Рио де Жанейро (, което означава Януарска река) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Рио де Жанейро.
Населението на града е около , а на градската агломерация – около 11 582 000 души (2009). Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сао Пауло и служи за столица на страната (по-рано – Вицекралство Бразилия) от 1764 до 1960, когато столицата е преместена в град Бразилия. През 1808 – 1821, градът е столица на Португалската империя.
На хълма Корковадо се намира прочутата гигантска статуя на Иисус Христос, наречена Христос Спасителя. Сред местните забележителности са и плажовете на Ипанема и Копакабана, Фламенго парк и стадионът Маракана – един от най-големите футболни стадиони в света (73 139 зрители). Градът е известен също и с карнавала, който се провежда там всяка година.
Местните жители наричат себе си кариока ('carioca'). На местния диалект на народа на тупи, който говори тупи-гуарански език cari означава 'бели хора', а oca – дом, т.е. „домът на белите хора“.
География и климат Рио де Жанейро е разположен върху ивица от бразилското атлантическо крайбрежие, ориентирана в направление изток-запад и близка до Тропика на козирога. Обърнат на юг към океана, градът възниква около малкия залив Гуанабара, край входа на който се намира високата скала Пау ди Асукар (Pão de Açúcar – „Захарна глава“ или „Захарна буца“), един от символите на Рио де Жанейро.
Сентру, централният район на Рио де Жанейро, се намира в низината на западния бряг на залива Гуанабара. По-голямата част от града, обикновено наричана Зона Норти, продължава на северозапад в равнината, образувана от морски и континентални седименти, и достига до хълмистите предпланини. Южните райони Зона Сул, достигащи обърнатите към открито море плажове, са отделени от Сентру и Зона Норти от верига крайбрежни планини, продължение на планинската верига Сера ду Мар. Обширният западен район Зона Оести е труднодостъпен до края на 20 век, когато е свързан с града чрез нови пътища и тунели.
Климатът на Рио де Жанейро е тропичен саванен (Aw по Кьопен), характеризиран с продължителни дъждовни периоди от декември до март. Температурите рядко надхвърлят 40 °C във вътрешността, а максимални температури над 28 °C се наблюдават всеки месец. По крайбрежието бризът прави температурите по-умерени.
През есента и зимата градът често е достиган от студени фронтове, идващи от Антарктика, които предизвикват чести промени във времето. През лятото са възможни поройни дъждове, които понякога предизвикват тежки наводнения. Валежите са по-силни в хълмистите и планински части на града, които преграждат пътя на влажните въздушни маси, идващи от Атлантическия океан. Надморската височина и отдалечеността от брега оказват влияние и на температурата.
Средната годишна минимална температура е 20 °C, средната годишна максимална температура – 28 °C, а средната годишна температура – 23 °C. Средното годишно количество на валежите е 1090 mm. Най-ниската регистрирана температура е 8 °C (през юли), а най-високата – 41 °C (през февруари). Температури под 10 °C са изключително редки.
История
Заливът Гуанабара, където днес се намира Рио, е открит от португалеца Гашпар де Лемош на 1 януари 1502 година. Той го нарича „Рио“ (на португалски река), тъй като според него това е речно устие, а не залив.
Рио де Жанейро е основан на 1 март 1565 година от португалеца Ещасио де Са близо до хълма Захарна буца, за да служи като крепост и да защитава земята от нашественици след изгонването на френските заселници.
Пълното име на града е Сао Себастиао до Рио де Жанейро в знак на почит към португалския крал Себастиан I. През 1567 година селището е преместено в Моро де Кащело, населението наброява 3000 души, повече от които са местни. Развива се риболовът и най-вече ловът на китове, както и производството на захарни продукти. Създадени са големи плантациии за захарна тръстика.
