Гьобекли тепе ( – Шкембав хълм, Коремест хълм) е археологически комплекс, датиращ от докерамичен неолит A, а вероятно дори още от епипалеолитната епоха, разположен на 15 km североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от село Йоренчик. Тепето е по същността си тел, висок 15 m, около 300 m в диаметър, разположен на приблизително 760 m надморска височина.
Това е най-древният мегалитен археологически обект в света.Sandra Scham, The World's First Temple, Nov./Dec. 2008, Vol. 61 Iss. 6, с. 23 Възрастта му е поне 12 000 години. Датиран е към IX хил. пр.н.е. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на Т-образни стели, представляващи различни животни. Комплексът е бил засипан с дребен чакъл и други фрагменти в VIII хил. пр.н.е. Археологическите находки от Гьобекли тепе и Невалъ чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия изток.
Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но никой не е предполагал истинската му значимост. Предполагало се е, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки, организирани от Германския археологически институт в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Веднага след първите разкопки става ясно, че става въпрос за обект, датиращ от каменния век. Разкопани са едва 5% от целия комплекс. През 2018 г. Гьобекли тепе е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Изследователят му – немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Изграждането му започва още през мезолита, а използването му продължава поне няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. съоръжението е било засипано и изоставено.
Откритие Гьобекли тепе като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския университет и Чикагския университет през 1963 година. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитния слой се откриват византийски и ислямски гробища.Peter Benedict (1980): Survey Work in Southeastern Anatolia. In: Halet Çambel; Robert J. Braidwood (ed.): Prehistoric Research in Southeastern Anatolia I. Edebiyat Fakültesi Basimevi, Istanbul, с. 151 – 191 Това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 1960-те години. По време на изследването на Бенедикт са открити многобройни кремъчни сечива, огромни варовикови блокове, както и горните части на Т-образните стели, които са сериозни маркери за продължително изследване. Гьобекли тепе е част от земеделските земи на региона, ето защо поколения местни жители често са премествали скални блокове, за да ги ползват за строителен материал, като в този процес са унищожени много археологически находки.
През 1994 г. немският археолог Клаус Шмид от Германския археологически институт, който преди това изследва неолитното селище Невалъ чори (Nevali Çori), прави преглед на археологическите данни за неолитни археологически обекти и установява, че изследователи от Чикагския университет са изготвили кратко описание на Гьобекли тепе, което впечатлява Шмид и той решава да изследва хълма.
През следващата 1995 г. той започва разкопки на мястото, в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образни стели са открити, като по някои от тях личат опити за разрушаване, вероятно причинени от представители на местните земеделски общности, които са ги смятали за обикновени едри скални късове. Шмит разкопава също и намиращия се наблизо археологически обект от неолитната епоха Гюрджютепе (Gürcütepe) през 2000 г.
Датиране и хронологически контекст
Внушителната стратиграфия на Гьобекли тепе свидетелства за многовековната човешка дейност на обекта, като началото на градежа е положено още от епипалеолита и неолита (докерамичен неолит A) от X хил. пр.н.е.Upper Mesopotamia (SE Turkey, N Syria and N Iraq) 14C databases: 11th-6th millennia cal BCE Най-ранните фази предшестват находките от Невалъ чори, а в по-късните се установява несъмнено сходство.K. Schmidt et H. Hauptmann, Göbekli Tepe et Nevali Çori, Dossiers d'Archéologie n° 281, mars 2003, p. 60 – 67Tobolczyk M., The world oldest temples in Göbekli Tepe and Nevali Çori, Procedia Engineering 161, (2016) 1398 – 1404 Лабораторен №Археологически Контекст Дата (пр.н.е.) Ua-19561 Структура C 7560 – 7370 Ua-19562 Структура B 8280 – 7970 Hd-20025 Пласт III 9110 – 8620 Hd-20036 Пласт III 9130 – 8800 Всички гледища за обекта трябва да се смятат за неокончателни, тъй като по-малко от 5% от обекта е проучен, а Шмид планира да се остави голяма част от него непроучена, за да бъде изследвана от бъдещите поколения, когато археологическите методи на проучване вероятно значително ще се усъвършенстват. Въпреки че обектът официално е датиран към най-ранния неолит (докерамичен неолит A), все още не са открити следи от култивирани растения или опитомени животни от епохата. Предполага се, че културата, която е изградила Гьобекли тепе, е била на ловци и събирачи, които въпреки това са водели уседнал живот поне в част от годината. Намерени са много малко доказателства за ползването на жилища в тази ранна епоха. Радиовъглеродното датиране свидетелства, че краят на периода в най-стария Пласт III може да бъде фиксиран на около 9000 г. пр.н.е., но се смята, че обектът може да е функционирал като духовен център и по-рано – през 10 000 г. пр.н.е. или дори още по-рано – т.е. в самия край на плейстоцена.
