Сотир Янев

Сотир Янев Дробачки е български политик. Народен представител е в XXII, XXIII и XXV обикновено народно събрание на България.

Биография Семейство и образование Сотир Янев е роден на 28 октомври 1891 година в село Стоб, Дупнишко. Семейството му се занимава със земеделие и скотовъдство и има петима сина: Сотир (най-големия), Давидко, Никола, Иван и Асен. Давидко Янев става един от най-успешните кметове на Дупница, убит без съд и присъда след завземането на властта от комунистите.

Учи в основното училище в селото, след това завършва средното педагогическо училище в Кюстендил (1904 – 1909). Тогава се проявява интересът му към македонското национално-освободително движение.

Една година работи като учител в дупнишкото село Проминово. Записва се да следва право в Софийския университет, но поради войните неколкократно прекъсва следването си. Завършва висшето си образование след участието си във войните – Юридическия факултет на Софийския университет (1924). Специализира право в Швейцария и социални науки и публицистика в Берлин (Германия) през 1925 година.

Революционна и военна дейност

Четник е в четата на Яне Сандански (1911 – 1912) и завежда архива на четата. В този период на участие в македонските борби пише статии, разкази и фейлетони и публикува с псевдоним С. Я. Хесенцев.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) и през Първата световна война (1915 – 1918) Сотир Янев служи като офицер с чин поручик в армията. През Първата световна война е взводен командир и адютант на 54-ти пехотен полк. Като адютант за изготвените от него документи ползва псевдонима Бобошевски. Награден е с Кръст за храброст – ІІ степен (1917), орден „За храброст“ IV степен и германски Железен кръст.

Политическа и професионална дейност Член е на Българската работническа социалдемократическа партия (ш.с.). Избиран е неколкократно за народен представител, първия път в 1922 година в XXII народно събрание (1927 – 1931), а след това и във XXIII народно събрание (1931 – 1935).

След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година поддържа контактите си с близки до социалдемократите организации и известно време оглавява Съюза на тютюневите кооперации.

През 1940 година Янев е избран за депутат в XXV народно събрание. Председател е на комисията за контрол на Министерството на правосъдието, а по-късно оглавява и парламентарната комисия по външните работи.

Защита на евреите Сотир Янев следва прогерманския курс на правителството на Богдан Филов, но рязко се противопоставя на гоненията на евреите. В Народното събрания настоява за ограничаване на пълномощията на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) и парламентарен контрол върху дейността на КЕВ и Александър Белев.

През март 1943 г. участва във важна и напрегната среща между вътрешния министър Габровски и няколко народни представители, в резултат на която е отправено разпореждане за отмяна депортацията на кюстендилските евреи, подготвена предните дни и прекратена в началния етап на практическа реализация.

Богдан Филов, по повод на дебат в Народното събрание, отбелязва рязката критика на Сотир Янев против правителствената политика към евреите. Съюзът на Българските национални легиони в изложение-позив го сочи като „еврействащ покровител“. Васил Митаков пише в дневника си: „Сотир Янев беше един от приятелите на евреите“. След убийството на Сотир Янев в документите по дознанието са открити писма на благодарност за подкрепата на депутата за населението от еврейски произход.

Защита на комунисти През периода 1939 – 1941 година той е за политика на сближаване със СССР, дори издава сборника със статии „За Съветска Русия“. Постепенно обаче, след като по заповед от Москва българските комунисти започват въоръжена борба, той заема антисъветски и антикомунистически позиции.

Сотир Янев е адвокат на комунисти, подсъдими по дела по ЗЗД. Един от тях е Младен Исаев, подсъдим в процеса срещу ЦК на БРП, когото успява не само да спаси от смърт, но да постигне и оправдателна присъда. Неведнъж се застъпва пред властите за преследвани и интернирани конспиратори.

Тъй като е много добър оратор и публицист, а заклеймява комунизма във въздействащите си речи и статии, той си навлича гнева на Българската комунистическа партия и през 1943 година е „осъден на смърт“ от Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва. Особено активен за това да бъде включен в списъка за ликвидиране от терористичните групи на партията е висшият функционер Станке Димитров, с когото още през 20-те години водят разгорещени политически борби в Дупница и Дупнишко, както и Цола Драгойчева.

Убийство На 15 април 1943 година Сотир Янев е застрелян пред входа на адвокатската си кантора на улица „Цар Калоян“ №1 в София от комунистическите терористи Никола Драганов – Гуджо и Йордан Петров (охраняващ Драганов). Погребан в София, на опелото присъства голяма част от политическия и военен елит.

След Деветосептемврийския преврат След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е съден посмъртно от тъй наречения „Народен съд“. Осъден е на пълна конфискация на имуществото и 2400 лева разноски по делото. Така се узаконява неговото убийство, а в следващите десетилетията, за да оправдае това, комунистическата историография представя Сотир Янев като последователен нацист.

След падането на комунистическия режим Върховният съд отменя присъдата по реда на надзора (1996).

Архив Личният му архив се съхранява във фонд 2134К в Централен държавен архив. Той се състои от 108 архивни единици от периода 1908 – 1950 г.

Външни препратки "Политическият човек. Социология на политическите убеждения", София, 1936 година "От Струма до Черна", София, 1917 година "Мойто родно село" - ръкопис на Сотир Янев за родното му с. Стоб (недатиран) "Подвизите на войниците от 54-ти пехотен полк, I дружина, I рота" - списък, съставен от полковия адютант "поручик Бобошевски" (Сотир Янев) на наградените с орден “За храброст” войници и офицери от Първа дружина, Първа рота на 54-ти пехотен полк с описание на подвизите им, 5-12 май 1917 година

Бележки

Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български социалисти Категория:Български адвокати Категория:Български подпоручици Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Спасяване на евреите в България Категория:Родени в област Кюстендил Категория:Починали в София Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Дейци на ВМОРО