Хумберт I Савойски, наречен също Хумберт Мориенски или Хумберт Белоръки (; ; * ок. 970/975, замък Ермийон, дн. Франция; † 1 юли 1042/1048, пак там), e граф на Мориен и на Шабле от ок. 1000/1003 г. до смъртта си, основоположник на Хумбертините, познати по-късно като графове на Савоя, които са в основата на Савойската династия. Той притежава и правата върху графствата Салморан (1003), Савоя (1003), Нион (1018), Аоста (1024), Мориен (1038), и Виен.
Прякор Прякорът му Белоръки не идва от документи, близки до епохата, в която живее. По онова време в хартите и съвременните му хроники е наречен „Граф Хумберт“.. Прякорът му в савойските летописи се появява доста след смъртта му – между XIV век.с. 4. или по-вероятно през XV век.. Той се споменава за първи път в некролога на Абатство Откомб през 1342 г.
Все още днес се дискутира върху произхода на Белоръки, който изглежда малко хармоничен с добродетелите на воина, чийто представител е основателят на една хилядолетна династия. Хипотезата на някои историци е доста интересна. Според нея това донякъде абсурдно име му се приписва поради баналната грешка на преписвач на ръкописи, който изготвя документ: разсеяният писар вместо да напише правилно blancis moenibus (от „белите крепости“, което е позоваване на „заснежените планини“, т. е. Хумберт е този, който контролира стратегическото преминаване на големите алпийски долини на Савоя), изписва погрешно blancis manibus (с бели ръце). Така графът влиза в историята с качество, което вероятно не му принадлежи и който почти сигурно не би му се харесало. Според френския историк Андре Палуел-Гияр този атрибут може да бъде разбран и заради неговата добра политика,La Maison de Savoie, с. 4 т.е. заради фискалната му политика на чисти ръце.Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, с. 173, бел. 4
Произход И до днес предците на граф Хумберт са неизвестни, както и неговата дата на раждане. Историците обикновено предлагат дата след 970 г. Въпреки това поради важността на Хумберт от 1000 г. нататък историци от различни епохи се стремят да открият предците му, като понякога се опитват да го свържат с престижен аристократичен произход до степен да създадат официален мит. Изглежда, че съвременните историци чрез своите изследвания се отдалечават от старите тези, предлагайки някои нови посоки.
Легенда Различните савойски хроники от XV век се позовават на една от най-старите хроники за Савоя – тази на Жан д'Орвил с прякор „Кабаре“.., p. 23. Между 1400 и 1420 г., по заръка на граф/херцог Амадей VIII Савойски, който, подобно на други владетели от онова време, се стреми да изнамери известни свои предци, Кабаре пише „Хроника на Савойския дом“ (на фр. Chronique de la Maison de Savoie), която обхваща историята на династията от 954 до 1397 г. На него се дължи най-внушителната и романтична хипотеза за произхода на Хумберт I Белоръки: той е син на Беролд (Бертолд) СаксонскиClaude Genoux, Histoire de la Savoie, 1852, réédition La Fontaine de Siloé, Montmélian, 1997, , « Bérold de Saxe » с. 69 – 70. – племенник на Отон II Саксонски, т.е. прадядото на Хумберт I е император Ото I, а майка му е Катерина Ширенска или Баварска. Според древна традиция този Беролд е трябвало да напусне двора на Саксония и да бяга в Кралство Прованс, тъй като изненадва императрицата заедно с нейния любовник и ги убива и двамата, за да отмъсти за поруганата чест на чичо си императора. Той служи на краля на Арл, докато не става негов генерал-капитан. Победител срещу Пиемонт, впоследствие става регент след смъртта на краля. Императорът му прощава и дава Мориен на сина му Хумберт.. Този герой в народната фантазия олицетворява бродещия рицар, неопетнен и безстрашен, поправящ грешките, защитник на смирените и враг на узурпаторите. Също така според традицията той е в челните редици на испанските войни срещу маврите. Следователно неговият син Хумберт I и неговите наследници имат задачата да създадат господарство, което постепенно се разширява значително.
