Международният съд на ООН (; ) е основният съдебен орган на Организацията на обединените нации (ООН),Видин, Бл. „Международно публично право“ (обща част); Софи – Р 1999 (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“); ISBN 954-638-066-0; ISBN 954-07-0884-2 който е сред 6-те основни органи.

Учреден е през 1945 годинаStatute of the International Court of Justice . Посетен на 31 август 2007 и започва работа през 1946 година, с основната цел да разрешава спорове, представени пред него от различни държави, и да дава тълкувания по правни въпроси, поставяни пред него от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН, както и от други упълномощени агенции. Седалището на Международния съд е в Хага, Нидерландия. Съдът функционира в съответствие със Статута (устава), който е част от Устава на ООН, и със своя Регламент.

История Съдът започва работа през 1946 г., заменяйки Постоянната палата за международно правосъдие, която е учредена през 1920 г. под егидата на Лигата на Нациите. През октомври 1945 г. Постоянната палата, на своята последна сесия, приема решение за предаване на архивите и имуществото си на Международния съд, който също трябва да заседава в Двореца на мира в Хага. На 31 януари 1946 г. съдиите от Постоянна палата за международно правосъдие подават оставка и на 5 февруари Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН избират първите членове на Международния съд.Guide to Archives of International Organizations ICJ Origins and Process of Creation През април 1946 г. Постоянната палата официално е разпусната и Международният съд, събрал се на първото си заседание, избира за свой председател съдията Хосе Густав Героро (Салвадор), който е и последния председател на Постоянната палата за международно правосъдие. Първото заседание на съда е проведено на 18 април 1946 г.

Най-дългият срок при изпълнението на длъжността пълномощен съдия принадлежи на Манфред Ляхс (Полша), който е съдия в продължение на 26 години. Най-краткият (19 месеца) е на Ричард Бакстър (САЩ).

Нормативни актове Нормативните актове, от които се ръководи дейността на Международния съд, са: Статутът на съда, Регламентът от 1978 година, Резолюцията относно вътрешните правила на производството по съдебни дела от 1976 година, Правилникът на съда за упражняване на функциите му.

Субекти в производството

Съдът може да се сезира само от държави. Същевременно той може да се обръща към международни организации, когато: разглежда въпроси относно учредителните договори на тези организации. Тогава той изпраща преписи от делото на тези организации; съдът желае да получи информация от определена международна организация по дадено дело.

Състав на съда Към 27 април 2012 г. съставът на съда е както следва:

Име Националност Позиция Начало на пълномощията Край на пълномощиятаПетер Томка Председател (2012 – 2015) 2003 2021Бернардо Сепулведа Амор зам.-председател (2012 – 2015) 2006 2015Хисаши Оуада Член 2003 2021Рони Ейбрахам Член 2005 2018Сър Кенет Кейт Член 2006 2015Мохамед Беноа Член 2006 2015Леонид Скотников Член 2006 2015Антонио Агусто Канчадо Триндаде Член 2009 2018Абдулкави Ахмед Юсуф Член 2009 2018Сър Кристофър Грийнууд Член 2009 2018Сюе Ханцин Член 2010 2021Джан Е. Донахю Член 2010 2015Джорджо Гаджа Член 2012 2021Джулия Себутинде Член 2012 2021Далвир Бхандари Член 2012 2018

Съдопроизводство Съдът се занимава с най-разнообразни дела. До днес той не е разглеждал много съдебни дела. От 1980-те насам обаче има тенденция за все по-голямото му използване, особено от страна на развиващи се страни. Така например през 1986 година Международният съд взима решение, че Съединените щати нарушават международните закони с войната в Никарагуа, което води до оттеглянето на американците оттам.Churchill, Ward. A Little Matter of Genocide. San Francisco: City Lights Books, 1997. Print.Case Concerning Military and Paramilitary Activities In and Against Nicaragua (Nicaragua v USA), ICJ Reports 14, 158 – 60 (Merits) per Judge Lachs.

За да се конституира съдът е нужен кворум от 9 съдии, като решенията се взимат с мнозинство от присъстващите. При равен брой гласове се взима предвид гласът на председателя. Съдът се сезира с писмена молба до секретаря, в която се посочват страните по делото и предметът на спора. Съдопроизводството протича в два стадия – писмен и устен. Страните участват със свои представители. Процесът е публичен, а решението се обсъжда на закрито заседание. Решението по делото е задължително само за страните по него, а третите държави са длъжни да го уважават.

Допуска се преглед на решението само по една-единствена причина – когато са открити факти от решаващо естество – новооткрити факти, а не новосъздадени. Откриването на фактите на по-късен етап не бива да се дължи на небрежно отношение на страна по делото. Прегледът обаче е възможен до 6 месеца след откриване на фактите и не по-късно от 10 години след постановяване на съдебното решение. С оглед стеснения предмет на разглеждането при прегледа не може да се счита, че това е преразглеждане /пререшаване/ на делото, което е в противоречие с окончателността и необжалваемостта на решенията на МСООН. Решенията на МСООН се ползват със силата на присъдено нещо и не са източник на международно право не създават правни норми.

Спорни въпроси

При спорни случаи, Международният съд постановява обвързващо решение между държавите, които са съгласни да се подчинят на решението на съда. Само суверенна държава може да бъде страна по спора. Отделни личности, корпорации, масти от федерална държава, неправителствени организации, органи на ООН и самоопределящи се групи са изключени от пряко участие в случаите, макар че съдът може да получава информация от обществени международни организации. Това не изключва недържавни интереси да са предмет на съдопроизводство, ако една държава води дело срещу друга. Например, една държава може, в случай на „дипломатическа защита“, да заведе дело от името на един от гражданите си или отделна корпорация.Nottebohm Case (Лихтенщайн срещу Гватемала), 1955 г. ICJ Reports 4.

