Либерец () е град в Северна Чехия, център на Либерецкия край.
Населението на града е 104 946 души според преброяването на населението от 6 май 2011 г. До Втората световна война жителите на града са главно германци. Немското име на Либерец е Райхенберг.
Либерец е регионална столица на едноименния Либерецки край. В миналото Либерец никога не е бил от голямо стратегическо значение и не е имал собствени укрепления. В него се помещава неголям армейски гарнизон със стара традиция. В рамките както на Чешката армия, така и на НАТО, гарнизонът се специализира в областта на химическата и биологичната защита и деконтаминацията.
В града има университет с предимно техническа насоченост, Научен институт по текстил, който е сред водещите в света в областта на нановлакната, както и голяма регионална болница с около 1000 легла. Сред културните учреждения се открояват Северночешкият музей, Северночешката областна галерия, областната научна библиотека, градският театър.
Значителна част от населението е заето в секторите на туризма, администрацията, услугите, търговията и транспорта. Силно развитата някога текстилна индустрия днес практически не съществува. За сметка на това се е развило производството на части за автомобилната индустрия.
Исторически имена 1352 Рейхинберх – първо споменаване на църквата (Reychinberch) 1369 Рейхъмберг (Reychmberg) 1385 – 99 Райхенберг (Reichenberg) 1410 Рихъмберг (Rychmberg) 1411 Хаберсдорф или иначе Райхемберг (Habersdorff alias Reychemberg) 1454 градче Рихемберг (явно преди това е било село, градче е специален правен статут) (Stetchin Richemberg) 1592 Лихберк – първо споменаване на чешката форма на името ( Lychberk) 1634 Райхенберга или Либеркум (Reichenberga sive Libercum) 1790 Райхенберг, Liberk (Reichenberg, Liberk) 1834 Райхенберг (Reichenberg) 1854 Райхенберг, Либерец – първи запис на модерната чешка форма на името (Reichenberg, Liberec) от 1945 – единственото официално име е Либерец. Името Райхенберг все още може да се види на някои пътни табели или на разписанията на влаковете в Германия, но и там вече се предпочита формата Либерец.
Разночтенията на формата на немското и на чешкото име между XIV и XVIII век показват не преименуване на града, а нестабилния немски и чешки правопис през Средновековието и през ранната Модерна епоха. В немските варианти на името се отразяват и особеностите на саксонския горнонемски диалект, типичен за немските обитатели на Либерец до 1945 година.
География Градът е разположен в широката и отворена на север долина на река Лужицка Ниса (Lužická Nisa, нем. Lausitzer Neisse, пол. Nysa). Долината на Либерец е ограничена на изток от Изерските планини (Jizerské hory, нем. Jisergebirge) с най-висок връх Смърк (Smrk) – 1124 м, на югозапад и запад – от Йещедския хребет (Ještědský hřeben, нем. Jeschken) с връх Йещед (Ještěd, нем. Jeschken) – 1012 м, а на север градът е ограден от ниски хълмове. Хидрографски Йещедският хребет представлява вододел между басейните на Балтийско (на североизточния му склон) и на Северно море (на югозападния му склон).
Средната надморска височина на Либерец е 374 м, като отделните му квартали се разполагат от около 300 до приблизително 600 метра над морското равнище. Река Лужицка Ниса, която извира от Изерските планини, протича през града, като в северните му части в нея се влива по-големият десен приток Черна Ниса. На територията на Чехия, реката не е плавателна и няма стопанско значение. В Либерец, преди вливането на Черна Ниса, тя има среден дебит едвам около 2.2 куб.м/сек. За сметка на това е силно замърсена още от XIX век и е почти мъртва. На територията на града е и канализирана.
Либерец е разположен на границата на две геологични единици – Кърконошко-Изерския гранитен масив на изток и Йещедския кристалинен масив на югозапад. Областта е геологично много разнородна, тъй като на малко пространство са представени структури от почти всички геологични епохи от прекамбрия до холоцена. Това дава възможност и за различно тълкуване на протеклите геологични процеси.
Най-стари са зелено-сиви хлорит-серисти филити от средния и горен прекамбрий, които представляват преобразувани дънни морски седименти от преди повече от 570 милиона години. Тези филити са подложка за кварцит. Намират се в околността на връх Йещед и в долината на река Ниса в северната част на града. От района на хребета Йещед са известни камбрийски кварцити и филити, доказващи бавното отлагане в недълбоко море. Метаморфозите на тези седименти при повишено налягане и температура протекли още в предкамбрийско време при каледонското нагъване.
Над предкамбрийските слоеве се намира черносив тънък слой от металидити, съставени от кремък примесен с графит. В миналото някои филити са били добивани като камък за покривни плочи. Качеството на либерецките покривни филити обаче не било достатъчно и не след дълго добивът бил преустановен. Към камбрия принадлежат и метадиабази и зелени диабази (аспиди). Слоевете са неравни и накъсани, вероятно в резултат от старокаледонско нагъване.