По този начин Кабаре дава на граф Амадей VIII Савойски престижна обосновка за произхода на Савоя.Daniel Chaubet, « Bérold de Saxe, un héros mythique fondateur de dynasties parmi d'autres », dans Mémoires de l'Académie de Savoie, 1990, с. 225.Laurent Ripart, « Les origines saxonnes de la Maison de Savoie », publié dans Razo – Cahiers du Centre d'études médiévales de Nice, , Université de Nice 1992, с. 147. Този произход дава възможност да се докаже техният саксонски произход подобно на императорския дом на Отоните, и следователно правото им да носят като принцове на Свещената Римска империя императорската корона..
Исторически тези от XIX и XX век Пиемонтските историци се опитват да докажат произхода на Хумберт от Иврейската династия.
Френският историк Жорж дьо Мантейе (1899) счита, че той идва от Бургундия, както поради териториална близост, така и поради съюзите, наблюдавани между Хугонидите, Графовете на Прованс и Хумбертините.Georges de Manteyer, Les Origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060), Rome, Cuggiani, , , 1899, p. 363 – 540 Тази насока се открива и в работата на френския медиевист Морис Шом (1947).Maurice Chaume, Recherches d'histoire chrétienne et médiévale : Mélanges publiés à la mémoire de l'historien avec une biographie par Charles Oursel, Académie des sciences, arts et belles-lettres, impr. de Bernigaud et Privat, 1947,
Швейцарецът Фредерик Шарл Жан Женген дьо ла Сара (1865) в мемоарите, посветени на произхода на Савойския дом, изтъква хипотезата за близост с Бозонидите, потомци на Бозон Стари.Frédéric Charles Jean Gingins de la Sarraz (1790 – 1863), « Mémoire sur l'origine de la maison de Savoie », 1865, paru dans Histoire de la Cité et du canton des Equestres.
Максим Реймон (1919), архивист от Во, предлага за предци на Хумберт Вермандоазите от епархията на Беле.Maxime Reymond (1872 – 1951), Les origines de la maison de Savoie, 1919.
Английският медиевист Чарлз Уилям Превите-Ортън (1912) обобщава предишната работа и се пита относно възможността за появата на местно семейство Савоя-Беле с баща Амадей дьо Беле, син на някой си Хумберт (* ок. 927, † 976) – граф на Беле.. Това потекло може да намери известен отзвук в първото име, рядко срещано за периода и региона, носено от сина на граф Хумберт – Амадей I. Според това родословие Хумберт дьо Беле е син на Карл Константин – граф на Виен..
Съвременни хипотези Според френските историци Лоран Рипар (1999) – преподавател в Савойския университет и Сирил Дюкуртиал (2008) Хумберт се споменава в около двадесет до шестдесет акта от около 1000 г.Различните актове са изследвани в работата на Laurent Ripart, „Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du xe au début du xiiie siècle)“, Université de Nice, 1999, (sous la direction d'Henri Bresc), Tome II, p. 496 – 695. Според двамата историци той би могъл да произхожда от Графство Виен. Той заедно с брат му Бурхард и епископа на Беле Отон, който най-вероятно също е негов по-голям брат, притежават земя и права в южната част на Епископия Беле. Към днешна дата обаче в нито един акт не се споменава името на бащата или на някого от неговите предци.
Медиевистът Франсоа Демоц (2003) прави хипотезата, че онова, което можем да наречем „Предхумбертини“, съответства на сбор от няколко семейства, идващи от Бургундия, заселили се в Графство Виен.Francois Demotz « Aux origines des Humbertiens : les Rodolphiens et le royaume de Bourgogne » in Aux origines des Humbertiens : les Rodolphiens et le royaume de Bourgogne, 2003, Ripaille, France p. 26 – 43, 2005. Тези подходи от 2000 – 2010 г. си служат отчасти с хипотезите за бургундския произход на Хумберт на френския историк Жорж дьо Мантейе (1899). Хипотезата за връзка между първите Савойци и Бозонидите все още присъства в актуалните изследвания. Използването на антропонима Humbert според френските историци Франсоа Демоц и Лоран Рипарт изглежда потвърждава тази връзка. Бернар Демоц подчертава за него, че правата на Хумбертините в Графства Беле и Савоя никога не са били оспорвани, което показва вероятно старо поселение, което обаче предстои да бъде уточнено.