В края на 17 век златната треска в Минаш Жерайш, намиращ се на северозапад от Рио де Жанейро, дава тласък на развитието на града. Има приток на имигранти от Португалия, които превръщат града в най-важното пристанище в колонията. От своя страна това привлича мнозина френски пирати и контрабандисти, които нападат града през 1710 и 1711 година, но в крайна сметка са изгонени. След това се наблюдава демографски взрив и това е причината инфраструктурата постоянно да се развива. Най-известният акведукт в Рио, Аркош да Лапа, е открит през 1793. Конструкцията е толкова здрава, че днес се използва като трамвайна линия, свързваща квартал Санта Тереза с центъра на града. През 1764 Рио де Жанейро става столица на Бразилия.
Пристигането на португалското кралско семейство през 1808 година превръща Рио във временна столица на Португалия, а населението на града скача на 70 000 души. По това време градът започва да се разделя на бедни и богати квартали. По-заможните семейства се заселват в района между океана и хълмовете, днес известен като Зона Сул, а по-бедните отиват в Зона Норте, зад хълмовете. По това време са построени и Ботаническата градина, Каза Франка-Бразил, Кралската библиотека и митницата. Ботаническата градина (Jardim botanico) представя цялото богатство на бразилската флора на внушителна площ. Особено впечатляваща е алеята на гигантските палми.
През 1815 година Рио де Жанейро официално е обявен за столица на Бразилия. През 1821 година кралското семейство се завръща в Португалия, оставяйки управлението на колонията на принц дом Педро I. През 1822 година дом Педро I обявява независимостта на Бразилия от Португалия, след като не изпълнява заповедта да се върне в Португалия. Така той става император на Бразилия, а Паласо Империал в Петрополис – негов дворец. Днес дворецът в Петрополис е превърнат в музей, организиран по най-добрите стандарти на съвременното музейно дело.
Първият конгрес в Бразилия се провежда в Рио през 1823 година на мястото, където днес се намира дворецът Тирадентеш. През 1831 година дом Педро I абдикира, а синът му дом Педро II не е признат за управляващ император до 1840 година. По времето на Педро II Рио де Жанейро претърпява значителни подобрения. Между 1854 и 1862 година градът се сдобива с газово осветление, водоснабдителни и канализационни услуги и с трансатлантическа телефонна линия и телефонни мрежи. Развива се и транспортът; появяват се първите трамваи, влакове и фериботи. Трамвайната линия, свързваща центъра на Рио и квартала на художниците Санта Тереза, е незабравима туристическа атракция. През 1884 година е открита жп линията, която отива до хълма Корковадо, а през 1892 е открит тунелът между Ботафого и Копакабана, който способства за миграцията на по-заможните семейства към брега. С отмяната на робството през 1888 и с отслабването на властта на монарха от 1889 година се увеличава промишленото производство, а земеделието спада.
В началото на 20 век са направени много подобрения в центъра на града; открити са авенютата Рио Бранко и Бейра-Мар и са построени Общинският театър, Художественото училище и Народната библиотека, която е на четвърто място в света по богатство на архивните си фондове (донесени в Бразилия при бягството на португалския крал от нашествието на Наполеон в Португалия). През 30-те и 40-те населението край брега нараства като заема областта около Ипанема и Леблон, а небостъргачите започват да стават все по-често явление в жилищните квартали и в центъра на града.
През 1966 година столицата е преместена в град Бразилия, въпреки че Рио продължава да бъде културната столица на Бразилия и административен център на щата Гуанабара. През 60-те и 70-те пейзажът в Рио значително се променя, като е създаден паркът Атеро до Фламенго; изкопани са тунели, свързващи южната със северната част; изградени са мостът Рио-Нитерой и метрото.
През 1975 година щатът Гуанабара е заменен с щата Рио де Жанейро, а едноименният град става негов административен център.
