Мана́сия (Менасия или Менаше, ) е старозаветно име, често срещано Библията, което в буквален превод значи „онзи който ви (на)кара да забравите“, и може да се отнася за: Манасия — големият син на Йосиф и внук на Яков, който се установява последен в Обетованата земя, и е родоначалник на едно от дванайсетте израилски колена – Манасиевото коляно; Манасия — областта, принадлежала във владение на племето на Манасия. Западната част на Манасия заемала горна Самария и се простирала до Средиземно море. Източната част на областта била разположена на изток от средното течение на река Йордан; Бней-менаше — представителите на племената мизо и куки в Индия, които в 1970-те години заяват, че са потомци на Манасиевото коляно (виж индийски евреи); Манасия — цар на Юдейското царство (696—642 гг. пр.н.е.), син на цар Езекия; Манасия I — владетел на Хазария от средата на IX век.
Други персонажи и обекти с това име: един от предците на левита Йонатан (), чието име не е изключено да е и Моисей; израилтянин, син на Пахаф-Моав, който се развежда със своята другоплеменна жена по времето на Ездра, във връзка с неговия призив израилтяните да изоставят чуждоплеменните си жени (); друг израилтянин от семейството Хашума, който подобно на предходния си съплеменник и съименник постъпва по същия начин, като изоставя другоплеменната си жена (); персонаж упоменат в книгата на Товит, който става известен със своята благотворителност към бедните (); Мъжът на Юдиф, който е от нейното коляно и преме (); Манастир Манасия, който е книжовен, изкуствоведски и духовен късносредновековен център на Моравската школа.
Категория:Стар завет