Регионалните съдилища на труда () са специализирани федерални апелативни съдилища в Бразилия, в чиято компетентност попадат дела, касаещи трудови правоотношения. Пред регионалните съдилища на труда се обжалват решения, произнесени на първа инстанция от федералните трудови съдии. В Бразилия съществуват 24 регионални съдилища на труда, чиято юрисдикция се разпростира в определени географски региони, чиито граници са определена със закон.
Съставът на регионалните съдилища на труда е определен в чл. 115 от Конституцията на Бразилия (Конституционна поправка No 45 от 2004). Съгласно посочените в конституцията изисквания, всеки регионален съд на труда се състои от минимум седем съдии на възраст между 35 и 65 години, избрани, ако това е възможно, от съответния регион и назначени от Президента на Бразилия. Една пета от състава на регионалните съдилища на труда се попълва от адвокати и прокурори по трудови дела, които имат над 10 години професионален стаж. Останалата част от състава на съдилищата се попълва от съдии, номинирани от колегия от трудовите съдии.
Пред регионалните съдилища на труда се обжалват решения, взети от едноличните първоинстанционни трудови съдилища. Решенията на регионалните съдилища на труда могат да бъдат обжалвани пред Висшия съд на труда.
В Бразилия съществуват 24 регионални съдилища: + Регионални съдилища на трудаTable of Judges (in Portuguese).Brazilian Consolidation of Labor Laws, art. 670 and comments (in Portuguese). Регион Юрисдикция Седалище Съдии (2009) Основаване I Регион Рио де Жанейро Рио де Жанейро 54 1946 II Регион агломерацията Голям Сао Паоло и СантосПо-специално, общините Аружа, Баруери, Биритиба-Мирин, Кайейрас, Кажамар, Карапикуиба, Котия, Кубатао, Диадема, Ембу, Ембу-Гуасу, Ферас де Васконселос, Франсиско Морато, Франко да Роча, Гуарарема, Гуаружа, Гуарульос, Итапесерика да Сера, Итапеви, Итакуакесетуба, Жандира, Жукитиба, Маирипора, Мауа, Можи дас Крузис, Осаско, Пирапора до Бон Жесус, Поа, Приа Гранде, Рибейрао Пирес, Рио Гранде са Сера, Салесополис, Санта Исабел, Сантана де Парнаиба, Санто Андре, Сантос, Сао Бернардо до Кампо, Сао Каетано до Сул, Сао Висенте, Сузано и Табао да Сера. Източник': Law 7520 (in portuguese) plus subsequent municipalities fragmentations. Сао Пауло 94Law 12098 (in portuguese). 1946 III Регион Минас Жераис Бело Оризонте 36 1946 IV Регион Рио Гранде до Сул Порто Алегре 36 1946 V Регион Баия Салвадор 29 1946 VI Регион Пернамбуко Ресифе 18 1946 VII Регион Сеара Форталеза 14 1946 VIII Регион Пара и Амапа Белем 23 1946 IX Регион Парана state Куритиба 28 1975 X Регион Федерален окръг и Токантинс Бразилия 17 1981 XI Регион Амазонас и Рораима Манаус 14 1981 XII Регион Санта Катарина Флорианополис 18 1981 XIII Регион Параиба Жоао Песоа 8 1985 XIV Регион Рондония и Акре Порто Вельо 8 1986 XV Регион Сао Паоло Кампинас 55 1986 XVI Регион Мараняо Сао Луис 8 1988 XVII Регион Еспирито Санто Витория 12 1989 XVIII Регион Гояс Гояния 13 1989 XIX Регион Алагоас Масейо 8 1991 XX Регион Сержипе Аракажу 8 1991 XXI Регион Рио Гранде до Норте Натал 8 1991 XXII Регион Пиауи Терезина 8 1991 XXIII Регион Мато Гросо Куяба 8 1992 XXIV Регион Мато Гросо до Сул Кампо Гранде 8 1992
За целите на своята работа всеки регионален съд по труда може да учредява свои териториални поделения (секции) в предоставената му юрисдикция, които имат за цел да улеснят достъпа на гражданите до правосъдие. Източници
Външни препратки Constituicao_ingles_3ed.pdf [4,55 MB]. Constitution of the Federative Republic of Brazil: constitutional text of October 5, 1988, with the alterations introduced by Constitucional Amendments no. 1/1992 through 64/2010 and by Revision Constitutional Amendments no. 1/1994 through 6/1994 – Brasília: Chamber of Deputies, Documentation and information Center, 2010.
Категория:Съдилища в Бразилия Категория:Трудово законодателство в Бразилия