Двата най-стари известни акта, споменаващи граф Хумберт, датират от самото начало на XI век. Източник, взет от Хартите на катедралната църква в Гренобъл, известни като Cartulaires de saint Hugues, от 25 януари 1000 г., подписан в замъка Бочизел (castrum Bocizelo), съдържа подписите на следните три лица: Signum domni Oddoni, episcopi. Signum Buorchardi. Signum Uberti.. Тези три лица, които са свързани като братя, са изброени както следва: Одон – епископ на Беле, който може да бъде най-големият брат, следван от по-малкия Бурхард и накрая от най-малкия Хумберт. Друг документ с дата 2 април 1003 г. от castrum Bocissello (същият като предишният?) споменава тримата братя, но в различен ред: Signum domni Hotdoni, episcopus. Signum Umberto, comiti, et uxori sua. Signum Borcardi. Междувременно Хумберт е станал граф.
Това семейство би могло да се счита за могъщо на регионално ниво, понеже близък техен роднина, вероятно сестраМедиевистът Франсоа Демоц в L’An 888. Le Royaume de Bourgogne. Une puissance européenne au bord du Léman, Lausanne, Presses polytechniques et universitaires romandes (« Le savoir suisse », 83) (2012) защитава тезата за близко родство (съюз), тъй като в нито един документ не се споменава фамилна връзка между двете лица. Така той смята, че кралица Херменегарда принадлежи към семейството на Сигиболд, което откриваме в обкръжението на крал Рудолф III. Историкът Лоран Рипар, преподавател в Савойския университет, излага тазата в своята работа Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du xe au début du xiiie siècle) (1999), че тя може да бъде сестра на графа. – Ирмингарда се омъжва през 1011 г. като втора съпруга за последния крал на Бургундия Рудолф III. Това семейно влияние е видимо в края X век, когато Одон е квалифициран от Тибо – архиепископ на Виен като quidam illustris stemmate, ecclesie Bellicensis onomate Odo presul.Abbé Chevalier, Documents inédits des ixe, xe et xie siècles relatifs à l'église de Lyon, Lyon, 1867, p. 15 – 6. По този начин архиепископ Тибо загатва за това, че Хумбертините биха могли да имат знатен произход, без да предоставя доказателства за това.
Управление като граф Първи споменавания Хумберт е първата историческа личност от семейството, дефинирана като „граф“. Името му се появява за първи път в документ от 25 януари 1000 г. и по-късно в други документи от 1003, 1017, 1024 и 1036 г., но не е сигурно дали те се отнасят до него, тъй като името Хумберт е доста често срещано в Савойския дом. Вероятно през 1003 г. той управлява от името на краля на Бургундия Рудолф III 22 замъка в район на град Виен, съставляващи Графство Серморан:
Първото споменаване на Хумберт е в документ № VIII на „Хартите на Свети Хюг“ на Катедралната църква в Гренобъл от 25 януари 1000 г.. Това е акт, подписан и от Хумберт относно обмена на стоки, чрез който Одон – епископ на Беле получава Прекариата на Трез и неговия пагус в Графство Беле от Тибо – архиепископ на Виен. Клауза уточнява, че епископът притежава тези земи и може да ги завещае на един от членовете на семейството си, включително и на братята си. В документ № IX на гореспоменатите Харти от 2 април 1003 г. относно дарение на епископ Одон от Беле, където Хумберт е споменат като граф, който подписва заедно със съпругата си. В документ № VIII на „Граф Умберто I (Белоръки) и крал Ардуин: изследвания и документи“ от 4 април 1003 г., свързани с дарение на земя, направено от епископ Одон от Беле, граф Хумберт подписва документа заедно със съпругата си.Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, doc. VIII, pag 182. Посетен на 10 окт. 2021 г.