелин, егирин, шорломит, меланит, титаномагнетит, воластонит, апатит, малко содалит, титанит и санидин. Срещат се и фенокристали от вишневит.
През 2010 г. са направени измервания на газовото съдържание с помощта на ръчни полеви устройства. Те са спуснати в нискотемпературни димящи пукнатини на върха на кратера и не е открито наличие на въглероден диоксид CO2. Нулеви стойности са получени и при спускането им в плитки ями в южния кратер, от които могат да се процеждат газове. Тези отвори обаче са толкова плитки, с дълбочина максимум 60 cm, че вятърът на върха вероятно бързо предотвратява натрупване на какъвто и да е газ.
Лава
Лавата на Ол Дойньо Ленгай е единствена по рода си в света, тъй като е изградена главно от натрокарбонатити с много нисък вискозитет. Те са богати на калций, натрий и калий, но имат ниско съдържание на силициев диоксид (SiO2). Лавата е изградена главно от калциев (CaCO3) и натриев карбонат (Na2CO3) със слабо присъствие на магнезий. Поради почти цялостната липса на силициев диоксид температурата на лавата е най-ниската в света, доста по-ниска от тази на базалтовите видове. Такъв тип лава не излъчва достатъчно светлина за да се вижда през деня, но нощно време свети в оранжево. Яркостта ѝ не е така силна като тази на силициева основа, тъй като не е и толкова гореща. През деня изглежда като съвсем черен и бързо течащ мазут или тъмнокафява пяна, в зависимост от съдържанието на газове в нея.
В началото втвърдената лава е черна и съдържа кристали, които искрят ярко на слънцето. Поради химичните реакции, които протичат, когато лавата абсорбира вода, за около три часа по време на дъжд този цвят много бързо и драстично изсветлява, докато стане снежно бял. При сухо време, само от влагата във въздуха, протича същата промяна, но по-бавно – отнема между три дни и няколко седмици, в зависимост от дебелината на потока. В някои части на кратера, които са били неактивни за няколко месеца, земята е светлокафява до бяла и толкова мека, че стъпките стават пружиниращи. Ол Дойньо Ленгай е единственият вулкан в света, от който се стича такава лава с богато съдържание на натрокарбонатит. Изключително течната лава е образувала на върха твърд пласт с дебелина 6 метра, който произвежда три пъти повече въглероден диоксид в сравнение с други вулкани.
По принцип карбонатитът е характерен за рифтовия тип магматизъм, а натрокарбонатитът – само и единствено за Ол Дойньо Ленгай. При изригване температурата на лавата е сравнително ниска, достига до 500°-600 °C. Все о геологии/Вулкан Ол Доньо Ленгаи Натрокарбонатитът се среща много рядко и то само при вулкани от зоната на рифта, а произходът на типа лава все още остава загадка. В тази зона са съществували и други вулкани от този тип, но те отдавна са изгаснали. Особеният ѝ химичен състав води до изключително ниския ѝ вискозитет, който е много близък до този на водата, т.е. – прави я най-течната лава в света. Благодарение на това тя се движи много по-бързо от тази на останалите вулкани, поради което е изключително разрушителна и смъртоносна.
Химичният състав на лавата, изследван през 2008 г. е следният: Le Ol Doinyo Lengaï (Tanzanie)
Na2O – 32,22% CO2 – 31,55% CaO – 14,2% K2O – 8,38% SO3 – 3,72 % Cl – 3,40% F – 2,50% BaO – 1,66% SrO – 1,42% P2O5 – 0,85% H2O+ – 0,56% MnO – 0,38% MgO – 0,38% Fe2O3 – 0,28% SiO2 – 0,16% TiO2 – 0,02%
Геоложки етапи на развитие През 1960 г. Джон Бари Доусън картира вулкана и определя 7 стратиграфски елемента, които го характеризират. От третия до седмия елементите са резултат от ерупции от северния кратер. Подредени в последователност от по-старо към по-ново време, това са:
Основната част от вулкана е съставена от туфи и агломерати, съдържащи кристали на нефелин и пироксен и отделни фино-зърнести частици, функциониращи като свързващо вещество от жълт зеолит, лимонит и карбонати. Лавовите потоци са пирокластични, съставени от нефелин и фонолит. Възрастта им е от 15 000 до 4000 години.