Юрисдикцията често е ключов въпрос за Съда при спорни случаи. Основният принцип е, че Международният съд има юрисдикция само при изразено съгласие. В член 36 са посочени четири фундаментални правила, на която може да се основе юрисдикцията на Съда.

Първо, 36 (1) гласи, че страните могат да отнесат случаите към Съда (юрисдикция въз основа на „специално споразумение“ или „компромис“). Този метод се основава повече на изричното съгласие, отколкото на задължителната юрисдикция. Това е, може би, най-ефективната основа за компетентността на Съда, тъй като засегнатите страни имат желание спорът да се реши от него и по този начин е по-вероятно да се съобразят с решението на Съда. Второ, 36 (1) също така дава юрисдикция на Съда при „въпроси, изрично предвидени... в договори и конвенции, които са в сила“. Повечето съвременни договори съдържат компромисна клауза, осигуряваща разрешаването на бъдещ спор от Международния съд. Случаи, основани на компромисните клаузи, може да нямат такъв ефект като случаите, основани на специални споразумения, тъй като държавата може да няма интерес въпроса да бъде разгледан от Съда, и може да откаже да се съобрази със съдебното решение. Например, по време на криза със заложниците в Иран, Иран отказа да участва в делото, заведено от САЩ въз основа на компромисната клауза, съдържаща се в Виенската конвенция за дипломатическите отношения, нито да се съобрази с решението.Case Concerning United States Diplomatic and Consular Staff in Tehran (USA v Iran), ICJ Reports 7. От 1970 г. насам, употребата на такива клаузи при подписване на договори намалява. Много съвременни договори дефинират свой собствен начин за разрешаване на спорове, често основан на форми на арбитраж.See Charney J „Compromissory Clauses and the Jurisdiction of the International Court of Justice“ (1987) 81 American Journal of International Law 855. Трето, член 36 (2) дава възможност на държавите да направят, под формата на незадължителна клауза, декларация за приемане на юрисдикцията на Съда. Определението „задължителна“, което понякога е прилагано като придаващо юрисдикция от член 36 (2), е подвеждащо, тъй като декларациите на държавите са доброволни. Освен това, много декларации съдържат уговорки (клаузи) като изключване от юрисдикцията на определени видове спорове (ratione materia – „от материален обхват“).See Alexandrov S Reservations in Unilateral Declarations Accepting the Compulsory Jurisdiction of the International Court of Justice (Leiden: Martinus Nijhoff, 1995). Принципът на реципрочност може допълнително да ограничи юрисдикцията. Към февруари 2011 г. 66 държави имат подобни декларации в сила.For a complete list of countries and their stance with the ICJ, see Declarations Recognizing as Compulsory the Jurisdiction of the Court . Посетен на 21 февруари 2011. От постоянните членки на Съвета за сигурност, само Обединеното кралство има такава декларация. В ранните години на Международния съд, повечето декларации са направени от страна на индустриалните страни. От делото „Никарагуа срещу САЩ“, декларациите, направени от развиващите се страни се увеличават, което отразява нарастващото доверие в съда от 1980-те години насам. През последните години обаче, индустриалните страни понякога увеличават уговорките за изключване от юрисдикцията или оттеглят декларациите си. Примери за това са Съединените щати и Австралия, която променя декларацията си през 2002 г., за да изключи спорове относно морските си граници (най-вероятно за да предотврати предстоящ съдебен спор с Източен Тимор, който придобива независимостта си два месеца по-късно).Burton, Bob (17 май 2005). Australia, East Timor strike oil, gas deal . Asia Times. Посетен на 21 април 2006. И последно, 36 (5) предвижда юрисдикция въз основа на декларации, направени по силата на устава на Постоянната палата за международно правосъдие.

В допълнение Съдът може да има юрисдикция въз основа на „мълчаливо съгласие“ (forum prorogatum). При липса на ясна юрисдикция по силата на член 36, тя ще бъде установена, ако респондента приеме юрисдикцията на Международния съд изрично или просто пледира по съществото на спора. Този прецедент възниква по време на делото „Великобритания срещу Албания“ през 1949 г., касаещо спора за протока Корфу. Съдът постановява, че писмото от Албания, посочващо, че тя предоставя правомощията на Международния съд, е достатъчно на Съда да получи юрисдикция.

Съвещателни мнения Международният съд може да дава съвещателни мнения само ако му бъдат поискани от правоимащи за това органи и организации – органи – ОСООН и ССООН, които съгласно УООН имат това правомощие; други органи на ООН – ИКОСОС, Съвета за попечителство и Временния комитет на ОСООН, които са упълномощени от ОСООН, както и специализираните организации към ООН доколкото това е предвидено в споразуменията им сключени с ООН които ги правят СО. Те нямат задължителна сила. Съществува обаче практика на отделни международни организации да признават тези мнения за задължителни. Съвещателната юрисдикция на МСООН има две основания – искането да изхожда посредством резолюция от правоимащ орган и въпросът по който се иска съвещателно мнение да е правен по своята същност.

Съвещателните мнения имат статут и авторитет поради факта, че това е официално произнасяне на главния съдебен орган на Организацията на Обединените нации.The UN General Assembly Requests a World Court Advisory Opinion On Israel's Separation Barrier , Pieter H.F. Bekker, ASIL (American Society of International Law) Insights, December 2003. Те често са спорни, тъй като задаваните въпроси са противоречиви или делото се използва като индиректен начин за показване пред Съда, че това наистина е спорен въпрос. Известно становище например е по „делото за ядрените оръжия“.

Международният съд и Съветът за сигурност