В такъв случай Гьобекли тепе не само предхожда грънчарството, металургията и изобретяването на писмеността и колелото, но и т.нар. Неолитна революция, която бележи възникването на земеделието и животновъдството – около 9000 г. пр.н.е. Изграждането му предполага социална организация, която дотогава не е позната при човешките култури от палеолита, докерамичен неолит A или докерамичен неолит B. Проучванията свидетелстват, че за преместване на тежките стели от местните кариери на 100 – 500 m до мястото, на което е осъществен градежът, са били необходими поне 500 души. Някои от стелите тежат 10 – 20 тона, като в кариерата все още има стела с тегло 50 тона.Birch, Nicholas (23 April 2008). „7,000 years older than Stonehenge: the site that stunned archaeologists“ The Guardian
Около началото на VIII хил. пр.н.е. Гьобекли тепе губи значимостта си. Възникването на земеделието и животновъдството променя начина на живот в района, а „зоологическата градина на Каменната ера“ (фразата на Шмид, отнасяща се за Пласт III, Структура D), очевидно загубва значение. Комплексът обаче не е просто изоставен и забравен, за да бъде постепенно унищожен от природните стихии. Вместо това всяка кръгла структура е преднамерено засипана с 300 до 500 m3 отломки – главно малки варовикови фрагменти, части от каменни съдове и инструменти. В запълването са идентифицирани много животински и човешки кости. Защо структурите са били засипани не е известно, но това ги консервира за бъдещите поколения.Schmidt 2010, с. 242 – 243, 249.
Описание
Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато, свързано от север чрез тесен път със съседната планинска верига. Във всички други посоки планинският хребет е със стръмни скалисти склонове. На върха на билото археолозите откриват много доказателства за човешко присъствие от различни исторически епохи. Разкопки са проведени на южния склон на хребета, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение,Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995 – 2007. In: Erste Tempel – Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 188., но археологически находки са намерени из цялото плато.
Платото е трансформирано през вековете от естествената ерозия на терена и каменоделска дейност. Каменните кариери са експлоатирани не само през неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе. От тази кариера са добити вероятно каменните блокове, вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, принадлежала към Limes Arabicus (граница на римската провинция Арабия с пустинята). Това обаче още не е потвърдено със сигурност.
Предполага се, че повечето сгради из платото са градени с местен материал от неолитните каменни кариери. От тях са добити огромните монолитни архитектурни елементи. Профилите им са издълбани в скалата, обособени като блокове, след което са отделени от скалата и монтирани на мястото на градежите. В няколко кариери са открити и заоблени каменни елементи, чието предназначение не е ясно. Безусловно може да се твърди, че Т-образните монолитни стълбове – стели са издигнати през неолита и оттогава не са били местени. Най-големият от тях се намира на северната страна на платото. Той е с дължина 7 m, a Т-образната му главина е широка 3 m. Теглото му е около 50 тона. Други два недовършени стълба лежат в южния край на платото.
На западния край на хълма е открита каменна фигура, наподобяваща лъв. В тази част кремъчните и варовикови фрагменти се срещат по-често и поради това се предполагало, че под хълма може да се крие някакъв вид работилница за скулптури.Schmidt 2006, с. 109 – 111 Не е ясно от друга страна как да се датират три фалически менхири, открити на южния край на платото. Те са в близост до кариерите от Класическата епоха, което затруднява точното им датиране.Schmidt 2006, д. 111
Встрани на хълма е локализирана платформа с две врязани гнезда, които биха могли да са за стели и извита плоска пейка. Тази платформа съответства на комплекса от Пласт III на обекта. В съгласие с модела, възприет за означаване на находките, тези обекти са наречени „Комплекс Е“. Поради сходството си с култовите сгради в Невалъ Чори, той също е наречен „Каменният храм“. Подът му е старателно изсечен в основата на скалата и загладен. Той напомня за терасовидните нива на по-ранните комплекси в Гьобекли тепе. Разположени непосредствено на северозапад от този участък се намират две сферични вдлъбнатини, за които се смята, че са част от „Комплекс Е“. При едната има малка платформа и стълбище с пет вкопани стъпки в скалата.Schmidt 2006, с. 109
На западната страна на стръмната скала е открита малка пещера, в която е регистриран малък релеф, изобразяващ бозайник от семейство кухороги (Bovidae) – прародител на говедото. Това е единственият релеф, открит в тази пещера.
Пласт III На този ранен етап от историята на обекта са изградени първите кръгли помещения (теменоси). Размерите им варират от 10 до 30 m в диаметър. Най-забележителната им особеност е наличието на Т-образни варовикови стели, равномерно поставени в дебели вътрешни стени, изградени от необработен камък. Разкрити са четири такива кръгли конструкции. Геофизичните проучвания показват, че съществуват още 16 такива, включващи до осем стълба всяка, което общо се изчислява на близо 200 стълба. Стелите са докарвани до съвременните им места от малка кариера, намираща се на около 100 m от върха на хълма. За оформянето им са използвани кремъчни сечива, с които е прорязвана варовиковата основа на скалата.Schmidt 2000b, с. 52 – 53