На външните склонове на вулкана се появяват паразитни конуси и допълнителни кратери, които съдържат масиви от по-стари агломерати. Състоят се от туфи, малки лапили и нефелинитна лава. Други са кристалинни туфи, състоящи се основно от слюда, пироксен, нефелин и кристали оливин.
Върху дълбоко ерозиралата повърхност на жълтите пирокластити се прибавят черни туфи и агломерати. Появяват се в ниските части на планината и високо по западните и северозападни склонове. Включени са кристалинни туфи от нефелин, пироксен, слюда и по-стари туфи, образувани като лапили от нефелин, йолит и фенит. Агломератите и масивните блокове са с почти същия състав с добавка от уртит и други алкални скали. Тези туфи са свързани с пепелта в дефилето Олдувай, която е датирана на около 1250 години.
Създават се три находища на външните склонове на вулкана, представляващи меланито-нефелинови образувания, създадени при разлив на лава от паразитните конуси.
Появяват се застинали и втвърдени туфи с дебелина до един метър, състоящи се от нефелинови лапили и слюдени плочи, циментирани от карбонати. Те покриват голямо количество дървета и се предполага, че тяхното унищожаване е станало при изригването през 1917 г., при което загива голяма част от горите по външните склонове на вулкана.
На северните, западните и южните склонове се появява зле втвърдена покривка от пепел и сиви туфи, каквато се наблюдава и в дефилето Олдувай, 70 km на запад-югозапад. Там пепелта е образувала зрелищни дюни. Създаването им се отдава на изригването през 1940 – 1941 г.
Върху южната стена на кратера се появяват светлозелени, бледожълти, розови и бели депозити от калцинирана сода с дебелина до 6 метра. Предполага се, че са образувани при ерупцията през 1954 – 1955 г.
Северен кратер
Дълбочината и морфологията на северния кратер са се променили драстично по време на поредицата от изригвания, като се започне от стръмните стени на кратера, достигащи до около 200 метра дълбочина в средата на 20 век, и се стигне до плитките платформи, които днес запълват част от него. Преди време е било нужно спускане до над 100 метра надолу в кратера, за да се достигне до дъното му.
В наше време кратерът редовно се изпълва с лава и стените му по малко се сриват навътре към езерото. През 2010 г. лава не се вижда, а дъното му е посипано със скални отломки, някои от които с внушителни размери. Младозастинала сивкава лава, над която липсва всякакво пепелно покритие, заема около 1,37 хектара, или 40% от дъното му. Тук е застинал и най-младият конус – хорнито. Лавата бавно се процежда през пукнатините, като наслагва застиналите пръски и пластове един върху друг. Излива се и през малка цепнатина в единия край на върха на вулкана и при бавното напластяване на застинала лава в една и съща точка, постепенно се е образувал дебел кух конусовиден стълб, наричан хорнито. Той не се издига над основния отдушник, а е странично разположен. Принципът на формирането му е същият, както при всеки вулкан. Такива стълбове могат да достигнат височина до няколко десетки метри, но животът им не е дълъг. За момента на върха на Ол Дойньо Ленгай има формирани няколко такива стълба с различни размери и височини.
В близост до големия конусовиден стълб са се образували красиви висящи сталактити с дължина малко повече от 2 метра. Те могат да се формират по два начина. Първият е когато нивото на лавата се е изкачило достатъчно високо, при изхвърлянето ѝ нагоре достига до свода на пещера и започва да се откапва. Вторият е, ако лавата е изхвърлена от хорнито и през цепнатини в свода на по-ниско разположена пещера започне капка по капка да се просмуква надолу. Тъй като лавата на вулкана е почти с гъстотата на вода, просмукването през съвсем малки цепнатини е достатъчно лесно.
На дъното на кратера може да се чуе и най-малкият шум. Звукът издава плискането на лавата в малките отвори с чести барабанни удари и свистенето на периодично изхвърляните газови струи на всеки 3 – 10 секунди. Носи се слаба миризма на сероводород.
Южен кратер