И през ордовика и силура продължило отлагането на фини седименти, днес преобразувани в кварцити, от които е главната част на връх Йещед. Над слоя на кварцитите се намират отново сиви и сивочерни филити с примеси на графит и неравномерни слоеве от кристализирал варовик и доломит. В миналото са съществували множество кариери на двете страни на йещедския хребет. Добивал се е тъмносив, бял, жълт и жилкуван варовик. На западния склон на Йещед в слоевете кварцити от ордовика и силура се срещат малки количества полускъпоценни камъни, които са били добивани в миналото. В този район се срещат и пещери с карстови образувания, които не са особено големи, защото слоевете варовик са тънки и под голям наклон. Към края на силура седиментацията е прекъсната от младокаледонските нагъвания.
Хералдически знаци Град Либерец има свои хералдически герб и знаме.
Либерец се сдобива с герб през 1577 година, който му е бил даден от императора на Свещената Римска империя, крал на Бохемия, крал на Унгария и ерцхерцог на Австрия, Рудолф II фон Хабсбург (1576 – 1612), по молба на тогавашните господари на областта, графовете фон Редерн.
На герба е изобразен сребърен щит, върху който е изрисувана червена крепостна стена със зъбци, с две кули и порта, чиито врати върху сребърни панти са отворени, а златната решетка със сребърни върхове е полуспусната. Всяка от кулите има малка отворена портичка с амбразура, над която се намира зарешетен прозорец. Кулите продължават със зъбци и завършват с червен островърх покрив със златна топка и синьо знаменце, което се вее надясно. Над портата виси син щит със сребърно колело (гербът на рода фон Редерн). Над крепостната стена, изправен на задните си крака и също обърнат надясно, стои коронован златен лъв рампант с червен език.
Знамето на Либерец е разделено хоризонтално на две еднакво широки ивици – червена и бяла, като в центъра му е разположен гербът на града. Исторически погледнато това е знамето на Бохемия, обогатено с градския герб.
История От древността до 1352 година На територията на Либерец и близките му околности са известни човешки останки и сечива от неолита, приблизително от 3000 години пр. Хр. Не са намерени останки, а вероятно не е и имало постоянни населени места, защото климатът и природните условия не са благоприятствали развитието на животновъдството, нито на земеделието. Известна е находката на каменна неолитна секира от Вратилсавице над Нисоу, което е част от либерецката агломерация.
Находките от медната и бронзовата епохи са също спорадични. Най-интересната от тях е известна днес само по данни от литературата. Представлявала е бронзова секирка дълга около 20 см и с ширина на острието 5,5 см, вероятно от XII век пр. Хр. Била е открита през 1936 година и предадена в сбирките на Института за судетогермански регионални проучвания. Съдбата на находката след 1945 година е неизвестна.
В периода V-I в. пр. Хр. целият район е обитаван от келтски племена, едно от които са бойите, дали името на цялата страна – Бохемия (Bohaemia). Въпреки че на територията на града и в най-близките му околности нямаме еднозначно потвърден келтски опидиум (oppidium = укрепено селище), запазени са много топоними и хидроними, които се извеждат от келтски. Такива са например имената и на двете ограждащи планини – Изерските (изер = тресавище, торфено блато, каквито има много на платата на тези планини) и на хребета Йещед (Йешке), името на река Ниса (Наиса) и др.
Около началото на християнската ера келтите са изтласкани на югозапад от германите – специално Бохемия е населена от маркомани, с които няколко пъти се сблъсква и могъщата Римска Империя. На територията на Либерец и близката околност има находки на отделни римски монети от периода I-III в. сл. Хр., тъй като през областта е минавало едно от разклоненията на Янтаровия Път, свързващ от древността Италия с Балтийско море. Смята се, че през този период вече е имало отделни крепости или стражеви кули – в развалините на замъка Девин (Děvín) и в Петровице (Petrovice), и двете недалече от съвременния град.
През VI-VII век германците на свой ред са изтласкани на запад от славяните. Смята се, че славянски заселници са проникнали в долината на река Лужицка Ниса от север, вероятно в началото на VII век. На територията на Либерец и в най-близката му околност няма намерени следи от славянски градища, така че вероятно и заселването през VII-X век е било рядко.
Около времето на славянското заселване територията на Либерец е била в рамките на Държавата на Само – франкски търговец, който в първата половина на VII век обединил славянските племена в Средна Европа в противоаварска коалиция (623 – 658). След смъртта на Само (+658) коалицията се разпаднала. Нямаме обаче никакъв конкретен писмен източник, нито археологическа находка от Либерец и близката околност, които да се свързват с Държавата на Само.
През IX и X век областта на Либерец се е намирала на границата между два могъщи славянски племенни съюза – на милчаните на север и на белите хървати на юг. И двете групи се намирали на периферията на Великоморавия, макар да няма данни до каква степен наистина са били зависими от князете/кралете във Велеград. Със сигурност васални спрямо мораваните са били чешките князе от династията на Пршемисловците. Около 895 година чешкият княз Спитигньев (Spytihněv) успял да се освободи от опеката на отслабващата Великоморавия и през първата половина на Х век либерецката област станала част от чешкото княжество и оттогава до днес съдбата на целия район е свързана изцяло с тази на Чехия. И през този период археологичните находки от района не показват той да е бил важен икономически или стратегически или да е бил по-гъсто заселен. Самото название на района в този период – Загвозд (Zahvozd = Задгорие) създава усещането за далечна, периферна област.