Население
Брой и състав Населението на града е около 6 100 000 души (2006), а заедно с прилежащата градска агломерация – 11 582 000 души (2009), от които: бели – 6 375 000 души (55,0%) със смесена раса (парду) – 3 834 000 души (33,1%) чернокожи – 1 309 000 души (11,3%) азиатци – 35 000 души (0,3%) индианци – 25 000 души (0,2%) неопределени – 3000 души
В Рио де Жанейро живее най-голямата общност с португалски произход след тази в Лисабон. През 19 век и най-вече в началото на 20 век в града се заселват стотици хиляди португалци, търсещи по-добри условия за живот. Множество други етнически групи допринасят за формирането на съвременното население на Рио де Жанейро. В предколониалния период територията на днешния град е населявана от поне 7 групи индианци, говорещи 20 различни езика. По време на португалско-френското съперничество част от тях са избити, а останалите са асимилирани от португалските колонисти.
Прадедите на чернокожото население на града са заселени в Бразилия като роби, внасяни главно от Ангола и Мозамбик. Заедно с хората със смесена раса, хората с африкански произход съставляват почти половината от жителите на Рио де Жанейро. Други по-малки общности в града са евреите, арабите (главно от Ливан и Сирия), италианците, испанците, немците. Голям е и броят на преселниците от други части на Бразилия. През 2000 година 55% от жителите на агломерацията са католици, 22% са протестанти, 17% са нерелигиозни.
Нарастване на населението на Рио де Жанейро
Източник: Planet Barsa.
Спорт
В града има четири големи футболни отбора: Фламенго, Ботафого, Флуминензе и Вашку да Гама. Те играят домакинските си срещи на митичния стадион „Маракана“, където на Световното първенство по футбол през 1950 г. 212 500 зрители гледат финала Бразилия-Уругвай.
Престъпност Рио де Жанейро е сред градовете в света с най-голямо насилие. Всяка седмица около 80 души стават жертва на нападения, заблудени куршуми и наркотероризъм,noticias.terra.com.br стойности, сравними с тези от зони на политически конфликти, като Багдад и Кабул.
Икономика Като столица до 1960 г., Рио де Жанейро става атрактивна дестинация за много компании, тъй като не са административни центрове, както и правителството. Градът е дал възможност на централни офиси на големи публични компании като Петробрас, Elektrobras и други. След прехвърляне на капитали към Бразилия, Рио продължава да привлича много компании, особено след откриването на петролни залежи в басейна на Кампо, който произвежда голяма част от общия обем на петрол в Бразилия. С този в Рио де Жанейро са дъщерни дружества на компании като Royal Dutch Shell, EBX, Esso. Офисите на големи мултинационални компании Coca-Cola, IBM, и El Paso също се намират в Рио де Жанейро.
Рио е на второ място на национално ниво в промишленото производство и е вторият по големина финансов център, след Сао Пауло, със своите промишлени предприятия за производство на храни, химикали и петролни продукти, фармацевтика, метални изделия, кораби, текстил и мебели. Въпреки това, господстващ сектор в икономиката са услугите, включително банкиране и второто активно на пазара в Бразилия. Туризъм и развлечения, като ключ за икономиката.
Друга важна дейност е изграждането на осигуряване на заетост на голям брой неквалифицирани работници. За да стимулира производството в някои предградия на града правителството създава индустриални зони с добра инфраструктура и специални условия за закупуване на земя.
Също така Рио де Жанейро е едно от най-големите пристанища (оборот от 26,1 милиона тона през 1973 г.) на Южна Америка. През него минава 1/3 от вноса (въглища, нефт, цимент, машини, пшеница) и значителна част от износа на страната (кафе, захар, кожа, скъпоценни гори, манганова руда, памук, плодове).
Известни личности
Родени в Рио де Жанейро Мануел Антониу ди Алмейда (1831 – 1861), писател Машаду ди Асис (1839 – 1908), писател Бруну Барету (р. 1955), режисьор Фабиу Барету (р. 1957), режисьор Олаву Билак (1865 – 1918), поет Ейтор Вила-Лобос (1887 – 1959), композитор Нориел Вилела (? – 1974), бразилски певец, известен като „Тенора на самбата“ Жаирзиньо (р. 1944), футболист